От бреговия форт край Бока Которска в Черна гора се открива гледка, която някои смятат за най-красивата от Адриатика до Гибралтар, и когато заедно с Христо с видеокамерата се подадохме иззад зъбера да заснемем панорамен кадър, един долу ни забеляза, всички скочиха и хукнаха, криейки лицата си. После човекът на кея, който им швартоваше скутерите и ни беше показал откъде да се изкачим на форта, им каза нещо и те, без да ни удостоят с поглед, се върнаха към недопитите си чаши на масичките пред яхтклуба. Ние не знаехме какви са тези яхтсмени със слънчеви очила и casual dress, но всички "монтенегрини" знаеха и когато ни казаха, ние разбрахме защо всеки скутер е с четири задбордни "джонсъна".

А далеч, далеч в началото на пътя на дрогата бедните афганци с денкове на главите лазеха по чукарите да заобикалят граничната застава на Хайберския проход и от заставата ни услужиха с бинокъл, а аз им дадох по един "Capstan" - 10 цигари в пакетчето с надпис "gout anglais".

- Спомен от строителите - промърмори Марк Д. от Би Би Си.

Но това той нямало да го каже в ефир, понеже никой не можел да го каже така хубаво, както е казано в "Моите младини" ("My Early Life", by Winston Churchill). Строителите на империята решили да продават на Китай афгански опиум и с парите да купуват китайски стоки. Китай не искал. Но те го победили в Опиумната война и с Нанкинския договор (1842) го накарали да я плати. През 1897 Чърчил се бил с афганците. "Неуспешно - разказва той. - Смисълът на живота им е да се бият - с чужденци или помежду си."

В началото на ХХI век, когато бе свален талибанският режим, племенните главатари (the warlords) дадоха бойци от личните си армии за изгражданата от британски инструктори национална армия. Част от 5-те милиона бежанци сега се завръщат и намират познатите талибански нрави, но без талибанския ред. Извън столицата Кабул пак не дават на момичетата да се ограмотяват и да работят, по пътищата е по-опасно от преди. Афганистан се нуждае от $ 20 млрд., обещаха 4,5 дадоха 2. Ирак е по-актуален.



Форумите...



Има едно нещо, което талибаните вършеха добре. През юли 2000 те замениха маковите посеви с житни, надявайки се на дипломатическо признание (само Пакистан, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ги признаваха). Но се случи най-голямата суша от 30 години и - ни опиум, ни жито, ни помощ отвън.

Сега селяните предпочитат местните главатари, който им позволяват да садят мак, пред централната власт, която им унищожава маковите ниви. А в Латинска Америка, откъдето започва кокаиновият път, президентът на Боливия, като видя че може да го свалят, обеща да не унищожава посевите с кока. Държавата щяла да изкупува реколтата.

За трите язви - наркотици, трансгранична престъпност и корупция - миналата седмица имаше три форума: в Чехия (на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа); в Охрид (където генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън каза, че корупцията дърпа конците на нашите правителства); в Париж (където министри от 50 страни умуваха върху хероиновия наплив).



...и Маркес



Опиумът тръгва от Афганистан; пътьом го преработват в хероин. Върховият афгански добив беше 3150 тона суровина (три четвърти от световното производство). През 2000 - 220 тона. През 2002 - 3520 тона (16 пъти повече).

На форумите се каза, че западноевропейският наркопазар се бил стабилизирал; тревога будело възходящото потребление в Източна и Южна Европа, Русия и Централна Азия.

По повод на трите форума друг отличен коментатор на Би Би Си (Гейбриъл П.) каза, че когато организираната престъпност се избели в легален бизнес, тя самата ще иска законността да възцари. Друго предаване на Би Би Си раздели корупцията на "африканска" (спъваща развитието) и "азиатска" (по-скоро стимулираща).

Знайно е как през сухия режим в САЩ (1919-1933) организираната престъпност добила финансовата мощ да контролира политици, съдии и полицаи. Онзи ден колумбийският писател Маркес отново каза, че наркоинтернационалът ще бъде разбит, ако се легализира дрогата. Цената й би паднала 40-кратно, а на синтетичните халюциногени - 110-кратно.

Биха намалели и уличните грабежи, извършвани от наркотичен глад. Пък и вече не се налага толериране на наркоканалите, които финансираха черногорски политици, бунтовни афганци, чеченци и албанци. Защо не послушат Маркес? Нали наркотрафикът подхранва и тероризма.

Ние не вярваме в конспиративни теории. Не, няма нанкинска рецепта. Извинете - "нанцзинска" рецепта.