Изминалото десетилетие се характеризира с отказа на българските правителства да осъществят стратегическия си ангажимент към гражданите за фискална децентрализация. Последните значителни стъпки в посока повишаване на финансовата самостоятелност на българските общини бяха направени в далечната вече 2007 г., когато общинските съвети получиха право да определят размера на местните данъци и такси в предварително зададени граници.

Периодът след това показа, че тази реформа е била недостатъчна и не е довела до съществена промяна в структурата на общинските бюджети. Те остават в силна зависимост от финансирането от "центъра". Близо 2/3 от разходите на общините се финансират от държавните трансфери. Отделно капиталовите разходи на местно ниво са почти изцяло зависими от усвояването на европейските средства.

Провеждането на самостоятелна фискална политика е силно затруднено от липсата на достатъчни собствени приходи. Тежкото финансово състояние на общинските бюджети и начинът на действие на въведената през 2016 г. "Процедура за финансово оздравяване на общини с финансови затруднения" доведоха до стимули за увеличаване на съществуващите местни данъци и създадоха предпоставки за нарастваща политическа зависимост - заради възможността за отпускане на безлихвени заеми и последващото им евентуално "опрощаване".

Липсата на собствени средства ограничава ролята на местната демокрация и лишава общините от необходимите инструменти за формиране на местни политики. Под въпрос е дали при сегашната система те изобщо могат успешно да провеждат дългосрочна политика в интерес на своите граждани.



Решение има и то се нарича фискална децентрализация



Фискалната децентрализация почива на два принципа - "местно самоуправление" и "субсидиарност". Първото понятие се свързва с правото и реалната способност на местните власти да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност. "Субсидиарност" съдържа схващането, че проблемите се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.

Реална промяна по отношение на финансовата самостоятелност на българските общини е възможна единствено чрез преструктуриране на съществуващата данъчна система. В експертните среди има известен консенсус, че добра първа стъпка към фискална децентрализация би било споделянето на една пета от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) с общините.

При заложени в бюджет 2018 г. приходи от данъка върху доходите на физическите лица в рамките на 3.372 млрд. лева преотстъпването на такава част от постъпленията би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв., или с 30.4%.



Ефектът от споделянето на данъка по общини ще е различен



Например собствените средства ще се увеличат с около 5% в курортни общини като Приморско, Царево и Созопол. А в неголеми, но силни икономически общини като Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Сопот, в които има големи структуроопределящи предприятия, скокът ще е с над 50%.

По-скромният ефект, който може да се очаква по отношение на курортните общини, се дължи на съществуващите особености на местното данъчно облагане - данъците върху недвижимите имоти, патентните и туристическите данъци и сега влизат в общинските бюджети. Така малките курортни общини и в момента генерират значителен дял собствени приходи. А в същото време поради сезонността на основния им поминък те се отличават със сравнително нисък средногодишен брой на заетите лица. Принципът "парите следват личната карта" всъщност ще изпрати приходите от данъците върху доходите на сезонните работници в туризма там, където те са регистрирани адресно, тоест в некурортни общини.

Най-голям ръст в номинално отношение ще отбележат собствените приходи на столицата. На база данните на НСИ за броя на наетите лица и средното ниво на заплащане постъпленията от ДДФЛ в Столичната община ще са близо 292 млн. лв. Следват Пловдив с 37 млн. лв., Варна (37 млн. лв.), Бургас (21 млн. лв.) и Русе (14 млн. лв.).

От тези пет общини обаче четири се очаква да загубят средства вследствие на ефекта от ежедневната трудова миграция - приходящите работници. Така от столицата по постоянен адрес по лична карта на работещите ще бъдат пренасочени близо 21 млн. лв. от очакваните 292 млн. лева преотстъпен данък (т.е. около 7%). От тях 4 млн. лв. ще отидат в община Перник, над 1 млн. лв. ще постъпят още в бюджетите на общините Елин Пелин, Костинброд и Своге, а 700 хил. лв. - в Божурище. От Варна пък по постоянен адрес на работещите ще бъдат пренасочени 3.75 млн. лв., или около 10% от очакваните приходи от преотстъпения данък, от които 870 хил. лв. ще отидат в община Аксаково, 433 хил. лв. - в Белослав, и над 330 хил. лв. - в община Добрич.

Бургас ще загуби близо 2.4 млн. лв., които ще отидат в Айтос, Камено, Поморие, Руен, Средец и Созопол. От Русе по постоянен адрес по лична карта на работещите ще бъдат пренасочени над 1 млн. лв. - основно към общините Иваново и Сливо поле.

Единствената от 5-те общини с най-високи очаквани приходи от ДДФЛ, която ще спечели от ежедневната трудова миграция, е Пловдив (близо 1.6 млн. лв.). Това може да се обясни с малката територия на общината и с това, че тя е "износител" на работници в съседни общини.

Най-малко увеличение в номинално отношение на приходите се очаква в общини като Бобошево (под 50 хил. лв.), Антон, Бойница, Ковачевци (около 30 хил. лв.), Макреш, Маджарово (около 25 хил. лв.) и Трекляно (под 20 хил. лв.).

Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът й,



необходимо е да бъдат предприети допълнителни стъпки



Между тях са преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво. Това ще доведе до по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси. Важно е също да се подобряват ефективността и прозрачността на финансирането и управлението на общинските предприятия и на общинската собственост.

Провеждането на териториално-административна реформа пък би гарантирало дългосрочна устойчивост на териториалното устройство.

Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.

Ако бъде съчетано с отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници, това ще доведе до повече фискална самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия. Друг важен ефект е, че ще намали политическите зависимости на местната власт от централната власт. Освен това ще създаде стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции. Така ще се разкрият повече работни места и съответно ще дойдат повече приходи от подоходни данъци. Ще се възстанови изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и ще се засили участието на гражданското общество във формулирането на местни политики.

Преотстъпването на част от данъците на местната власт ще създаде условия за истинска данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, ако общините получат право да определят размера на ставката в определени граници.