|
- Парите не са обещани, а препоръчани да бъдат отпуснати. Те са горе-долу парите, които биха покрили лечението в болнични условия на около 2500 зависими от наркотици, които биха потърсили помощ за лечение.
- За кое точно лечение?
- За детоксификация. Това е лечение на абстиненцията.
- Откъде ще дойдат парите?
- Тъй като те са за лечение по клинична пътека на здравната каса, в касата те могат да дойдат само по един път - чрез здравноосигурителните вноски на гражданите.
- Едва ли гражданите ще са съгласни техните вноски да отиват за лечение на наркомани.
- Този въпрос си го зададох веднага след като се разбра, че има заявено намерение да се направи клинична пътека. Но в Националната стратегия за борба с наркотиците е записано, че през 2005 г. трябва да има такава клинична пътека. Очаквах някакви реакции от граждани и от преса - доколко е целесъобразно да се прави клинична пътека за наркомани. Оказва се обаче, че в много държави такива пътеки има и те касаят точно лечение на абстиненцията. Там обществата са решили този въпрос по един пълен с търпение начин.
- Но огромният процент от наркоманите не плащат здравни вноски.
- Това е така, но в момента и огромният процент от останалите граждани не плащат вноски, но ползват здравни услуги.
- Това вече се променя - отказват се скъпи лекарства на хора, които не са плащали вноски.
- Това е опит на касата да въведе ред, но без информационна система според мен е много трудно това да се реализира. Така че сигурно се изпълнява непълноценно тази политика поради липса на възможност за контрол.
- Според стратегията предстои касата изцяло да поеме лечението на зависимостите. Освен лечението на абстинентния синдром евентуално може да се поеме и лечението след това - консултациите с психиатър в доболничната помощ. Може ли да стане това?
- Консултациите с психиатри могат да залегнат в т. нар. основен пакет за специализирана доболнична помощ. Могат да бъдат предвидени средства по познатата система с талоните за специалисти.
Когато се правят клинични пътеки, те се остойностяват предварително на исторически принцип, който осреднява разходите за последните 2-3 години и броя на заболелите. Когато касата прави нова пътека, тя обикновено прави прогноза какво би струвало това. Докато не се реализира една пътека в рамките на 2-3 години, не е ясна реалната й стойност. В случая с пътеката за лечение на абстиненция няма никакъв исторически опит. Правим сметка, при която е изчислено от лекари от болниците колко струва на ден лечението на един наркоман - около 30 лв., умножено по вероятния процент на наркоманите, които биха потърсили помощ. Те са обикновено 8-10% от всички наркомани. А престоят за лечение на абстиненция е 10-15 дни. Така се стига до 1 млн. лв.
- Възможно ли е тази пътека да е готова до началото на другата година? Изработването на клинична пътека е доста дълъг процес.
- Има уверения от страна на Националния център по наркомании, че са в състояние да я приготвят до есента.
- Има ли къде да се лекуват наркоманите? В момента има твърде малко болници, които лекуват такива неща.
- Не са толкова малко. Наркомани се лекуват в момента във всички психиатрични отделения, при подходящ капацитет и при добра подготовка лекари от други специалности също биха могли да поемат по-нарасналия брой обърнали се към помощ. Но не е това проблемът. Според мен може да възникне проблем, че много малко наркомани биха се обърнали за лечение, т.е. ще останат пари.
- Защо?
- Защото нагласата на хората да се лекуват по чисто официален медицински начин не е голяма.
- Напротив. Те искат да се лекуват, но няма къде.
- След 1 година действие на пътеката ще можем да си отговорим на този въпрос. Не мога да ви оборя сега.
- А това ли е единственото лечение, което предвижда стратегията за догодина? Защото минаването през абстинентния синдром е най-лесната част от лечението.
- Всичко е трудно. Най-трудното нещо в стратегията е ограничаване на предлагането. То е свързано с мероприятия, които трябва да проведат други ведомства. Следващата по трудност задача е ограничаване на търсенето. Чисто медицинската и медико-социалната част за лечение на вече станали наркомани изглежда не толкова трудна, колкото другите две. Добре знаете, че успехът от лечението на един наркоман, освобождаването от зависимостта не се постига при повече от 10-15% от наркоманите. Въпреки че те желаят да го направят и има условия за това.
- Именно. Има ли у нас условия за лечение след преминаването на абстинентния синдром? Има ли къде да отидат зависимите за рехабилитация, ресоциализация, за преодоляване на психическата абстиненция?
- Т.е. да се запази резултатът от болничното лечение. В стратегията по отношение на лечението на психичната абстиненция са заложени две програми - краткосрочни и дългосрочни. При краткосрочните са дневните центрове. От всички общински съвети по наркотични вещества, които са изградени вече във всички областни градове, би могло да бъдат създадени дневни центрове, като министерството може да помогне с осигуряване на специалисти, които да обучат персонал. Дългосрочна програма е създаването на т. нар. комуни.
- Кога може да се направят тези центрове?
- Един дневен център представлява две стаи, в които се провеждат съответните сеанси. Не изисква кой знае какво оборудване. А специалисти ние ще осигурим.
- Ние нямаме много специалисти.
- Считам, че хора, които имат основни професии като медицина, биха могли да се заемат. Може би ще ме попитате кой ще има плаща. Общините ще им плащат.
- Предвидени ли са пари за общините?
- Това е въпрос, който общините трябва да решат в бюджетите си. Ако този въпрос наистина касае цялото общество, не виждам защо само министерството трябва да осигурява пари.
- Появява се подозрение, че догодина ще дадем 1 млн. лв. от нашите здравни вноски, много наркомани ще се излекуват от абстиненцията, но след това няма да има къде да отидат, кой да ги поеме. След което ще се върнат бързо към дрогата, а парите за лечение в болници ще отидат нахалост.
- Абсолютно сте права. Затова изказах подозрение, че много по-малко зависими, отколкото ние предполагаме,, ще се обърнат към болниците за лечение на абстиненцията. От тях не всички ще продължат лечението. Не можем насила да ги заставим, но трябва да осигурим възможност на тези, които биха желали да продължат, да има къде да го направят, и то под контрол на лекари. Ако ме питате дали в момента има къде да отидат - има. Сега имат един-единствен път - да отидат в комуни.
- А догодина?
- Догодина е предвидено създаване на дневни центрове. Ще ги направим, ще подпомогнем логистично общините, ще подпомогнем и всички неправителствени организации да създават комуни, но с правила, а не както досега.
|