Три дни след крайния срок, в който трябваше да има поне разчети колко ще струват евентуални промени в подкрепата на хората с увреждания, преговорите изглеждат в задънена улица. Все повече са гласовете, че в момента се решават проблемите само на 10 000 души. Премиерът Борисов пък се срещна с протестиращи майки в Бургаско и обяви, че е готов да даде повече пари, но когато се увери, че те ще отидат там, където трябва. В последното обаче вече никой не е сигурен.

Социалното министерство така и не успя в петък да представи разчети колко ще струва да се въведат предложенията на омбудсмана Мая Манолова. Преговорите се въртят около въвеждането на лична помощ за хората, които се нуждаят от чужда помощ - това са 80 000 българи, 3000 от които обаче са настанени в домове. "Капитал" цитира сметки на ведомството, според които за целта ще трябват между 270 млн. и 450 млн. лв. на година. Сумата ще зависи от модела на подпомагане - дали ще е една минимална заплата или почасова ставка. Публично пък бяха огласени идеи на Манолова и протестиращите да се въведе лична помощ от една минимална заплата и половина (765 лв. към момента) само за 10-те хиляди най-тежки случаи. Това би струвало около 92 млн. лв. на година. Самият министър преди началото на протестите огласи проект да се дава до една минимална заплата лична помощ на хората с 90% и повече намалена работоспособност.

Петков потвърди, че сегашният бюджет трябва да бъде удвоен, за да посрещне исканията на протестиращите. "Подадох оставка в понеделник след разговор с премиера, на който присъстваше и финансовият министър, по разрастващия се протест на майки на деца с увреждания. Премиерът поиска обяснение защо след като за тази година средствата за политиката по интеграция на хората с увреждания в бюджета на министерството са нараснали с 80 млн. лв., има такъв протест и поиска от мен действия, с които да се реши проблемът. Споделих, че затова е необходим и допълнителен ресурс. Коментирахме, че за 2018-а бюджетът на министерството за тази политика е 268 милиона, а точният ми израз беше, че вероятно трябва да се удвои", каза пред Дарик радио министърът през почивните дни.

От днес срещите продължават, като за вторник е планирано заседание на националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Разривът сред самите протестиращи обаче става все по-сериозен. Около половин милион българи получават интеграционни добавки, т.е. имат някаква степен на намалена работоспособност. "Законът за личната грижа, предложен основно от майките на децата с увреждания, решава проблемите частично, и то за сметка на други хора с увреждания", коментираха пред БНТ лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" Пламен Димитров и Димитър Манолов.