|
Оказва се, че парите за лечение ще са от здравни вноски, въпреки че повечето наркомани не плащат осигуровки. И това може да се преглътне някак, стига да има ефект от лечението. Какво представлява цялостното лечение на наркоманиите и доколко нашата държава е в състояние да го осигури.
-----------------
По данни на Националния център по наркомании у нас има около 20 000-30 000 наркомани, зависими към хероин. Числото е приблизително и се базира на търсенето на лечение, на данни на полицията и митниците. 10-15% от употребяващите хероин търсят лечение в рамките на 1 година. Помощ от Националния център по наркомании търсят годишно 1000-1200 души, още толкова са в провинцията, обяснява д-р Николай Томов от НЦН. Много от пациентите ходят при частно практикуващи лекари и поликлиники и не се водят като лекувани от наркотична зависимост.
Задължителното начало на всяко лечение на наркомании е лечението на абстинентния синдром. Физическата зависимост към дрогата се лекува с медикаменти за 7-15 дни. Това става в болници - в токсикологични или вътрешни отделения, където има условия болните да се отделят, може и в психиатрични клиники. В края на детоксификацията започва и психологичната помощ, специалист трябва да насочи пациента към някой от вариантите за рехабилитация, обяснява Томов.
Сумата, обещана от управниците, е само за лечение на абстинентния синдром. За една година ще стигне за около 2500-3000 пациенти.
А проблемът в лечението на наркоманиите е какво става със зависимия след преодоляването на абстиненцията, което е успешно при 80-90% от пациентите, казва специалистът. Ако не се продължи към следващия етап от лечението, обикновено след месец-два пациентите се връщат към наркотика. В общи линии вариантите за последваща поддържаща терапия са три.
Единият е с
медикаменти и добавяне на психотерапия
за преодоляване на психологичната зависимост. За да е ефективно, това лечение трябва да продължи минимум 3 месеца, казва Николай Томов. В клиниката за лечение на зависимости в Суходол например има такава програма. Болницата обаче е единствена у нас и разполага с 20 легла. След психотерапията, ако пациентът има добра среда, към която да се върне, той си отива, но продължава консултации в амбулаторни условия. Част от пациентите пък, които са подходящи за това, минават на лечение към дневния стационар на центъра по наркомании за 6 месеца. В дневния стационар има различни терапевтични групи, има и индивидуални консултации и сеансите са ежедневни. С пациентите се занимават психолози, социални работници, лекари и психотерапевти. Идеята е в края на 9-те месеца да започне етапът на ресоциализация - търсене на работа, обучение.
Друга програма, утвърдена от световната практика, са
терапевтичните общини, неизвестно защо наречени у нас комуни
В тях задължително трябва да се постъпва след преодоляване на абстинентния синдром и след като пациентът е започнал психотерапевтично лечение. Такива програми траят 1.5-2 години. За тях са подходящи около 10% от наркоманите. Една комуна е за максимум 20-30 души.
10-20% от зависимите, които имат много опити за отказване и не могат да се справят, се нуждаят от програми за поддържащо лечение с метадон.
Всичко това трябва да го има в една страна, за да се каже, че тя има комплекс от лечение. Каква точно терапия ще се приложи, зависи от индивидуалните особености на пациента, обяснява специалистът.
Каква част от тази система съществува у нас?
Според приетата Национална стратегия за борба с наркотиците трябва тепърва да се изгражда мрежа за лечение по болници и поликлиники, обяснява Томов.
Към този момент у нас абстиненция се лекува в Националния център по наркомании, част от който е клиниката в Суходол, в болницата на 4-и километър, в някои психиатрии в провинцията. Токсикологиите във Военна болница и "Пирогов" също лекуват и абстинентния синдром. Общо около 280 легла за подобно лечение има в цялата страна.
Де факто всяка психиатрия би могла да лекува, стига да може да сключи договор с НЗОК по новата клинична пътека, смята Томов. "Но това почти няма как да стане в по-малките градове, където клиниките имат само едно отделение. Самите пациенти не искат да лежат заедно с останалите. По принцип зависимостите се лекуват от психиатриите, но трябва да бъдат отделени от общопсихиатричната част. А и всички знаем какви са условията в психиатриите...", казва лекарят.
Лечението на абстиненцията е чисто медицински проблем, такава услуга може да бъде осигурена в доста болници, особено след като здравната каса ще плаща за това. Не така стоят обаче нещата с последващата терапия.
Оформени дневни центрове у нас има 2
- в Националния център по наркомании и един във Варна, плюс няколко частни. В София не всички зависими посещават дневния център, просто има хора, които не могат да се справят в група и са на индивидуално амбулаторно лечение, казва Томов. Според него решението не е в създаване на много дневни центрове, за които освен всичко друго е нужен и специално обучен персонал.
Очевидно това, което понастоящем е осигурено у нас, е малко. Отворена е огромна ниша за частни центрове, кабинети, комуни, за лечение в чужбина. "Наистина няма капацитет в цялата страна за лечение. Няма и достатъчно специалисти. Но няма лошо в частните центрове - има и пациенти, които предпочитат да ходят точно там", казва Томов.
Комуните
Има различни видове терапевтични общини. Т. нар. испански, хърватски и тази на "Право на свободен избор" са трудови лагери, а не терапевтични общества, смята Николай Томов. Там пациента го третират с труд, а това не лекува наркомания, щом няма осигурена и психотерапия.
В България има 2 официално регистрирани комуни - къща "Феникс" и една във Велико Търново, която работи отскоро. И с двете центърът по наркомании има договор и е поел отговорността да наблюдава и консултира работата им. Задължително в комуната трябва да има психиатър консултант. И в двете престоят и лечението се заплащат. Във "Феникс" например струва по около 900 лв. на месец. По принцип най-скъпото лечение е в комуните, тъй като персоналът е почти колкото пациентите, обяснява Томов.
Освен регистрираните има още около 6 комуни. Две са на "Право на свободен избор", две на "Рето" - т. нар. испански комуни, има и една в Берковица, създадена от бивш наркоман. Испанските и хърватските всъщност са на една организация и са пак трудов тип, но на религиозна основа. Всички те нямат регистрация, никой не ги контролира. Те се водят частни имоти на фондации и никой не може да влиза там освен МВР и прокуратурата, обяснява Томов.
Комуните могат да се регистрират по 2 наредби за рехабилитационни програми - на здравното и на социалното министерство. Трябва да се представят съдебна регистрация на здравно заведение, програма, персонал. След това са под контрола на Националния център по наркомании.
ООН и СЗО препоръчват 5 модела на терапевтични общини. В Белгия, Франция, САЩ има комуни основно в областта на психоанализата. Има комуни, в които се набляга на психотерапията, има такива, в които това се съчетава с изграждане на трудови навици, но не и тежък физически труд като у нас.
"Терапията с бой изобщо не се коментира, това е фашизъм",
казва Николай Томов по повод лечението в комуната в Белмекен.
В Италия например има много комуни на католическата църква. "Но и това не работи у нас, нашите българи, които са се лекували там, не успяват. Просто сме далеч от религията. А и при излизането от комуната нали трябва да се върнеш в обществото, да имаш работа, да си конкурентоспособен. Като нямаш, пътят обратно е лесен. В 5-годишен план ефективността на комуната е еднаква с тази на амбулаторните консултации и центровете", казва специалистът.
Зависимите, които не могат да постъпят в комуна или в дневен център, трябва да останат на амбулаторно лечение. Ако има подготвени специалисти, много от зависимите могат да се справят с помощта на психотерапия, която се провежда всеки ден, обяснява Томов.
В националната стратегия се предвижда да има пакет от извънболнични услуги, предоставени от психиатрите на договор със здравната каса. Така тези, които не се нуждаят от болнично лечение, биха могли да ползват консултации от извънболничната помощ, а също и част от преминалите абстиненцията, обяснява Томов.
Успехът на подобно лечение, пък било то и приоритет на здравната каса, е, меко казано, съмнителен, като се има предвид постоянната криза за талони и през какви мъки преминават всички болни, които трябва да отидат на специалист и изследвания.
Освен това у нас няма и специалисти. "Имаше мрежа от около 40 опитни специалисти, но голяма част от тях спряха да се занимават с това. Нямат стимул да работят", казва Томов.
Тази година предстои откриване на 6 нови метадонови програми в провинцията, обучени са ръководители, казва Томов. Общо тази година на метадон се очаква да са 600 души, а догодина - до 2000. Метадонът е най-евтиното лечение, той струва по 1 лв. на ден за пациент на държавата. Но не може всички да минат на него, просто той не е за всички. Идеята при него е да замества хероина с тенденция пациентът в един момент да не се нуждае и от метадон, въпреки че има хора, които не могат да се откажат и цял живот карат на метадон. Той има социален ефект - намаляват криминогеността и заразяването с инфекции, а самият човек има възможност да се стабилизира физически.