Премиерът Бойко Борисов поднесе извинения на българите заради транспортните ограничения в столицата покрай срещата на ЕС, но не съобщи за успехи по българския дневен ред в ЕС. Няма напредък нито по кандидатурата на България за Шенгенската зона, нито по желанието й да влезе в "чакалнята" на еврозоната, нито по спора за командированите работници и пакета "Мобилност".

Въпреки това той се обърна към неназовани критици: "Крайно време е всички в България да чуят и да разберат, че това е председателството на България, и когато то е успешно, България е успешна". На съвместната пресконференция с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер българският министър-председател благодари на всички лидери на ЕС, "които до един дойдоха". "Това е уважение не към мен, не към правителството, а към българския народ", каза той.

Френският президент Еманюел Макрон попари амбицията му за влизане на България в Европейския валутен механизъм 2 - (чакалнята) на еврозоната, като каза, че за целта държавата трябва да се присъедини и към Европейския банков съюз, което означава да постави банките си под прекия контрол на Европейската централна банка. Българското правителство обаче предпочита банковият съюз да не изпреварва, а да бъде следствие от присъединяването към еврозоната. За Шенгенската зона не бяха дадени никакви обещания, но България бе похвалена за охраната на външната граница на ЕС.

Борисов наблегна, че успехите за България са външнополитически, и пламенно защити кандидатурите на шестте държави от Западните Балкани за членство в ЕС. Той посочи, че няма да бъдат в тежест на ЕС, защото общият им брутен вътрешен продукт е около 96 млрд. евро, което е равно на този на Словакия. По думите му усилията, които се полагат, са ЕС да приеме икономика колкото Словакия, с население по-малко от Румъния. Но Доналд Туск веднага репликира: "Съгласен съм с премиера Борисов, че трябва да оценим проблемите в цялост. Европа е достатъчно голяма и силна, за да приеме разширяване, но трябва да преценява и последиците. На Балканите проблемите на глава от населението са повече, отколкото в Германия. Затова трябва да внимаваме в обещанията".

Френският президент Еманюел Макрон също бе сдържан към даването на срокове за европейската перспектива на Западните Балкани, защото според него трябва да се държи сметка за изпълнението на критериите, за които те не са готови. Все пак обаче обърна внимание, че ако те не видят такава перспектива, ще се отвори терен за намеса на Русия и Турция. Германската канцлерка Ангела Меркел потвърди, че не е взето решение по въпроса за разширяване на ЕС, но роля в тази насока ще има срещата на върха на ЕС през юни. За да се запази инерцията от срещата в София по темата за Западните Балкани, лидерите се договориха подобна среща да има след две години в Хърватия.

Като пряка полза за България от срещата на високо равнище Борисов изтъкна подписването на няколко споразумения, включително и за газова връзка между България и Сърбия. Той се надява до края на годината да бъде започнат интерконекторът с Гърция.

На разширената среща ЕС - Западни Балкани, в която се присъединиха държавни и правителствени ръководители на шестте държави от региона, бе приета Декларация от София, която очерта при какви условия те могат да се присъединят към ЕС. На първо място бе изтъкнат необходимият "съществен напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи". За по-голяма яснота бе добавено, че става дума за борба с корупцията на високо равнище, организираната престъпност, трафика на хора, контрабандата на наркотици и оръжия. Не бе посочен никакъв евентуален срок за приемане на която и да е държава в ЕС. Отделно премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас преговаряха за името на на нашата западна съседка, като дадоха да се разбере, че са харесали един от вариантите, но отказаха да го обявят, докато не се консултират с институциите и опозиционните партии в своите страни.



Опорни точки

Европейската перспектива на Западните Балкани се основава на три стълба и те са в основата на т.нар. Приоритетна програма от София, обясни министърът за българското председателство на ЕС Лиляна Павлова пред Нова телевизия. Документът е част от подписаната декларация на вчерашния форум на върха ЕС - Западни Балкани. Първият стълб е транспортна, енергийна, дигитална, образователна и икономическа свързаност; вторият е свързан със сигурността, миграция и борба с организираната престъпност; а третият се основава на институционални реформи и върховенството на закона.

В София председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол подчерта, че Западните Балкани трябва да продължат борбата с корупцията и ЕНП подкрепя приобщаването им към ЕС. "България и нейният премиер могат много да ни помогнат, защото никой не познава по-добре проблемите, които съществуват в този регион. Помогнете ни да възстановим демократично правовия ред и справедливостта и правосъдието в този регион в името на младите хора... А това, скъпи приятелю, не е лесна задача, но трябва да успеем", обърна се Дол към премиера Борисов, цитиран от "Фокус".

България обаче не може да се похвали с особени успехи по нито един от стълбовете, камо ли да бъде пътеводна звезда за съседите си. Тя е под наблюдение от ЕК за върховенство на закона, борба с корупцията и организираната престъпност. Свързаността е проблем и за България, в която няма нито една завършена напълно магистрала. Енергийните връзки със съседите са слабо развити. Към момента в най-напреднала фаза са газовите тръби към Румъния и Гърция. Въпреки добрите намерения и от двете страни, газовата връзка със Сърбия все още не е изградена. Едва вчера България и Сърбия подписаха съвместна декларация за изграждането на газовия интерконектор. Връзката с Турция все още е в сферата на добрите намерения. Насрочената дата за първа копка на газопровода към Гърция е 28 юни и дори е включена като събитие в календара на българското европредседателство, два дни преди изтичането му.



.