Дали външният ни министър, който се видя принуден да се откаже от срещи както с президента на палестинската власт Ясер Арафат, така и с израелския министър-председател Ариел Шарон, осъзна най-сетне несъответствието между хипертрофираните си лични амбиции и действителността? Кой знае. Принуден да обясни този пирует, Паси призна, че отиде в Израел не за да посредничи за мир в Близкия изток. Уточнението е важно, защото Паси отдавна се опитва да внушава, че е фактор в световната политика. Още по-любопитно - този път външният министър реши да се презастрахова, като даде да се разбере, че Соломоновото решение е било взето съвместно с премиера Сакскобургготски.

По принцип посещения на българския външен министър в такава важна страна като Израел са важни и необходими. Моментът на тази визита обаче, извън всякакво съмнение, беше неподходящ, и Паси го знаеше прекрасно. Въпреки това той тръгна смело, вероятно разчитайки на щастливата си звезда и на възможността да обере част от славата около прохождането на "пътната карта" и предстоящата идната седмица среща на върха за Близкия изток с участието на Джордж Буш. Не се получи. Паси пожъна пасиви както от страна на палестинците, така и на израелците. В същото време стана ясно, че



ходовете му нито бяха одобрени от американците,



нито бяха по вкуса на европейците...

Напоследък България беше разпъвана на кръст между САЩ и Евросъюза в Съвета за сигурност по силата на това, че влязохме там за две години и няма мърдане. Защо беше необходимо България да се навира отново между същите шамари и в Израел, където спокойно можеше и без нас? Какви ли са били болезнените амбиции на външния министър, които го накараха да иде там? Да не би да си е въобразявал, че ще организира конференцията за Близкия изток в своя избирателен окръг Бургас? Или че ще бъде поканен да стане гарант на близкоизточния мир?

Един бърз поглед към близкоизточната сага. След войната в Ирак и след атентатите в Саудитска Арабия САЩ залагат много на пробив в мирния процес. Залогът включва преизбирането на Джордж Буш за президент догодина. Защото не бяха открити нито Осама бен Ладен, нито Саддам Хюсеин, нито оръжия за масово унищожаване, възстановяването на Ирак е пълна каша и днешната голяма подкрепа за Буш в САЩ утре може да се превърне в гласове за кандидата демократ.

През последните дни Вашингтон изви ръцете на Ариел Шарон да приеме с половин уста "пътната карта" за мир в Близкия изток, чиято далечна цел е през 2005 г. да бъде създадена палестинска държава, съжителстваща в мир с Израел. Разбира се, Буш и неоконсерваторите около него



изобщо не се интересуват от далечните цели на "пътната карта"



и най-малко от палестинската държава. Буш води война срещу тероризма и има интерес да спрат самоубийствените атентати, които се развиват като епидемия в Израел и вдъхновяват екстремисти навсякъде по света.

Един от откритите въпроси на този етап е каква роля САЩ ще оставят на европейците. Защото Евросъюзът е предпочитаният партньор на палестинците. Френският външен министър Доминик дьо Вилпен отиде в понеделник в Рамала като един добър самарянин, както гласи едно заглавие на "Фигаро", и се срещна с Ясер Арафат. Шарон изпълни заканата си и не прие френския министър, дръзнал да се срещне с Арафат, олицетворяващ според него палестинския тероризъм.

Ако САЩ преценят за необходимо, Европа може да остане изолирана точно по тази схема. Възможно е и обратното, САЩ да убедят Шарон да се откаже от бойкота, защото няколко страни от Евросъюза, които подкрепиха САЩ около Ирак, сега искат ангажимент на Буш в Близкия изток.

България също подкрепи САЩ в Ирак, но очевидно не й се признава правото да иска каквото и да било. Вестник "Аарец" писа за натиска на САЩ върху Соломон Паси, "гордия евреин". Посланието към него очевидно е било "не се навирай, където не трябва, пречиш, махай се". Пасивите са уви за България, но също персонално за Паси. Лично той бе бит на собствен терен с много на нула.