Едно време на входа на Тутракан имаше лозунг: "Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система". Така беше - врагът бе нужен на социалистическата система и Рейгън играеше блестящо и тази роля. Ако се уморяха да трепят идеологическия враг, комунистическите лидери обявяваха кампании от рода на: "Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия" и други подобни.

Имаше си текущ враг, вътрешен враг, смъртен враг и т. н. Много често враговете бяха потайни мръсници, които пръскат химикали по железопътните релси, в резултат на което желязото се огъва и влаковете дерайлират.

Демокрацията дойде и избистри образа на врага. Сините намразиха червените, червените мразеха сините и така... десет години. Врагът бе ясен, обозрим, предсказуем. После дойде царят и като горски трябваше да изгони спорещите от гората. Но двуполюсната система някак си се запази. Само дето сините и червените заедно обявиха Сакскобургготски за враг.

Ситуацията около политическите врагове се промени рязко едва през 2001 година. Не на парламентарните избори. След това. Промени се на 5 ноември, понеделник, привечер. Спомняте си - по време на предизборен диспут в НДК Петър Стоянов показа доклада на Национална служба "Сигурност", в който пише, че кандидат-президентът Богомил Бонев е човекът на групировките във властта. И всичко рухна...

Грешката на Петър Стоянов бе, че



определи погрешно кой му е враг



Нападна Богомил Бонев, атакува го през цялото време, обгради го, стреля по него. Генералът му отвърна и така двамата водеха тежка позиционна война. Знаете какво става, когато двама се карат - президент стана Георги Първанов. Бонев взе 546 хиляди гласа, Стоянов - малко под един милион, а Първанов ги задмина по мантинелата с 1,032 млн. На втория тур Първанов взе два пъти повече.

Има реална опасност основните политически партии, които издигат кандидат-кмет, отново да не определят правилно кой е истинският враг и кой е "патица", пусната само да разсейва електорални гласове.

СДС обяви, че основният враг е БСП. Т.е. за Пламен Орешарски основният конкурент за кметския стол на "Московска" е Стоян Александров. Твърде е възможно оттук до края на кампанията сините да хабят патрони, стреляйки по Александров, по "Позитано" 20, по управлението на Виденов, по кабинета "Беров" и т. н., а



да пропуснат истинския си противник - Стефан Софиянски



Сините и днес смятат, че задължителната предизборна битка срещу сегашния кмет трябва да бъде оставена на БСП. Т.е. червените да се карат със Софиянски, а Орешарски - чист и неопетнен, да се промъкне до втория тур, пък там - каквото сабя покаже.

В БСП пък съвсем не са наясно кой е основният противник на шефа на "Токуда" - Софиянски или Орешарски. Едни казват - Софиянски, други твърдят - Орешарски. Разбира се, БСП може да воюва на много фронтове - тя е стара и обиграна партия, но пък така хем силите ще се разсейват, хем враговете ще се консолидират.

В най-интересна ситуация е Софиянски, който трудно може да си позволи война. Като действащ кмет и кандидат за нов мандат Софиянски е в деликатна ситуация - той априори трябва да отбива атаки, а не да търси врагове. За какво да атакува Орешарски - за това, че не е решил проблема с бездомните кучета ли? Не върви! Или Александров - за безумния уличен трафик, често допълнително затрудняван от бирфест или празничен маратон? Съвсем не върви.

Най-неудачният вариант, който съвсем реално може да се реализира в София, е следният:



кандидат-кметовете да изкарат една беззъба кампания



Да не се нападат. Засега нещата стоят точно така. Всички ревнаха в един глас: "Колко прекрасен човек е Орешарски, какъв добър професионалист е той, браво на СДС, че го издига и т. н." Когато БСП номинира Александров, ситуацията се повтори: "Ама той е много добър, ама не е ляв, няма да слуша партията, чудесна номинация" и т. н. Орешарски хвали Александров, той му отвръща. Преди да замине за Мадагаскар, Софиянски потупваше и двамата. Приятелски. Те пък му отвръщаха мило, без да го нападат за друго освен за детските площадки и кофти бюрокрацията. И Орешарски, и Александров смятат, че мандатът на Софиянски е успешен. Сигурно, ако Лучано се кандидатира, всички ще ревнат в един глас: "Ах, какви страхотни торти прави човекът, ах!"

Това кампания ли е?

Може би това е нормална европейска кампания. Цивилизована. Да, но ако през следващите четири месеца нещата не се динамизират, кампания въобще няма да има, електоратът съвсем няма да разбере за какво ги правим тези избори и пред урните ще отидат 20-30 процента. А може би това е целта на занятието?