На 4 октомври 2017 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщава, че предишния ден трима жители на Маями, собственици на AW-Tronics, са се признали за виновни. Те са обвинени в заговор и незаконен износ на забранени стоки за Сирия, на която Америка е наложила ембарго за всичко освен за някои медикаменти и храни, като за тях режимът е разрешителен. Това са 40-годишният Али Каби, брат му Араш, на 43 г., и 34-годишната им сестра Марджан. Стоките са изпращани на сирийските авиолинии, които са в списъка на компаниите, за търговия с които се изисква лиценз.

На 20 декември федерален съдия от Флорида осъжда мъжете на по 2 г. затвор, а сестра им - на 1 г. Освен това тримата получават и 2-годишно наблюдение, след като излязат от затвора. Араш е осъден да плати и 10 000 долара глоба. Защитата на сем. Каби е доволна от присъдата.

Тази история едва ли щеше да развълнува някого в България, ако в нея не бяха замесени и петима българи. Те са работили в българския клон на AW-Tronics, управляван в София от Али Каби, и също имат обвинения във Флорида. САЩ настояват за екстрадицията им. Един от тях - 29-годишният Желяз Андреев, служител в колцентъра, беше арестуван на 7 април. Той прекара над 90 часа зад решетките, преди Окръжният съд в Добрич да реши да го пусне срещу подписка. Останалите четирима - Михаела Ненова, Любка Христова, Искрен Георгиев и Иван Сергиев, извадиха късмет.

Аргументирайки се със съдебното определение за Желяз, а вероятно и



стресната от обществените протести,



прокуратурата заяви, че няма да ги арестува. Не беше протестирано и освобождаването на Андреев. За него главният прокурор обясни, че е нямало как да не бъде задържан.

Източници на "Сега" от държавното обвинение обаче допускат, че младежът нарочно е дебнат да се прибере при родителите си в Добрич и арестът и гледането на мярката му да бъдат там, а не в София, тъй като се смята, че съдиите в столицата са по-склонни да отхвърлят исканията на държавното обвинение.

От прокуратурата във Флорида предоставиха на "Сега" обвинителния акт срещу братята и сестрата Каби, петимата българи, още трима души от сирийските авиолинии, както и срещу самата авиокомпания. От документа се вижда, че доказателствата на американските прокурори са предимно имейли. Сделките, заради които са обвиненията, са 6. Те са за различни части за ербъс и АТР - превключватели, панели, трансмитери, кабели, захранващи витла, светлинни индикатори. Желяз Андреев е обвинен и за шестте сделки, Михаела Ненова - за 2, Любка Христова - за 4, Искрен Георгиев - 3 сделки. Обвинението на Иван Сергиев е за



сделка с Китай, която също нарушавала ембарго



За нея под отговорност е подведена и Ненова, както и тримата от сем. Каби. За тази сделка американската прокуратура твърди, че през октомври 2014 г. Ненова е попълнила документ с невярно съдържание - че САЩ са крайната дестинация на стоката - отново самолетна част. След това Сергиев е препратил до Ненова имейл от американска фирма за доставки, че за износа на оборудването се изисква специален експортен лиценз. В отговор на това Ненова писала до офиса на AW-Tronics в Маями да пратят декларация на доставчика, че стоката няма да бъде изнасяна от САЩ. От имейлите на Ненова се разбира още, че такова грешно посочване на крайната дестинация не е прецедент за фирмата, както и че Ненова е наясно с рестрикциите за износ от САЩ.

Конспираторите си комуникират по имейл, пише прокуратурата. Някои от тях купували от доставчици стоки от списъка за контролирана търговия, някои прикривали истинската дестинация на стоки от списъка, като ги изпращали до България или до Обединените арабски емирства, откъдето продуктите били реекспортирани към Сирия, някои уреждали плащанията за незаконния износ през трети компании.

През септември 2013 г. Адиб Зено от Сирийските авиолинии изпратил на Желяз Андреев поръчка за три артикула. Месец по-късно Андреев пратил фактура за това. А плащането е направено с телеграфен трансферен



депозит към AW-Tronics през туристическа агенция в ОАЕ



Любка Христова пише до офиса на фирмата в Маями, както и до Ненова и Георгиев, че две доставки трябва да бъдат пратени до сирийските авиолинии в Дубай. След това Андреев праща мейл на Зено, който гласи: "Частите са в Дубай от 4 дни. Сега можете да се свържете с карго компанията, така че те да изпратят нещата до вашата дестинация". В същото писмо Андреев пише на Зено и номерата на товарителниците от DHL. След това от Сирийските авиолинии уреждат изпращането на стоките от Дубай в Дамаск.

През февруари 2014 г. Ненова праща електронно писмо на Араш Аби и го пита дали, въпреки че в специалния формуляр за крайната употреба на стоки има предупреждение, че експортът към Сирия е забранен, фирмата може да подпише такъв документ. Каби й отговаря, че не би трябвало да има проблем.

Месец по-късно Марджан Каби инструктира братята си, Ненова, Христова и Георгиев, че нищо не трябва да бъде пращано на клиенти от Близкия изток от офиса в САЩ. "Първо трябва да изпращаме до България, а след това до клиента", гласят напътствията. Изредени са и държавите от Близкия изток, сред които е и Сирия. Марджан Каби допълва, че фирмата е имала проблем с американския граничен контрол. Това накратко са твърденията на обвинението.

В следващите 60 дни американските власти трябва да пратят в България искането си за екстрадиция. По него последната дума ще е на съда.

Обвиненията срещу Желяз Андреев са: "заговор за нарушаване на федерален закон и измама на държавата" и "износ и опит за износ на стоки към страна под ембарго - в шест случая". За да има екстрадиция, престъплението трябва да се наказва и в двете държави. Затова българската прокуратурата квалифицира деянията на Андреев по чл. 233 и чл. 242 от Наказателния кодекс - за търговия на стоки с двойна употреба при забрани от Съвета за сигурност на ООН, ОССЕ, указани в акт на правителството или произтичащи от международен договор на България, и за контрабанда.

Съдът прие, че от май 2011 г. има



забрана за износ за Сирия, която засяга България,



но тя се отнася за въоръжение и свързано с него оборудване. А сделките, за които американските власти претендират да са престъпни, са за части и оборудване за самолети на гражданската авиация, към които ограничителният режим на ЕС и България е бил неприложим. Тези деяния са извършени в България, а "предмет на сделките са били стоки, чието окачествяване като такива с "двойно предназначение" е спорно", пише в съдебното определение, с което беше предоставено на "Сега" от съда в Добрич.

Съдията посочва още, че за да има контрабанда, извършителят трябва физически да е преминал границата и да е имал фактическа власт върху стоките. От обясненията на Андреев и приятелката му пред съда, както и от трудовия му договор става ясно, че работата на младежа във фирмата "е имала изцяло обслужващ технически характер, поради което с действията си лицето не е могло да предизвика каквато и да било част от престъпния резултат".