Няма друго, което да застрашава толкова съдебната олигархия, колкото опасността някой, още повече отвън, да разрови авгиевите обори на системата.

Във вторник бързо-бързо съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) подкрепи председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, който е против европейска проверка в административните съдилища. Преди дни и парламентарната правна комисия се определи категорично против такава проверка. Тя обаче беше поискана именно от правителството. Сега ВСС ще пише на премиера да оттегли искането си до Брюксел. Дори и премиерът да са откаже от искането за проверка, тя ще бъде наложена от ЕК, ако разпределението на кохезионните фондове се обвърже със законността. Брюксел ясно показа, че повече на декларации и гръмки приказки няма да вярва. Проверката е неизбежна. Опълчението срещу нея всъщност се бори проверката да не е сега, а догодина. Видовден ще дойде.

Нахалството е голямо, защото става дума за съдилищата, в които гражданите могат да се оплакват от безобразията на властта. И ако ВСС и депутатите не желаят, то данъкоплатците настояваме да видим ревизия във ВАС и други ключови съдилища и да разберем за какво им плащаме. Позицията на ВСС чудесно синхронизира с мнението на финансовия министър Владислав Горанов, за когото не е нормално Брюксел да изисква върховенство на закона у нас и да го обвързва с разпределянето на еврофондовете. И това го казва министър! На когото върховенството на закона е най-важното задължение.

Ясно е, че в съдебната власт някои хора се опасяват, че проверката на ВАС ще покаже плачевни резултати като ревизията на прокуратурата, която посочи недосегаемостта на главния прокурор. Не че някой се съобрази с препоръката на ЕК шефът на следствието да може да разследва шефа на обвинението. Административните съдилища гледат дела с огромен интерес. Там са обществените поръчки, данъчните и митническите актове, отказите да бъде предоставена обществена информация.

През последните 7 години ВАС беше контролиран от близкия до властта Георги Колев. Тогава съдът направи голяма крачка назад с публичността на делата и продължи да е



територия за роднински назначения



Под въпрос е и случайното разпределение на делата в този ключов съд. И това са проблемите, които се виждат на повърхността и на които ВСС никога не реагира. Но иначе се мобилизира срещу европейските проверки. Никакъв го няма и когато трябва да се защити съдийската независимост. Членовете му бързо забравят предизборните си обещания.

Съвсем пресен пример за тази безпринципност е казусът с отправените откровени хули срещу съдия в медия, близка до властта. Съдийската колегия реши да мисли върху принципна декларация и си даде цяла седмица за това. Дотогава добре ще се постарае позицията й да е достатъчно беззъба и витиевата, да не би някой да се засегне. Решението беше взето на същото заседание, на което кипеше активност срещу европроверката на административните съдилища.

Нищо чудно съдийската колегия на съвета да не иска да обиди медийните любимци на главния прокурор. Преди време лично Сотир Цацаров прати поздравителен адрес на този сайт за "труда, професионализма и ентусиазма на целия екип".

По време на заседанието на колегията се завъртяха и идеи да се осъществят законодателни промени, които да предвидят санкции, когато журналистите не спазват етичния си кодекс. Първо не всички издания са го подписали. А някои от подписалите го газят, попадайки директно в нормите на Наказателния кодекс. Но затова прокуратурата си затваря очите. Иначе същият този ВСС отказа да се занимава с нападките към съда на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, който сега е на гребена на вълната и явно павира пътя си към поста на главен прокурор.

Съдийското съсловие е консервативно. На пръсти се броят случаите, в които магистратите са протестирали срещу някакво безобразие, но пак е нещо. Поне



бавно променят себе си, което ще доведе до промяна и на статуквото



Преди години би било немислимо магистрат да залепи в коридора на съда отворено писмо срещу административния си ръководител, както се случи в Софийския апелативен съд. И да застане с името си зад обвинения, че му се изземват дела и това има "корупционен мирис", като скандалът да доведе до проверки и предложение за дисциплинарно производство срещу шефа. Е, предложението за дисциплинарно производство не дойде от Инспектората към ВСС, който направи проверката и откри нарушения при случайното разпределение на делата, но даде поредната си индулгенция.

При този двоен стандарт на съвета очевидно кадровиците са част от диагнозата на системата, а не от лечението й. И лекарството пак може да дойде единствено от Брюксел.