|
Основен представител на българския парламент в Европейския конвент, който изготвя проекта за европейска конституция.
- Г-н Младенов, кога българите ще станат европейци по паспорт?
- Ние винаги сме били европейци, а формално погледнато, нашите паспорти отговарят на изискванията за документите за самоличност на ЕС. След като конституционният договор на Европа бъде приет и България се присъедини към ЕС, всички българи, наравно с останалите граждани на страните-членки, ще имаме и т.нар. "европейско гражданство". Това гражданство няма да замести националното. То няма да даде допълнителни права и задължения. То ще бъде признание, че всеки един от нас има две идентичности - националната и общата, европейска идентичност. То ще потвърждава принципа на това, че всеки гражданин на ЕС има право свободно да се движи, установява, работи, осигурява в рамките на цялата територия на ЕС.
- Това означава ли "двойно гражданство"?
- Не в смисъла, който сме свикнали да влагаме в това понятие. Не става дума за гражданство на две национални държави. Става дума за допълващо гражданство, което потвърждава наличието на свободите, за които споменах. Може да бъде наречено: почетно гражданство.
- Какви промени в избирателните права на българите ще настъпят след приемането на европейската конституция и влизането ни в ЕС? Какви органи на властта може да избира в бъдеще един българин европеец?
----------------
- Всеки българин, гражданин на ЕС, ще гласува, както и сега, на местни избори, на парламентарни, и на президентски. Същевременно ще избираме пряко и членовете на Европейския парламент. Ако един българин, гражданин на ЕС, живее постоянно в друга страна-членка, например в Швеция, той ще може да избира и да бъде избиран в местните органи на власт. Може да избира кмет или да се кандидатира за кмет там, където се е установил, както и да гласува и да бъде избиран за член на Европейския парламент от там. Оттук следва, че ако в България живеят трайно например испанци или французи, те ще могат да гласуват и да бъдат избирани в местните органи на власт, както и да се кандидатират за Европейския парламент у нас.
-----------------
- В проекта за евроконституция не става дума, че един гражданин на ЕС може да бъде избиран и да избира други органи на власт - примерно президент, депутат?
- Не.
- Каква ще бъде структурата на Европа - федерация, конфедерация?
- Смятам, че Европа не е все още достигнала такава степен на съгласие, че да може са установи една федерация, каквато е САЩ. Има прекалено много национални традиции, история, културни различия. Това отразява съвременната политическа и историческа реалност. Всяка страна има своите детски песни, например. Няма европейски детски песни. Има българска национална кухня, унгарска национална кухня - все още няма европейска национална кухня. На този етап обаче може да се постигнат няколко ключови неща и първото от тях е - да се опростят договорите на ЕС. Те представляват тежки юридически текстове и са объркващи за всички. Затова се прави конституция. На второ място, Европа трябва да създаде такъв баланс на интереси между гражданите на ЕС и държавите-членки, който да позволява институциите на ЕС да работят с 25 страни-членки, които при приемането на България и Румъния ще станат 27. Сегашните институции са създадени за 15 страни - те много трудно ще функционират с още дванадесет страни-членки. На трето място, Европа може да отиде още една крачка напред - да постигне съгласие за повече общи политики. Такава стъпка, например, се прави с областта на общата външна политика.
----------------
Ще се създаде постът "външен министър на ЕС". Но това ще бъде един външен министър, който все още не може да бъде сравнен с външния министър на държава-членка. Но този пост ще отговори на въпроса на Хенри Кисинджър: "Има ли един телефон, на който като се обадя, мога да разбера каква е позицията на ЕС"? Това ще бъде човекът, който ще седи на този телефон, така да се каже.
-----------------
- Кои са общите политики на ЕС и кои остават на национално ниво след приемането на конституцията?
- Конституцията развива европейската интеграция, но не въвежда радикални промени. Общи са тези политики, за които държавите-членки са се съгласили, че прехвърлят суверенитета си на общностите институции - Европейска комисия, Европейски парламент: земеделието, общата търговска политика, общата валутна и икономическа политика и т. н. Същевременно има т. нар. "втори стълб" на европейската интеграция и това са междудържавните политики. Тук държавите запазват суверенитет, но се съгласяват, че ще действат заедно, координирано. Такива са политиките в областта на правосъдието, на вътрешните работи. Такива са общата външна и общата отбранителна политики. Един от основните въпрос, който Конвентът трябва да реши, е как се вземат общите решения - дали с консенсус или с квалифицирано мнозинство. Като че ли сред страните-членки надделява мнението тези решения да се вземат приоритетно с единодушие.
- Това не прави ли механизмът за вземане на решения много по-труден?
- Да. Прави и ролята на бъдещия външен министър много по-малка. Той или тя ще изпълняват решения, които са плод на консенсус. Разбира се, от значение е, че вероятно министърът ще може да предлага определени политики и решенията по тях, но няма да има водеща роля в постигането на съгласието, каквото е предложението на ЕНП. Като че ли на този етап Европа не е узряла до такава степен, че националните държави да се откажат от суверенитета си във външната политика. Може би не е сега и момента. Европейската интеграция винаги е била постепенна, никога не е ставала радикално.
- В бъдещата конституция става ли дума за общи сили за сигурност?
- Третира се въпросът за общата отбранителна политика. Преди конституцията Европа провежда общи действия само в хуманитарни операции, мироопазващи операции като тази в Косово. Конституцията предлага тези задачи пред общата европейска отбранителна политика да се разширят с операции, които позволяват на ЕС да предлага сили, ако трети страни са заплашени от терористични атаки, да изпраща мироналагащи сили, страните-членки могат да координират обща отбрана в случай на заплаха срещу някоя от тях. Това предизвика доста дебат, тъй като формулировките може да се възприемат като противопоставяне между Европа и НАТО. Компромисът е в конституцията, която казва категорично, че по никакъв начин текстовете за отбранителната политика не трябва да противоречат на ангажиментите, които някои държави-членки имат по линия на НАТО.
--------------
Дава се и възможност, ако някои страни-членки на ЕС искат да имат засилено сътрудничество в тази област, те да могат да се кооперират заедно, да постигат по-голяма степен на интеграция между техните въоръжени сили. За мен тази втора възможност е опасна, както и цялата тема с възможността за засиленото сътрудничество, но тук навлизаме в дебрите на европейската интеграция. Опасна е, защото тя ще позволи евентуално да се появи едно потенциално разделение - на едно ядро, което ще се състои от старите страни-членки, които бързат със своята интеграция, включително и в областта на отбраната, и от една евентуална периферия.
------------------
- Съществува ли противопоставяне между големите и малките страни-членки по въпроси, засягащи конституцията?
- В началото противопоставянето беше между федералистите и тези, които настояваха за повече междудържавен подход. В края на Конвента обаче основното противопоставяне е друго и то е точно това - между големите и малките държави. Това противопоставяне се показа в няколко етапа. Примерно, в позицията на малките държави, включително и България, за вида и начина на взимане на решения в Европейския съвет. Малките страни настояват за запазване на принципа на ротационното председателство, с едно допълнение - да се въведе екипност. Т.е. екип от четири държави поема за една година председателството на ЕС - едната държава председателства Съвета на министрите на вътрешните работи, другата - на Съвета на министър-председателите и т. н. Малките държави настояват и за запазване на съществуващия принцип - всяка държава да има своя еврокомисар. Големите държави имат противоположна позиция - те смятат, че броят на комисарите ще стане много голям - 25-27 комисари, че те трябва да останат 15, т.е. - че някои държави трябва да се откажат да имат еврокомисари. Големите предлагат да има президент или председател на ЕС, който да бъде лицето на съюза пред света. Вероятният компромис, според мен, ще бъде в следната посока - ЕС ще има председател, не президент, а всяка държава ще има свой комисар за определен период от време, а след това броят на комисарите ще започне да се редуцира.
- Какви са промените в нашата конституция, които трябва да залегнат във връзка с европейската конституция?
- Мисля, че дебатът за българската конституция може да бъде гледан от две гледни точки.
-----------
Имаме достатъчно време да въведем изискванията на европейската конституция след като се стигне до окончателния текст на този конституционен договор. От тази гледна точка няма нужда да форсираме този дебат в момента. Другата гледна точка е дали ние искаме да променим нашата конституция заради нас самите - заради пропуските, които ние виждаме от гледна точка на българския политически процес, от гледна точка на интереса на гражданите, а не защото Европейският съюз го иска.
---------------
- Но тези два дебата трябва да текат паралелно - няма два пъти за пет години да свикваме Велико народно събрание, което два пъти да променя конституцията. Нали не виждате така нещата?
- Не, но първият ни приоритет трябва да бъде промяната на конституцията поради пропуските, които идентифицираме в нея от гледна точка на България - намаляване на броя народни представители, ограничаване на имунитета на депутати и магистрати, съдебна реформа, създаване на второ ниво на местно самоуправление. Ако постигнем съгласие по тези промени, това ще съвпадне и с окончателното приемане на Европейската конституция и ще можем да въведем и нейните изисквания.
- Преди 2007 г. ли трябва да съобразим конституцията си с европейската?
- Ако България бъде приета за член през 2007 г. може би преди ратификацията трябва да променим конституцията. Най-добре ще бъде да съчетаем тези поправки с основните промени, които са нужни и се дискутират все повече в българското общество.