|
Едната е, че отношенията между двете партии така са охладнели, че социалистите са се замислили дали да не загърбят Ахмед Доган, щом евентуално дойдат власт. Другата е, че когато БСП наистина пожелае да свали кабинета, ще получи подкрепа от ДПС и Сокола, който сега е пръв приятел на жълтите, ще премине в лагера на червените.
Първата теория се рекламира най-вече от недоволни от соцръководството коалиционни леви партньори и от хардсоциалисти, които смятат, че БСП трябва да управлява сама. Втората идва по-скоро от сини среди, според които истинската цел на ДПС в това управление е да подготви почвата за идването на БСП на власт.
И двете теории си имат поддръжници и в самата соцпартия. А колкото и да си противоречат, те не се изключват една друга и нито една от тях не е изцяло вярна или съответно изцяло невярна.
Въпросът нужен ли е Доган на БСП върви в левицата още от момента, в който соцпартията оглави класацията на социолозите по хорско одобрение и се видя като следващата управляваща партия. Оттогава горе-долу си пролича и ревността на по-малките партии по отношение на Ахмед Доган. В "Коалиция за България", а и в самата БСП, отдавна се чуват мнения, според които
соцпартията пренебрегва партньорите си заради Сокола.
Ръководството на БСП е обвинявано и за това, че когато критикува управлението споменава само НДСВ, а изпуска ДПС. Разбираемо е притеснението на малките партии, че на едни следващи избори БСП може да забрави за тях и да се прегърне само с ДПС.
Напоследък темата иде ли съвместно управление на БСП и ДПС или социалистите ще покажат червен картон на Доган стана още по-актуална. И поводите за това са няколко.
Все по-често левите по места недоволстват срещу растящите апетити към властта от хората на Доган. ДПС си навлече гнева на левицата и около приватизацията на БТК, искайки турската фирма "Коч холдинг" да купи телекома. Около тази приватизация не малко социалисти с пълно гърло викаха как НДСВ ще направи каквото поиска ДПС, защото от Доган зависи мнозинството в парламента. В началото на месеца пък лидерът на ОБТ Кръстьо Петков (коалиционен партньор на БСП) директно заяви, че "ДПС постепенно се оттегля от своя социален профил и се превръща в партия, която управлява заради властта и преразпределението на интересите във властта". Но отговор от "Позитано" 20 не последва.
Всички тези поводи дадоха основание на соцдепутати да се питат: "След като виждаме как ДПС извива ръцете на НДСВ за това и онова, няма ли и ние да станем техен заложник, ако някой ден управляваме заедно и нужно ли ни е изобщо това".
Развитието на тази теза в публичното пространство по-скоро навежда на мисълта, че БСП и ДПС са в доста охладнели отношения и евентуалната им управленска сватба може и да не се състои.
Но дали наистина е така?
Нормално е да има противоречие между ДПС и БСП.
Все пак едната партия е в опозиция (т.е. нейната роля е да критикува и търси грешките на властта, а в случая БСП иска все повече да е ясно, че няма нищо общо с тази власт, както продължават да я обвиняват още отдясно), а другата е в управлението. Само на пръв поглед обаче това означава, че ако някой ден социалистите дойдат на власт, те ще обърнат гръб на ДПС. Поне засега няма такава вероятност. Не защото социалистите нямат резерви към Доган. Напротив, имат.
Но, БСП знае, че не бива и няма да управлява сама. А засега единственият реален съюзник на БСП, който може да прекрачи прага на следващия парламент е ДПС.
"Вярно е, че правят гафове, но няма как - не може да управляваме сами", сподели член на соцръководството. А соцлидерът Станишев призна наскоро: "ДПС легитимира всяко едно управление, независимо дали е ляво или дясно, защото е гарант за уникална за региона стабилност".
Заявката за социаллибералното управление направи лично Ахмед Доган още пред 2000 г. на 44-ия конгрес на БСП. Тогава той заяви, че рано или късно БСП и ДПС ще управляват заедно. Е, това не стана рано - ДПС влезе във властта с НДСВ, но движението не се отказа от идеята си за социаллибералното управление. Последва подкрепа на ДПС за лидера на социалистите Георги Първанов на втория тур на президентските избори. После на среща с новия лидер на БСП Сергей Станишев
Доган нарече соцпартията реалния коректив на управлението.
А само преди дни каза: "Ние сме либерално-демократична партия с центристка насоченост. Погрешна е представата, че центърът трябва да има взаимоотношения само с десните партии. Сега модерни са десните сили заради инвестиционния процес, но целта на политическия елит е социална държава, която се постига от леви партии". А Станишев отвърна, че е по-добре скоро да управляват заедно.
И така, въпреки критиките на социалистите към ДПС спрямо определени техни действия, тезата за охладнелите отношения между двете партии не е съвсем вярна. За това говорят и последните събития. Миналия вторник ДПС и БСП успяха да провалят опита на НДСВ да направи от шефа на бюджетната комисия в парламента Иван Искров нов управител на БНБ. Двете партии не крият, че именно успешните разговори между тях са довели до отлагането на гласуването в парламента.
Ден по-рано протече своеобразен флирт между заместниците на БСП и ДПС Румен Овчаров и Емел Етем по време на дискусия за местния вот. Заместничката на Доган не спомена нито веднъж коалиционния партньор НДСВ, а призна, че от 1999 г. движението предпочита да си партнира с БСП по места, а не със СДС.
Всъщност именно
местните избори ще са тест за стабилността на отношенията
между двете партии и за бъдещото им управление на централно ниво. ДПС и социалистите не крият, че преговарят за общи кандидатури за кметове. Във Варна например ДПС ще застане зад сегашния кмет и ляв избранник Кирил Йорданов. В София движението няма никакво електорално присъствие, но пък подкрепата за един или друг кандидат ще е знак коя партия Сокола приема на сериозно. В момента и в двете партии работни групи пишат анализ какви са отношенията на ДПС и БСП по места и къде могат да си сътрудничат.
Всичко това обаче не означава, че ДПС ще тръгне да бута правителството. Напротив - Сокола ще се опита всячески да отложи падането на кабинета. Най-малко, защото не е престижно правителството, в което за първи път си имал министри, да не успее да изкара мандата си. За първи път ДПС е реално и официално е във властта и има лостове за подобряване живота на собствения си електорат. А предизборните обещания все още не са изпълнени. Нито пък прословутата му инвестиционната програма за повече пари в смесените региони е видяла бял свят.
Ето затова ДПС най-вероятно ще остане лоялен партньор на НДСВ до края на мандата му. Разбира се, срещу това жълтите ще трябва също да направят компромиси. Все пак няма безплатен обяд.
Няма съмнение, че
Доган ще играе решаваща роля и при следващото управление.
Въпросът е колко голяма ще е тя. На "Позитано" 20 разиграват различни варианти още преди да е ясно дали те ще са следващият победител на парламентарния вот. Един от тях е ако ВМРО, "Гергьовден" и Гражданска партия за България на Богомил Бонев се явят заедно на избори и успеят да прескочат 4% бариера, те също да бъдат включени в управлението. По този начин коалицията ще е по-широка и решенията няма да зависят изцяло от Доган.
Съществува и друг вариант - под натиск отвън у нас десните и центристките партии да се обединят, за да не дойде левицата на власт. Затова обаче е нужно на една маса да седнат не само СДС и НДСВ, а и ДПС. След тоталния провал на годежа между СДС и ДПС, след като Иван Костов нарече ДПС проклятието на България обаче, вероятността Доган да избере сините в близките години е почти нулева.
Така че каквито и негативи да понесе ДПС от сегашното си участие във властта, коалицията му с бъдещия управляващ е сигурна. Засега като партньор се очертава БСП. Но преди да се стигне до брак по сметка, още много вода трябва да изтече в отношенията между двете партии. И най-вече в спечелването на така нужното за едно управление доверие между партньорите.
|