Тези дни се навърши година от старта на третото правителство на Бойко Борисов. Министри си дадоха отлична оценка, социолози му писаха "добър", опозицията го разкритикува, а самият Борисов за пореден път показа, че си се харесва, при това много. Тази скука не може да бъде разсеяна нито от добрите официални икономически макропоказатели, нито от задълбочаващо се на битово ниво усещане за безнадежност (има ли нужда от доказване то?).

Някои медии сравниха Борисов със Стамболов, което бе лош вкус и мечешка услуга. Те написаха, че лидерът на ГЕРБ е изпреварил по премиерско дълголетие бележития българин. Но пропуснаха да съобщят как точно свършва Стамболов.



Гадно е да си много време във властта,



лошо е и за теб самия, а и за държавата. За щастие, ние не живеем във времената на Стамболов, но политическото бъдеще на почти всеки български премиер е мрачно. Подреден до Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Саксокбурггогтски и другите му предшественици, би било изненада, ако след слизането от власт Борисов остане водещ фактор в политиката (само Станишев в известен смисъл успя, и то не на наша почва). Но всъщност Борисов вече изненада всички, след като бе цели три пъти министър-председател.

Тази кратка ретроспекция не е случайна, защото има сигнали, че "многото власт, преяждането с власт" е беда, която някак тревожи и самия Борисов. Управлява чрез единоначалие, но разполага с малко срещано сред родните политици чувство за самосъхранение. Затова и гледа да не влиза в битки, които не е много сигурно, че ще спечели. Издигайки не друг, а точно Цецка Цачева за президент през 2016 г., Борисов влезе в мач, който любимият му "Реал"-Мадрид играе, когато вече си е осигурил шампионската титла - "Хубаво е да бием съперника, ама нищо лошо няма да настане, ако паднем". Поразпуснати са юздите и в иначе авторитарната партия ГЕРБ, както и в парламентарната група. Там е дадена възможност на Цветан Цветанов да вкарва голове, пък и винаги е от полза, когато две ченгета си играят на добро и лошо, особено по непопулярни в обществото теми. Който и да надделее, ГЕРБ винаги ще е бил на правилната позиция. Така Борисов на думи подкрепя Истанбулската конвенция, а ГЕРБ на практика я проваля. Или пък премиерът отказва да изгони руски дипломати заради отравянето на Скрипал, но Цветанов го играе хард защитник на Запада. Борисов бил сред инициаторите ЕК да обвърже върховенството на закона с еврофондовете, което не пречи на финансовия му министър Владислав Горанов да нарече подобен ход "дискриминация".



В нашите очи всичко това може да е шизофрения,



в техните е последователна и логична позиция.

Навръх годишнината Борисов даде интересно интервю пред Нова телевизия, в което на практика се разграничи от всички проблеми в страната. Нахока корупцията, с която нямал общо и се борел, негодува от показния арест на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева, защото не обичал показност (!?!). Липсата на медийна свобода било проблем на собствениците на медии, Волен Сидеров в Крим бил казус на Волен Сидеров, който...отишъл в Крим. Това не е само дистанцираност от скандалите, както отбелязаха наблюдатели. Това е и леко взаимстване от стила на човек, който също като Борисов управлява дълги години, макар халът на населението да не е цветущ. И който продължава да се радва на всеобщо одобрение. Сещате се, нали? Казва се Владимир Владимирович и предлага рецепти за управленско дълголетие на "царчета" от всякакъв калибър. "Те политиците са едно, а аз - друго" - това е винаги печеливш образ. Няма да е чудно, ако след края на председателството, когато Борисов по принуда ще се зарови отново в родната кочина, към "тях, политиците" да опита да пришие и ГЕРБ. Но тактиката "Аз съм едно, политиците - друго" към момента се играе много по-успешно от президента Румен Радев. Президентът е отликата, характерна за днешната ситуация край Борисов в сравнение с всичките му други премиерски години - налице е фигура, доста по-перспективна политически. Досега Борисов бе властелин на официалното бъдеще, вече не е (неофициалното го делеше с млад успял мъж от ДПС). Намираме се в есента на властелина, енигма е нейната продължителност.

По традиция годината на "Борисов 3" бе изпъстрена със скандали ("Кумгейт", ограда, ЧЕЗ...). Сега обаче има нещо ново - европейското председателство. То влияе върху образа на Борисов, който сам с охота си изгражда. През 2009 г. бе кралимаркото, който наказва лошите, после стана строител на магистрали и цяла съвременна България, влезе в ролята на балансьор, укротител на крайни страсти (втори мандат и широко правителство), а сега е гълъб на мира, който сдобрява ЕС с Турция и осигурява просперитет на Западните Балкани. Но гълъбът не върши работа във вътрешен план и ще трябва да кацне на 1 юли. В този смисъл много е интересен образът, в който Борисов ще влезе след края на европредседателството. Няма как да го знаем днес, а образът е важен, защото ще изпълва публичността дълго време.



Европредседателството всъщност ще раздели мандата



на "Борисов 3" на два периода. А може и да го прекрати, защото настоящата коалиция бе стъкмена първостепенно заради него. Така или иначе, с приближаването на местните и европейските избори антагонизмът сред партньорите националисти ще се увеличава, ГЕРБ също си има собствени интереси. Задава се суматоха. Прелюбопитен е денят, в който властта ще установи, че няма нищо за европредседателствуване и чужденци, пред които да се излагаме. Тогава ще трябва да обърне поглед и към вътрешните проблеми и неуредици, които засега са във фризера. За негов късмет във вътрешен план има една огромна умора сред хората и инерция. Като в скучен влак, който някога бе увеселителен, но вече е купчина ръжда. Няма на кой друг да се качим, а следващият, видно е, още не е дори измислен. Проблемът е, че отчаянието рано или късно ще избие. И никой не може да прогнозира кога и къде.