Ако бяхме нормална държава, депутатите ни щяха да бъдат 120, щяхме да ги избираме мажоритарно, а заплащането им щеше да бъде символично, защото щяха да се събират 2-3 пъти годишно - за сесии, на които да гласуват десетина проектозакона. През останалото време щяха да работят по специалността си - учители, доктори, трактористи, местни бизнесмени, синове на бащите си и т.н., а един път седмично щяха да отделят по час-два да изслушват в приемните си хорската мъка.
Но тъй като сме в България, където партиите се вживяват в ролята на комисии по трудоустрояване на лица с несъществуваща работоспособност, а държавната служба е само и единствено желан и щедър източник на доходи, то тук нещата стоят по друг начин - доходите на депутатите са единствените в тази държава, които гарантирано се преизчисляват на всяко тримесечие. Покрай тях, разбира се, растат доходите и на цялата останала апаратна и почти задължително партийно оцветена номенклатура. Важно уточнение - това са

доходи, които не са свързани с производителност

Нещо повече - като гледаме как поправки на едни и същи закони се гласуват през месец-два - очеваден белег за калпавост, със сигурност може да твърдим, че повишаването на депутатските доходи е правопропорционално на лошата производителност. Има и друго - вярно е, че през този век, т.е. за последните 18 г., минималната работна заплата на българина скочи с 400 лв. - от 100 на 500, но депутатската заплата скочи почти с толкова само при последното си увеличение - след първото тримесечие на тази година. И тук изобщо не става дума за сиромахомилство, а за елементарна логика - получаваш пари за свършена работа. Ако е добре свършена - повече, ако е зле - по-малко или хич. В случая имаме постоянно увеличаващо се заплащане за перманентно влошаваща се работа.
През целия почти 30-годишен преход се нагледахме на институционален популизъм и зловонен фалш по въпроса за депутатските заплати.
Миналата седмица в хора се включи БСП, която предложи основната заплата на народните представители да се намали от 3540 лв. на 2976 лв. Ей така пуснато, това предложение си е чиста проба демагогия. Защото нито един депутат не разчита само на заплата и ако наистина БСП има намерение да направи редукция в доходите, трябва да има цялостна реформа на депутатските доходи, а не само на заплатите. Всеки депутат участва в комисия, заради което взема още 15%, и в подкомисия + 5%, средно по 20% отгоре за прослужено време. Не на последно място - за всеки депутат са предвидени 2/3 върху заплатата за представителни разходи, които

никой не знае как се харчат

Ако правилно следите цифрите, трябва вече да сте наясно, че средният доход на депутат, който не е шеф на комисия, не е в ръководството на ПГ, камо ли на парламента, е малко над 7300 лв. Но това не е всичко - останалите разходи, които правим за депутатите, за тях са чист приход - те пестят пари от наеми за жилище и офиси, от застраховки, транспортни разходи по земя, въздух, вода и релси и т.н. Като четете, че даден депутат е навъртял толкова километра, колкото да обиколи екватора, то нали си давате сметка кой му е платил бензина?
По степента на обгрижване депутатът се приближава до затворник от Централния софийски затвор - всичко му е подсигурено, включително и възможността да излезе през централния вход на институцията, когато пожелае.
Предложението на БСП е демагогия и защото партията не предприе сериозна стъпка в тази посока. Ако искаха да се редуцират доходите на депутатите, социалистите имаха десетки възможности да направят поне символичен акт в тази посока - можеха да се откажат писмено от някои пера, можеха да вземат парите и да ги дарят с оркестър и червени байряци на социална институция, можеха

поне да оправят летящата чиния на Бузлуджа

Нищо подобно - те само пуснаха мухата и закрещяха.
ГЕРБ, разбира се, надушиха откъде идва жегата. Управляващата партия, изградила през последните години традиция по даряване на наши пари от свое име, трудно би влязла в сериозна дискусия за броя депутати или депутатски възнаграждения. Затова първоначално герберите просто констатираха популизма, издекламираха дежурните лозунги и се заблеяха в друга посока. Скучният сценарий бе объркан от Данаил Кирилов, оказал се по неведоми пътища на съдбата председател на правната комисия в парламента... Този толкова виден експерт ни в клин, ни в ръкав взе, че предложи нова формула за изчисляване на депутатския надник - който работи и гласува, той да получава пари. Другите да получават по-малко, даже нищо. И точно когато всички ококорихме очи от тази неочаквана мъдрост, Дани Кирилов, човекът, който не видя разминаването на два съседни члена от Изборния кодекс, простодушно обясни, че се е шегувал. Това било саркастично предложение. Така

единствената що-годе читава мисъл

на тема депутатски заплати бе обявена за майтап, който няма място в светая светих на родния парламентаризъм. Предложението да се получава толкова, колкото се работи, бе обявено от БСП за "провокация". ДПС също бе против - има си хас - да вземеш заплатата на Делян Пеевски, щото не ходи на работа, си е жива обида. Интелектуалната шпага на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни, че и минимално падане на депутатската заплата ще хвърли народните ни представители в ръцете на "определени икономически кръгове". Ще ги направи техни "хрантутници".
Още не изтлели въглените от тази разправия, социалистите предложиха премахването на депутатските ваканции по Коледа и Великден. Не знам защо - вероятно защото те не празнуват тогава. Да, обаче другарят Цветан Цветанов обясни, че точно по това време той се вижда с избирателите си. Кога иначе да го прави?! И всички се "примириха" с довода, вероятно защото се сетиха, че и те така правят.
Така минава парламентарният делник. В шеги и закачки. А след 18 години вероятно средната работна заплата на българина ще скочи с още цели 400 лева и ще достигне невероятните 500 евро. Тогава всички ще почиваме от Гергьовден до Тодоровден. А дано, ама надали.