Неотдавна в коментар във "Вашингтон пост" Йоав Фромър писа, че демокрацията в Близкия изток не е недостатъчна, а напротив - твърде много е. Той твърди, че илибералните демократи като Реджеп Тайип Ердоган и Бенямин Нетаняху са резултат от необузданата демокрация. По отношение на Близкия изток това мнение се превърна в популярна позиция за западните консерватори и либерали. Едните са разочаровани от провала на инвазиите на неоконсерваторите, които не само че не предизвикаха ефект на доминото в региона, но и не успяха да демократизират нито една от атакуваните страни като Либия и Ирак. Другите пък изгубиха надежда в Арабската пролет, която се оказа, че прилича повече на зима, с изключение може би на Тунис.

Откритата защита на недемократичния либерализъм, особено в незападните страни, бе най-красноречиво изразена от Фарийд Закария в бестселъра The Future of Democracy: Illiberal Democracy at Home and Abroad ("Бъдещето на демокрацията: Илибералната демокрация у дома и в чужбина"), цитиран в момента масово като източник и произход на спорния термин "илиберална демокрация"*. Той стана особено популярен след провала на войната в Ирак.

Но след 2016 г. защитата на недемократичния либерализъм вече не се ограничава само до "по-слабо развитите" култури в периферията на западния свят. Нито пък се ограничава до дясното. В навечерието на Брекзит и Тръмп много либерали твърдяха, че по думите на Фромър: "Вместо да модерира екстремизма, волята на мнозинствата в тези страни го насърчава". Излиза, че ако изборът е между демокрация и либерализъм, все по-голяма група самообявили се либерални демократи клонят основно към второто.

Някои твърдят, че Брекзит е доказал



колко опасни са референдумите



за "демокрацията", защото някои теми са "твърде важни" или "твърде сложни", за да бъдат разбрани от хората и да бъде гласувано по тях. Иронията, разбира се, е, че членството в ЕС е сред другите твърде сложни въпроси, по които избирателите се произнасят на национални избори.

В САЩ либералите се опитват да се справят с администрацията на Тръмп чрез манията по евентуалната руска намеса в изборите и "фалшивите новини", разпространявани от манипулирани социални медии в новия свят на "постистина". Каквато и да е опасността от избора, отговорът почти винаги са призиви за по-малко избор, по-малко свобода, по-малко демокрация.

Възходът на илибералната демокрация и в някои случаи на илибералната автокрация наистина е едно от най-големите предизвикателства на XXI век. Атаките срещу критични и независими НПО в Унгария и Израел например трябва да бъдат критикувани и санкционирани без компромис - но това не се случва нито от страна на ЕС, нито от САЩ. По подобен начин резултатите от избори, които са фундаментално нечестни и несвободни, като тези в Русия и Венецуела, не бива да бъдат приемани като демократични и като основа за създаване на легитимни правителства.

За да се борим успешно с илибералната демокрация, трябва да разберем основните причини за нея. Всяка страна има национални характеристики, които са уникални. В западния свят недемократичният либерализъм в наше време играе основна роля за възхода на илибералната демокрация като цяло и на популизма в частност.



Какво му е недемократично на либерализма днес?



Помислете, че десетилетия наред демократично избирани национални правителства са позволявали безпрецедентно предаване на демократична власт на национално и на международно ниво. Ключови икономически и финансови правомощия са отдавани на независими институции като централни банки, управлявани от технократи без особен демократичен надзор. Много спорни теми като аборти или смъртно наказание са легализирани от политици, без да има възможност да се водят дебати и кампании по тях.

Докато тези решения са били напълно демократични в процедурно отношение, защото решенията по тях са вземани от демократично избрани политици, често те са приемани без открит и задълбочен политически и обществен дебат. Дори част от тях не са били открито аргументирани в партийни и политически програми, прилагани впоследствие от правителствата. Тоест те са демократични по форма, но не и по дух.

Следователно недемократичният либерализъм не е решение на проблема с илибералната демокрация, той е



основната причина за нея



Ако наистина говорим сериозно за либерална демокрация и наистина я искаме, трябва да се борим и с илибералната демокрация, и с недемократичния либерализъм. Трябва да политизираме и реполитизираме всяка важна тема, дори и да сме решили да я дадем да я управляват технократи.

Това означава да върнем идеологията в политиката. Винаги има алтернативи, но в рамките на някои идологически параметри те не са така атрактивни. Това трябва да е посланието в дискусиите за абортите или за смъртната присъда, за членството в ЕС и за свободното слово, а не да говорим, "че някои теми са много сложни".

Трябва честно и открито да преоценим миналото и да премерим силните и слабите страни в политиките си, да претеглим целите и средствата за постигането им. Трябва и да приемем, че недемократичният либерализъм не е решение на илибералната демокрация, а е главна причина за нея и сериозна заплаха за либералната демокрация. Казано кратко - нуждаем се не от по-малко, а от повече демокрация.

------

Терминът "илиберална демокрация" се схваща в широк спектър - от управление, което е формално близко до либералната демокрация, до такова, което е по-близко до диктатурата. На български би могло да се каже и фасадна демокрация (б. р.).