Ракетната атака в Сирия през нощта срещу 14 април предизвика странична щета - удари международната репутация на българския премиер Бойко Борисов. Човекът, около когото се върти дневният ред на Балканите и Европа, не бе предупреден от нашите съюзници САЩ, Великобритания и Франция, че ще гърмят по Сирия. Той се почувства толкова конфузно, че избра да не коментира събитието, а пусна военния министър Красимир Каракачанов и външната министърка Екатерина Захариева да правят интерпретации. Без негови ясни инструкции те се оплетоха и създадоха впечатление, че не знаят какво говорят. Наложи се да правят периодични уточнения, с които въобще не помогнаха на правителствения си ръководител, а само потвърдиха, че в кабинета витае



международен информационен мрак



Някои помислиха, че изолацията на Борисов се дължи на недоверие към него заради резервите му по случая с отравянето на руския двоен агент Сергей Скрипал, които подхранили подозрението, че България може като троянски кон на Москва да й донесе какво си говорят съюзниците. Има обаче категорично доказателство, че положението е друго. Москва бе предупредена пряко от западните сили, че предстои удар в определен район в Сирия, за да се избегне случаен сблъсък с нейни сили и да не се предизвика ескалация на конфликта. Нещо повече, предупреждението бе с толкова точни координати, че да могат и сирийците да се изтеглят навреме от визираните цели и да се избегнат човешки жертви. Затова обстрелът със 105 крилати ракети и управляеми бомби мина като учение на полигон - без убити и ранени и с планирани материални щети. Повторена бе ситуацията от година по-рано, когато имаше американски удар в Сирия пак заради подозрение, че режимът на Башар Асад е използвал химическо оръжие срещу враговете си. Руският всекидневник "Комерсант" разкри три дни преди новата атака, че "Русия очаква да получи от Пентагона координатите на избраните от САЩ цели, както стана на 7 април 2017 г. преди американския удар по базата Ал Шайрат. Това е необходимо, за да се избегнат загуби от руска страна, защото руски военни присъстват на десетки сирийски места", писа изданието.

Никой не се е опасявал от близост на Борисов с Путин, която евентуално да издаде намеренията на западните сили. Единственото смислено обяснение за поставянето му в информационно затъмнение може да бъде, че той просто е бил "забравен", защото никому не е дошло наум, че трябва да го информира. Но когато в такъв важен момент той изпада в категорията на незабележимите, възниква въпросът каква е международната му тежест, с която толкова се гордее напоследък.

Това неудобство е причината няколко дни военният и външният министър да обясняват как България не е била информирана, но е знаела от своите военни разузнавачи какво ще стане, как всъщност е имала достатъчно рано най-обща информация, как благодарение на това е взела предпазни мерки и пр. - все словесни бродерии, от които картината нито се прояснява, нито се подобрява.



Ето малко хронология:



Още на 14 април сутринта (часове след операцията) пред българската общественост се изправи триото военен, външен и вътрешен министър, за да обясни нещо, което не му бе съвсем ясно. Тъкмо бе свършило извънредното заседание при премиера Борисов и мътилката плискаше от декларацията на правителството, която гласеше: "България подкрепя усилията на международната общност, част от която сме и ние, за постигането на мир и намирането на политическо решение в Сирия". Да се представя ракетно нападение като усилие за политическо решение в Сирия бе неадекватно и в стремежа си да изглежда като участник в нещо, от което е изключено, правителството просто се оплете.

Тон даде още по-рано сутринта военният министър Каракачанов в изявление по БНТ: "Аз мисля, че не е необходимо България да излиза със специална позиция, да се нарежда на страната на противниците или привържениците на тези удари, първо, защото никой не е поискал от нас съдействие или участие в една подобна операция, никой не ни попитал какво е нашето мнение, нито ни е предупредил кога това ще се случва, въпреки че снощи късно вечерта служба "Военна информация", по-точно военно разузнаване, даде информация, че се очаква това да се случи", каза Каракачанов. И допълни: "Информацията не е от партньорските държави, информацията е от източници на нашето разузнаване, за което им благодаря, оказаха се точни в прогнозите си. България трябва да държи един тон на умерена политика. Лично аз смятам, че няма как с операция спрямо една държава или с въздушни удари, и с усилия само към една държава от Близкия изток да решим проблемите". Както се видя малко по-късно, той не само подкрепи "специалната позиция" (декларацията на правителството), но и започна да се поправя по въпроса откъде е научил за тристранната операция в Сирия. Конфузът дойде не само от това, че



Борисов е бил третиран като международен аутсайдер,



но и че възникна въпрос за съюзническите ни отношения. Оказа се, че за да бъде информирана какво става по света и какви намерения имат нашите съюзници в НАТО, България е трябвало да разчита във възлов момент само на собственото си разузнаване. Звучи доста предизвикателно тя да разузнава съюзници. Навремето българското разузнаване изрично бе инструктирано да не наднича в тайни на Москва, които тя не му споделя. А сега то няма задръжки да разузнава какво правят Съединените щати. Къде отива съюзническото доверие, къде е бойната солидарност? Разкритието, направено от военния министър, постави България в деликатно положение.

Гафът лъсна веднага и външната министърка Захариева опита да го замаже: "От няколко дни сме във връзка с партньорите си и предполагахме в много голяма степен точно кога ще се случат ударите (...) Русия имаше сдържана реакция, което ни дава основание да смятаме, че също е имала информация (за удара)".

Нейното изявление хвърли Каракачанов в размисъл, а критика от президента Радев за липсата на съюзническа информация направо го извади от равновесие. Три дни по-късно, на 17 април, той вече твърдеше: "Получена бе информация (от съюзниците), че в следващите 72 часа трябва да сме предпазливи, внимателни и ако има хора, разположени в дадени региони, бяха упоменати някои такива, да не бъдат там (...) Но конкретната информация, че тази нощ ще се случи нещо, получихме от (служба) "Военна информация". Министърът дори уточни пред агенция БГНЕС, че от военното разузнаване го уведомили около 21-22 часа в петък - няколко часа преди ударите в Сирия. "Мисля, че тази информация трябва да е стигнала и до президента", каза Каракачанов. "Не виждам основание за критики в това отношение, нито са ни канили да участваме в подобни удари, нито са искали някаква подкрепа", добави той.



Обърканото му обяснение бе направо комично,



защото още на 11 април в българските медии се появи следното съобщение, дошло през агенция Ройтерс: "Международната агенция за въздушен контрол Евроконтрол предупреди авиокомпаниите да летят в Източното Средиземноморие с повишено внимание през следващите 72 часа. Причината е вероятност от авиоудари по цели в Сирия". И какво излиза? Българското правителство се е информирало от медиите какво предстои да стане по света и смята това за важна разузнавателна информация.

Най-убедителна бе последната фраза на Каракачанов пред БГНЕС: "Това не е акция на НАТО. Ние сме едни наблюдатели, като останалата част от света". Така се опита да оправдае правителството, но каза истината за неговата международна тежест.