|
Изненадата ще дойде от едно конституционно дело, което засега се движи някак странно тихо. А изходът от него може даже да блокира държавата.
Конституционният съд допусна до разглеждане дело, образувано по искане на 5-членен състав на Върховния административен съд.
Магистратите искат да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. С нея се определя, че трябва да се плащат такси за нанасяне в кадастъра, за вписване в имотния регистър и за справки в него по тарифа, одобрена от Министерски съвет.
Конкретният повод за делото и във ВАС, и сега в КС е тривиален - спор между община и министерство. Дотук и ситуацията е тривиална.
Но в искането на ВАС има и още нещо. Настоява се Конституционният съд да отмени и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 на Закона за държавните такси, с която на Министерския съвет е делегирано правомощие да одобрява тарифи, с които да определя размера на държавните такси. Или казано по-иначе -
оспорва се изобщо правото на правителството да определя размерите на държавните такси
И ако конституционните съдии решат в полза на ВАС,
последиците са безспорно непредвидими
Защото в момента има повече от 40 тарифи, в които правителството е определило размера на дължими държавни такси за стотици неща. И по тях се събират всекидневно по няколко милиона лева. Достатъчно е да се отбележи, че с правителствени тарифи са определени нотариалните такси, таксите, събирани от съдилищата - по всички дела, регистрации, вписвания, от МВР - за лични карти, паспорти, разрешения, от митниците, от отделните министерства, такива събират всъщност почти всички ведомства.
Такси има по законите за лова, риболова, туризма, сделките с оръжие, патенти, регистрация в статистиката, в държавните архиви, земеделските земи, дори и за "корен на облите дървени материали и на дърветата за горене, добити от държавния горски фонд и за "страничните ползвания и страничните горски продукти".
КС вече конституира като заинтересовани страни по настоящото дело Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на правосъдието и Националното сдружение на общините в България и им даде 14-дневен срок за представяне на писмени становища по делото.
Всъщност рано или късно щеше да се стигне до това конституционно дело и до тази ситуация. И то е заради концептуалния и много тежък спор какво съдържание е вложено в чл. 60, ал. 1 от конституцията. Там пише, че "гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". Симптоми, че може да се стигне и до по-сериозни проблеми, имаше още в края на миналата година, когато Върховният административен съд отмени разпоредби от Тарифата за таксите, събирани от Министерството на образованието.
Тогава състав на ВАС обяви за незаконни няколко члена от тарифата с мотиви, много близки до сегашния спор.
В тях бе посочено, че "съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България от 1991 г. гражданите са длъжни да заплащат такси, установени със закон".
Или казано по-иначе по силата на посоченото конституционно изискване, установяването на държавни такси е предмет само и единствено на законова регламентация.
Според ВАС с атакуваната разпоредба от Закона за държавните такси (който между другото е от 1951 г.) на Министерския съвет е
делегирано правомощие да одобрява тарифи,
да определя размера на държавните такси, събирани от органите на съдебната власт и други държавни органи и бюджетни организации. Според върховните съдии делегирането противоречи на основния закон. Това не е работа на правителството.
Подобни бяха и аргументите на върховните съдии и когато през 2001 г. обявиха за нищожно 25-о ПМС и одобрената с него тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия по далекосъобщения.
Тогава те бяха атакувани от мобилен оператор. Един от аргументите бе именно противоречие с чл. 60, ал. 1 от конституцията. И той бе уважен от съдиите.
Изобщо не е трудно да се предположи, че ВАС можеше да отмени и сега атакуваните разпоредби от правителственото постановление, с което е приета тарифата, определяща размерите на таксите, събирани по закона за кадастъра и имотния регистър. Магистратите обаче правилно прехвърлиха спора в Конституционния съд, защото е очевидно, че на горните основания могат да бъдат атакувани всъщност всички тарифи.
Можем да предположим, че Министерският съвет ще твърди, че конституцията има предвид задължителното определяне на размера със закон само за данъците и за таксите, които приличат на данък, т.е. срещу тях не се предоставя услуга. Подобна теза са застъпвали вече няколко правителства при дела, както пред ВАС, така и пред КС. В полза на тази позиция е и обстоятелството, че основният закон определя в главата за Народното събрание, че парламентът "установява данъците и определя техния размер" и там липсва разпоредба за таксите. В същото време обаче в главата за правителството в конституцията няма нито дума, която да дава правото на Министерския съвет да определя размерите на каквито и да е такси.
Този проблем бе подценяван години наред
от правителства и от управляващи мнозинства
Нито едно от тях не направи нищо да приведе в съответствие с конституцията действащото законодателство. Оставени бяха да действат дори нормативни актове от 50-те години на миналия век. В инструкцията за прилагането на Закона за държавните такси, писана през 1957 г., се говори например за народни съвети.
Отгоре на всичко в момента действа Закон за нормативните актове - приет през 1973 г., в който се говори за отдавна несъществуващия Държавен съвет.
При всички положения решението на КС ще е много важно. Той вече се е произнасял по въпроса за данъците, като изрично е посочил, че и местните, и националните данъци трябва да бъдат определени и по размер от Народното събрание. Безспорно е, че при таксите това не е толкова категорично, независимо че текстът на конституцията изглежда безапелационен.
Просто защото определянето на таксите - за разлика от данъците, не е преповторено в правомощията на парламента. Но в случая е достатъчно само да бъде отменен чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси и ще се окаже, че са събирани без законово основание.
Така или иначе решението на КС трябва да бъде очаквано с огромно внимание от правителството и управляващото мнозинство. Изведнъж всички тарифи могат да се окажат извън закона. И тогава освен хаос, може да настъпи и колапс.