|
-------
- Неотдавна обяви амбициозен план за 40-ата си година: първи самостоятелен албум, първи самостоятелен концерт в НДК...
- Досега най-голямата сцена, на която съм заставал самостоятелно, е тази на зала "България" през 2015 г. Идеята ни е за хубав голям концерт, с който ще представя новия албум "Още малко". Вероятно ще включа пет-шест парчета, които съм правил в миналото, но ще има и много нови. В момента сме на етап здраво бачкане в студиото - демозаписи, аранжименти, текстове. Концертът, живот и здраве, ще е на 1 октомври в зала 1 на НДК, където ще излезем на сцената с голяма банда - Мартин Ташев (тромпет и вокали), Милен Кукошаров (пиано), Васил Вутев (барабани), Борислав Бояджиев (перкусии), Владислав Мичев (тромбон), Димитър Льолев (саксофон), Георги Стойков (тромпет), Евден Димитров (бас), Волен Милчев (вокали), Ангел Дюлгеров (китара), DJ Stephan Love.
- 2018-а не е ли неподходяща година за издаване на дебютен албум, хеле на физически носител?
- Защо? Какво й е на тази година? Напротив, вярвам, че хората искат да чуят нещо ново, позитивно. Например когато са на път с колата през лятото. Когато аз пътувам и мина през бензиностанцията, отивам на щанда с музика и ако нещо ми хареса, си го купувам. Вече ако го няма там, го търся през iTunes. Не си го свалям нелегално. Но трябва да има различни варианти. Има качествени български нови албуми - има Рут, има Любо, има Графа, има Миро... Пазарът се променя, но едни 5000-6000 копия смятам, че спокойно ще направим.
- Амбициозно!
- Мисля, че това е в основата на правенето на изкуство - да вярваш в това, което правиш. Иначе какво? Прибираш се вкъщи, гледаш новините и си коментираш сам със себе си.
- Ти присъстваш активно и на телевизионния екран. Ето в момента със сериала "Скъпи наследници"...
- Сериала го заснехме отдавна, просто сега излезе на екран. Запознах се с много добри актьори, които се оказаха и страхотни хора. Все още поддържаме взаимоотношения, виждаме се, имаме обща група във фейсбук. През 2-3 седмици гледаме заедно някоя серия, обсъждаме, смеем се. Заснехме много серии - 170, които ще бъдат излъчени в два сезона. Много екипи, много режисьори, много актьори, много труд, много студ, много жега... Аз не вярвах, че ще се получи така, звучеше ми наистина прекалено амбициозно. Такъв сериал не е правен досега у нас и се получи наистина много успешен проект.
Но тази година ще бъде на музиката. Предстоят клубни участия, концерти. С "Ах, този мюзикъл" - продукция с Бургаската опера, Еделина Кънева и Орлин Горанов сме изнесли вече над 25 спектакъла в цялата страна. Имаме още няколко изяви с него и след това ще правим друг спектакъл - "Не си отивай, лято".
- И двамата ти родители са оперни певци, затова ли се насочи към оперната сцена?
- Аз не пея опера. Това е всъщност мюзикъл, където може на моменти да има оперна постановка на гласа, но няма опасност някой да каже, че изпълнявам класически оперни произведения. Нямам такъв репертоар и нямам амбиции за оперна кариера. Макар че още в Театър 4xС имахме страхотна преподавателка по оперно пеене - Роза Митова, от която разбрах как да дишам правилно. Това и до ден днешен ми е от полза и в поп музиката.
- Ти си сред първите популярни певци, които влязоха в риалити шоу. Мислиш ли, че певческите риалитита дават шанс на младите таланти?
- Това зависи само от тях. Естествено, хубаво е да имаш продуцент, да знаеш той какво прави, дали си изпълнява договора и дали в договора пише, че ти в годината ще направиш един клип или ще направиш пет, които ще те заявят по-категорично на сцената; колко изяви на живо ще ти организира този продуцент. Но ако ти не работиш сериозно в студио и нямаш амбиция, никой продуцент не може да ти помогне. Има успешни примери на артисти, излезли от певческите риалитита. Като цяло съм настроен положително към форматите. Разбира се, има и други пътища към сцената, просто форматът дава възможност в една-единствена вечер да те видят в голям концерт един милион души. И ако имаш талант и амбицията да работиш след това, всичко е в твоите ръце. Така че не разбирам хората, които казват: "Аз какво да правя в тоя формат". Ами стой си вкъщи тогава.
- Ти си от хората, които внимават какво пеят, но имаш колеги, които трупат популярност с пошли текстове...
- Авторите на този тип песни носят отговорност за едни много млади хора - към какво подтикваш ти своите слушатели. Но аз не мога да бъда съдник и да се бъркам в работата на други музиканти. Има си регулаторни органи, които трябва да вземат решение в някакви ситуации, не мисля, че е моя работа да им кажа "отидете тук или там, направете това и онова". Защо вечно трябва да казваме на някой да си върши работата? Това важи за всичко. Защо има дупки по улиците? Защо някой го бият на светофара? Защо някой престъпник не е в затвора? Ами, подавал съм сигнали. За дупки, за какво ли не... Накрая тия дупки съм ги оправял сам, с торба чакъл, колкото и да е смешно. На хората не им пука.
- Булевардните медии обичат да пишат за теб, обръщаш ли им внимание?
- Ако е нещо, свързано с работата ми и се пише къде имам концерти, къде ще пея, да - но другото не ме вълнува. Жълтата преса гледа кой е известен и кой къде го дават, после сядат двама-трима души и си казват: "Какво да измислим сега? Дали пие, или се друса? Хайде, днес ще се друса. Дали не е взимал пари? Хайде, взимал е и пари назаем, има проблеми..." . Така си ги представям нещата - има хора, които това работят, абсолютно изфабрикувани сюжети. Този, който ги пише тези неща, носи отговорност - и рано или късно тя се стоварва върху него.
- Предполагам, че и във вашия бранш има "фалшиви" певци и музиканти, тъй както има фалшиви новини...
- Има. Разбира се, че има. Затова всеки трябва да разчита на вкуса си. Той се възпитава по някакъв начин, но това става най-вече в семейството. Зависи какво се слуша вкъщи, как се говори вкъщи, какви са взаимоотношенията на мама и тате, какъв е тонът, какво се яде, какво е отношението към другите навън - всичко това детето го попива. И вече не говорим дори за първите седем, а за първите пет - после започват да се намесват технологиите, светът наоколо... Но най-важно остава семейството.
- Имаш ли вдъхновители сред българските музиканти?
- Може би подсъзнателно. Не мога да кажа някое име, което ме вдъхновява да бъда като него, не виждам себе си в музиканти от миналото. Орлин Горанов например ме вдъхновява чисто човешки. Няма много такива като него, той е запазил една чистота във всичко - и чистота на гласа, и в това какъв човек е, как общува. Десетилетията сцена и популярност не са го променили. Виждаш един много свестен човек, ако мога така да го кажа. Това е рядкост. Много артисти се променят - говорят само за пари, говорят какво притежават. Виждаш се с някого, не си го виждал от пет години, и той започва - имам това, купих си онова... Чакай, това какво ме интересува? Да са живи и здрави, да правят музиката си, но не може това да е най-важното за един артист.