|
Българската анимация има световни успехи и до ден днешен във всички анимационни школи по света показват наши филми от златните ни години. Какво е останало от тях обаче и има ли възможности за значителен напредък и комерсиален успех, са въпроси, които си задават много хора в последно време.
Повод за нови питания са загубата на режисьора Румен Петков, който почина в началото на седмицата. Тя възбуди паметта на много българи и редица хора си спомниха с умиление за създадените от него филми - "Чоко и Боко", "Планетата на съкровищата" и впоследствие след заминаването си през 1993 година в САЩ - "Лабораторията на Декстър", "Джони Браво" и т.н. Въпреки че живееше в Лос Анджелис и преподаваше в "Калартс", през последните години при посещенията си в България той вземаше участие с майсторски класове и обучения като един от най-активните членове на БАНХА.
Късометражната му анимация "Женитба", която прави в съавторство със Слав Бакалов,
му носи "Златна палма" през 1985 година в Кан
В наши дни имаме твърде малко наши автори и анимационни филми с толкова сериозен международен успех и дори номинираният за Оскар "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев по-скоро не може да се нарече български. Въпреки че освен него имат участие още няколко българи - писателят Георги Господинов и авторът на музиката Никола Груев-Котарашки, авторът му дълги години не живее в България, а проектът е финансиран от Канада, Франция и Англия. За щастие успехът на филма даде възможност на Тео да представя свои идеи в България, като интерактивните си VR инсталации и няколко майсторски класа, събраха значителен интерес и публика. На един от тях той спомена за предстояща работа по филмови проекти в страната, за които търси екип, какъвто обаче дори автор от неговия ранг трудно може да събере и задържи днес.
Причината дори световноизвестни режисьори да не могат да намерят достатъчно хора е, че през комунизма езикът на анимацията и киното е впрегнат за нуждите на режима и благодарение на тези цели и международните успехи се оправдаваше финансирането и развиването на огромното анимационно студио в Бояна. Тогава около 1200 души произвеждаха над 65 авторски филма в най-добрите години на осемдесетте, имайки значителна свобода. В сравнение с наши дни, филмите с финансиране от НФЦ са под 15, работата е разпокъсана и бавна, като проектите са в най-различни посоки. Поради което твърде малко хора се задържат в кинопроизводството. Частно финансиране почти липсва, като тепърва се надяваме да имаме фондове, които да подпомагат проекти, както и банките да отпускат заеми с повече преференции за културни проекти.
От българските пълнометражни проекти, които излязоха през последните години с напълно частно финансиране,
е "Българ" на Неделчо Богданов
Филмът продължи успешния му онлайн сериал и е единствената анимация, която намери достатъчно публика, за да може да върне част от инвестициите. Въпреки че е между топ 20 на най-гледани български филми през прехода, недостатъчните приходи от прожекции в ограничения ни пазар принудиха автора му миналата година да направи пауза и за момента не се занимава с кино. За сравнение финансираните от НФЦ "Пук" на Анри Кулев и "Зоотроп" на братята Гелеви имат минимален комерсиален успех, както и почти никакъв фестивален. И трите филма използват твърде ограничено потенциала на съвременните технологии, най-малкото защото няма как за българския пазар да бъдат защитени бюджети, които да позволят събирането на нужния екип.
Разбира се, технологията на анимационното кино от миналото значително се промени и до голяма степен от изкуство на ръка с бои, целулоидни плаки и филмови камери почти всичко вече се създава дигитално. Българските продуценти като Zographic Film, Studio Zmei, Compote Collective от години работят на световно ниво, но изпитват сериозни трудности при представянето и намирането на финансиране за развитие на комерсиалните си проекти. Възможностите за това в страната са малко, като дори на Sofia Meetings, която е единствената пичинг сесия, за съжаление ориентирана основно към документални и игрални проекти. Хората, които да могат да оценят потенциала на един анимационен проект, не са в България и рядко идват в страната, главно
за фестивали като "Златен кукер" в София
и Фестивала на анимационното кино във Варна. И двата обаче страдат от хронична липса на финансиране и разбиране, че освен форуми за гледане те могат да бъдат място за срещи, обучения и представяне на проекти.
Въпреки наградите иновациите трудно намират път в образованието ни. Изключителното постижение на "Хаос Груп" с техническия "Оскар" за продукта им V-Ray за момента остава неразбрано в родината си. Все още тази технология, част от редица анимационни, кино- и гейм проекти, не се преподава официално в нито един български ВУЗ.
Надяваме се, че това ще стане наесен в Нов български университет, където за първи път тази година са закупени лицензи на програмата и с развитието на новия телевизионен център има възможност това да се случи час по-скоро.
Заедно с V-Ray обаче има нужда от пълно осъвременяване на образованието за нуждите на анимационната индустрия, което е с повече от 10 години зад нуждите й. Поради това, както и заради липсата на достатъчно хора, възможностите за растеж са силно ограничени, без значение от техниката. Друг проблем е, че на практика никой в България не обучава, още по-малко развива и подпомага анимационни продуценти, които имат нужда да работят с екипи още в първите години в университета. Специализирани студиа като Bubu Studio, BottleshipFX, Studio Sokerov рядко се захващат със собствени проекти, като вторична причина е и липсата на финансиране.
----каре---
Как е в Европа
Има няколко евродирективи, които дават насоки за развитието на анимационната индустрия, но те все още са трудно приложими в страната ни. Оценката на ниво държава и финансиращи организации продължава да бъде в посока дигитализация, предприемачество, зелени технологии, финтех компании.
Малко хора разбират, че анимационната индустрия съчетава предприемачество и дигителен бизнес в най-чиста форма, развива множество умения и дава значително по-големи възможности за успех от много други професии. Бъдещето е в младите още в училище.
През последните няколко години дори обикновени телефони и таблети дават сериозни възможности за работа. Един от най-награждаваните млади аниматори Димитър Димитров, който има над 40 световни награди, е рисувал голяма част от филмите си на телефон, използвайки писалка. Всичко това дава надежди за млади таланти, които обаче трябва да бъдат откривани и развивани рано - още в училище.
България е изключително малък пазар и няма анимационни проекти, които могат да бъдат устойчиви без международно съфинсиране или да намират полза и в други области извън културата. Анимацията не е екзотично изкуство и е напълно приложима в образованието, защото развива множество умения - работа в екип, творчески и дигитални. Тя привлича и задържа интереса на децата много повече от програмирането, математиката или други точни науки.
---
Надежда Славова е управител на АНИМАРТ ЕООД, директор на Международния фестивал на анимационния филм ЗЛАТЕН КУКЕР, председател на Българската асоциация на независимите художници и аниматори.
Николай Михайлов е аниматор и режисьор с над 20 години международен опит, преподавал в няколко университета. От 2016 година е директор по международни отношение на Българската асоциация на художниците и аниматорите "Пройко Пройков" (БАНХА).