През 70-те години в България са прибирали младежи с панталони "чарлстон" и девойки с минижупи, се подсетиха тези дни паметливите в "Сега". Преди трийсетина години споменатият контингент сънародници (при тоталитаризма нямаше граждани) са винени, че с този си външен вид смущавали обществения ред и спокойствие и безсрамно не зачитали нормите на социалистическия морал. Сиреч - че са хулиганствали.

Редакционната памет бе разровена заради едно прокурорско постановление, огласено миналия фатален петък, 13-и. Творбата, оказа се, е написана в по-безопасния преден ден - четвъртък, 12-и. Което е точно два дни след отпътуването на испанския крал Хуан Карлос и съпругата му от България. Изчакването сигурно е целяло да не се резилим поне пред техни величества, известни, апропо, с либералните си възгледи за държавното управление и обществените свободи.

Въпреки това резилът е пълен на всички фронтове. Особено на юридическия. Постановлението на зам. районния прокурор на столицата Петър Чалъмов безспорно грабна палмата на първенството за



правен шедьовър на десетилетието.



Защото през 2003 г. обвинителят разкри, че съобщенията за двойното (българо-испанско) гражданство на премиера Сакскобургготски с поименно назоваване на техния източник са "непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото. Като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм". И се позова на Постановление 2 от 29 юни 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, което



нито веднъж не е родило присъда



Но то пък прогласява, че "умишлената дезинформация" по важни въпроси като легитимността на правителството и неговия ръководител засяга "интересите на държавността като цяло и спокойствието и сигурността на отделните граждани" и е форма на престъплението хулиганство. А ако "дезинформаторите" са били "нагли и безсрамни" и "в много груба форма" са засегнали интересите на обществото и личността, според съдебната практика от 70-те години те са хулиганствали с "изключителен цинизъм и дързост".

Вярно, не за първи път



медии и журналисти са разследвани като престъпници



Но прокурорското въображение за същността на действията им все пак не е надхвърляло границите на обидата и клеветата. Пък те от 2000 г. насам вече не се разследват от прокурор, а се гледат директно от съд по жалба на засегнатия. Парламентът направи промяната в края на 1999 г. с двояка цел - хем да се защити честта и доброто име на гражданите, хем да не се харчат нахалост държавни пари за подобни провинения. Защото не са суперобщественоопасни.

С медийното хулиганство, разбираме, не е така. Особено ако засегнатият ни се пада министър-председател. Тук очевидно щедро ще се трошат усилията и времето на разследващата власт да привиква наред журналисти и да ги пита: "Кой ви каза, че премиерът не е българин?" Както и да им иска всякакъв вид информация за всякакви странични източници, догадки и сведения. С което пък щедро ще се погазят правата на медиите да не издават информаторите си, а и на гражданите - да бъдат информирани. Юристи вече прогнозират сигурно осъждане на държавата в Страсбург.

Затова е съвсем логичен въпросът



кой, в крайна сметка, ще спечели



и кой ще загуби от този золум? Със сигурност няма да спечели Симеон. Макар вероятно именно хора от неговото обкръжение са разпалили прокурорската стръв... На това навежда реакцията на правителствената пресслужба от петък - от "Дондуков" 1 напомниха как говорителят Цонев неведнъж е заявявал, че "най-важното е българското общество да научи истината за причините, подбудите, извършителите и крайната цел на сценария, на който станахме свидетели". Почти радостно засега реагират на новината и представителите на мнозинството.

Но ако е вярно, че идеята за разследването идва от премиера и е чинно изпълнена от прокуратурата, Сакскобургготски си е вкарал най-големият автогол. Не само защото рискува да досрине крехката си вече обществена популярност и да си спечели врагове в лицето на всички медии. Това е бял кахър в България.

Същинската опасност е другаде -



Симеон сам падна в ръцете на Филчев



(той е началник на всички прокурори, включително и на този по случая - Чалъмов) и му даде картбланш срещу себе си. Практиката показа, че веднъж започналите разследвания, свързани с властимащи, не приключват скоро. И активно се ползват от прокуратурата в пазарлъка за власт и права. Без значение дали е извършено престъпление.

Така ще стане и сега. Нищо, че делото е срещу журналистите, а извършителят засега е неизвестен. На прицела пак е Симеон. Постановлението на прокурора Чалъмов подсказва, че тепърва ще търси и информация дали наистина премиерът е само българин. Въпреки официалното заявление на испанския правосъден министър отпреди дни. Пък докато отговорът се намери...