|
- Д-р Маринов, появи се информация, че медицинските комисии по места са занижили качеството по подбор на кандидатите за кадрови войници и са пуснали да минат дори момчета, уволнени поради негодност от армията. При вас има ли по-голям контрол?
- При нас процедурата е следната. Контингентът, който е подготвен за мисия, минава през нас, за да отговори на психологическия въпросник. След това минават и през Централната военна комисия. Тези комисии, за които вие говорите, се запознават с медицинското състояние на кандидатите само по документи.
- А с какво точно се занимава вашият център?
- Той е създаден през 1992 г. Тогава това бе нова структура, съобразена със стандартите на НАТО и ролята на човешкия фактор в армията, тъй като преди 10 ноември 1990 г. лозунгът беше "Изпълнение на задачите въпреки човека". Тогава бе подценен човешкият фактор за изпълняване на всякакъв вид задачи, включително и в армията. В центъра работят 12 психолози, психиатри и социолози. Те работят и при сглобяването на бойните единици, както и по екипната съвместимост и обучението на командири в умението да разпознават рисковото поведение. Отделно има обучение в лидерски умения. Извършва се и подбор на кадри за задгранични мисии, на военни наблюдатели, изготвят се анализи и стратегии в тази област. В началото идеята беше да се изследва адаптивността на наборните войници в учебните центрове и как реагират те на повишените изисквания в армейската среда. Показалите рисково поведение се насочваха към специализираните органи с цел да не се предизвикат инциденти. Успоредно с това се разработиха и се прилагат постоянно действащи превантивни програми за премахването на алкохолна и наркоманна злоупотреба, за премахването на самоубийствата и опитите за самоубийства и изобщо за рисковото поведение.
-----------------
След това акцентът се промени от наборните към кадровите военнослужещи, тъй като армията започна да се професионализира активно. В момента центърът има основно три направления. Едно от тях е психологическият подбор на кандидатите за кадрова военна служба. Те попълват психологически тестове.
---------------------
- На колко въпроса трябва да отговорят?
- Над 350 са въпросите. Вторият етап обаче е провеждане на психологично интервю, което се прави от психолог. След това се интерпретират резултатите от тестовете и на базата на това се взема решение дали кандидатът е годен да служи в армията.
- Хората вече разбраха, че армията ни тепърва ще участва в мисии, които са доста добре платени на фона на финансовото положение на обществото. Забелязвате ли увеличаване на кандидатите да служат като професионални войници?
- Определено има по-голям интерес. Не мога обаче да определя коя от мисиите, в които участва българската армия, е повлияла за увеличаване на желаещите. Реално те кандидатстват за места в поделенията. Чак като бъдат обучени, имат право да кандидатстват за мисии. За мисиите се явяват вече повече желаещи и те вече са едно към две - кандидати срещу нежелаещи. Разбира се, от тях отпадат доста по медицински показатели. Те са между 5 и 10 процента от кандидатите, тъй като психологическите изисквания са по-завишени. Ние гледаме преди всичко мотивацията за участие, рискоустойчивост в екстремални ситуации, адаптивност, работа в екип и себеоценка. На базата на тези критерии даваме оценка.
- През центъра минават ли и момчета, които трябва да влязат в казармата - наборници?
- Да. Те минават през нашите специалисти с цел диагностично уточняване. Те се насочват от ДКЦ-тата, които извършват прегледа на наборниците. Ние правим изследването и вписваме в картона му данните от него.
- А занимавате ли се с военните, които излизат в шестмесечен резерв, преди да бъдат съкратени? Те са под голямо напрежение.
- С тях се занимават центровете по социална адаптация, където също работят наши колеги.
- Според вас нормално ли е на военните да им се дава право да носят оръжие и след като напуснат армията? Това не повишава ли риска от инциденти?
- Военните имат право да придобият лично оръжие още по време на службата си. По принцип това е личен избор. Повечето от освободените започват работа като охранители, а за това се иска да имаш и оръжие.
- Правили ли сте някакви анализи дали се променя психиката на военния - например след 20 г. служба?
- Не сме правили такива анализи.
- След като контингентът се завърне от мисия, минава ли отново през през вашия център?
- Задължително минава през нас и през медицинска комисия.
----------------
По този начин ние следим и да не се развият посттравматични стресови разстройства. Те най-силно се проявяват в първите 24 часа след завръщане. Буквално след завръщането защитният механизъм отпада. Критичен период е и краят на втория и началото на третия месец. Отделно от това ние работим и по време на самите мисии. Наши психолози посещават мисиите. Отделно се изследват войниците и отделно командният състав.
---------------
- Според вас няма ли автоматично да се занижат критериите за изпращане на мисии, тъй като ние нямаме толкова много кадрови военнослужещи, а броят на участниците в тях нараства - сега трябва да заминат още 500 души?
- Към момента участието е на доброволен принцип. Ние имаме един старшина, който е участвал във всички мисии и сега ще ходи и в Ирак. Може би като се професионализира напълно армията, ще се вземе решение за задължително участие, както е в някои армии на НАТО. Подготовката на един такъв контингент е много важна. Ако има един постоянен контингент от подготвени хора, е много по-добре, отколкото ако трябва това да се прави за един месец.
- Имате ли впечатления как работят колегите ви в натовските армии, ние доближаваме ли се до техния опит?
- Различните армии имат различни психологически структури, които ги обслужват. Примерно холандците, когато участват в мисия, имат психолог неотлъчно в батальона си. При нас е препоръчано, ако участниците са над 250 души, да има психолог. Сега за Ирак ще замине и наш колега.
- Случвало ли се е да ви търсят за професионална помощ от Генщаба?
-------------
- От Генералния щаб също са търсили услугите на центъра ни. Предимно за изследване на климата в даден отдел. Ние даваме предложение как да се оптимизират тези неща и да се премахнат причинителите. Също ако има сигнал за алкохолна злоупотреба, свързана с поведенчески изменения, с агресия. Това се прави след заявка от командването.
---------------
- Според вас армията може ли да бъде фактор при наркоманите за тяхното отказване от дрогата?
- По принцип всички наркомани, които имат изградена зависимост, са негодни за военна служба. В казармата канали за внасяне на дрога няма. Те се снабдяват главно по време на отпуските. Някои обаче търсят армията като спасение, тъй като тогава те се отделят от референтната си група. Тези, които имат зависимост, попадат в клиниката за лечение. Онези, които са пушили марихуана обаче, могат да служат, защото нямат такава зависимост. Към нея психическата и физическата зависимост е много малка - реално те могат и да не пушат.
----- ГРЕШКИ ----
От Камбоджа осмина се върнаха със СПИН
Заради неправилния подбор там заминаха дори криминално проявени лица, казва зам.-началникът на центъра майор д-р Краси Даскалов
Една от проявите на стреса при мироопазващите операции е рисковото сексуално поведение. Преди 10 г. от мисията в Камбоджа, където участвахме с батальон, се върнаха 8 човека, заразени със СПИН. Нямам данни колко от тях са починали. Мой колега тогава сподели, че сме били на първо място по болести, предавани по полов път. Изобщо рисково поведение. Няколко катастрофи. Другото е несправяне с работата в екип или по просто казано - мъжкарство.
Това е неправилно реагиране на стреса. Тогава тези хора не бяха обучени да се справят с него. Хвърляш ги в една ситуация, различна от другите. Една част от тях отреагираха стреса си неправилно. Грешката бе в това, че те се набираха от запасни сержанти и офицери. Така се промъкнаха и криминално проявени лица, които прокуратурата издирваше. Сроковете бяха изключително съкратени. Ние ходехме в школата във Враца да разговаряме с участниците буквално на плаца. Нямаше време дори за попълване на въпросници. Беше ни даден срок от един ден.
Конкретни препоръки за премахване на стреса не можем да даваме, тъй като ситуацията се мени непрекъснато. Не мога да кажа тази вечер гледайте филм, играйте карти или пийте бира. Командирът трябва да преценява на място.
Част от проявите на стреса са вътрешно напрежение, депресивни мисли, липса на апетит, постоянно възпроизвеждане на дадено събитие, повишена консумация на алкохол.
|