Новият здравен министър сменя тактиката спрямо бедните българи, които не могат да плащат здравни вноски. Вместо държавата да им поема осигуровките, както е тази година, проф. Радослав Гайдарски предлага към социалното министерство да се създаде фонд от около 30-50 млн. лв., с който да се плаща директно на болниците и на личните лекари за лечението на неосигурени бедни. Парите трябва да дойдат от държавата.

В момента към същото ведомство има фонд, който плаща здравните вноски на около 200 000 души.Той разполага с 25 млн. лв. и покрива осигуровките на тези бедни, които получават енергийни помощи. Отделно държавата извън фонда покрива осигуровките на безработните, регистрирани в бюрата по труда, пенсионерите и децата.

Според Гайдарски плащането на джипитата за всеки преглед на беден неосигурен ще струва по-малко на държавата, отколкото ако им се платят вноските. Месечната здравна вноска за бедните в момента е 6 лв., а цената на прегледа е 7-10 лв. Не е ясно и как подобен фонд би се защитил от злоупотреби от страна на лекари и по какви критерии и цени ще плаща за медицинската помощ.

Според Гайдарски огромната част от дълговете на болниците са именно от неосигурени пациенти, за които нямало кой да плаща. Той е поискал от финансовия министър Пламен Орешарски 150 млн. лв. за покриване на дълговете на болниците за т. г. Към момента борчовете са за над 100 млн. лв.



СЕГРЕГАЦИЯ

През 2002 г. делът на тези, които не могат да си платят медицинските услуги и лекарствата, стига до 47% при българските граждани от турски произход и до 62 % при ромите. 46% от ромите и турците не са здравно осигурени и нямат личен лекар. 58% нямат достъп до стоматологична помощ. 55% имат труден достъп до лекар поради отдалеченост на населеното място. Това пише в стратегия за здравните грижи на малцинствата, приета от кабинета. В продължение на 10 г. за нея ще се похарчат 31,5 млн. лв.

Бедността в турската общност е 3 пъти по-разпространена, отколкото сред българите, а при ромите е 11 пъти по-висока в сравнение с българите. Това оказва влияние върху здравословното им състояние. Те се хранят в много по-голяма степен непълноценно, изпитват по-големи трудности да се самоосигуряват. Средната продължителност на живот при ромите е с над 10 г. по-ниска в сравнение с тази за страната.