----------------------

Милети Младенов бе подуправител на БНБ от януари 1991 до юли 1996 г. От 1999 г. до 2002 г. бе председател на управата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От февруари т. г. работи в гаранционния фонд за задължителните застраховка - "Гражданска отговорност" и "Злополука". Завършил е икономика в София, преподава в катедра "Финанси" в УНСС.

-----------------------------

- Г-н Младенов, как си обяснявате драмата около избора на нов управител на БНБ?

- Не е хубаво това, че се пропусна времето, за да се направи този избор. По същия начин той щеше да стане преди седмици или месеци - щеше да има обсъждане на кандидати, да се направи конкурс. Програмите, които бяха изискани от двамата кандидати сега, са само за да се печели време. Не че ще разберем нещо повече за г-н Гаврийски или г-н Искров - това са фигури на светлина, знае се какво могат, имат професионална кариера. Печели се време, за да се обмисли въпросът внимателно. Както президентът е президент на всички българи, така и шефът на централната банка трябва да има много по-широка подкрепа от едно обикновено мнозинство от 50% от гласовете. Сегашното мнозинство в парламента разбира това и търси по-широка подкрепа, а не иска да наложи някого.

В страните с развита демокрация се прави много внимателен избор - търсят се кандидати, чиито качества се уважават, които създават и поддържат доверието на финансовата общност. Това е доверието към парите и то е страшно важно. Не знам дали има нещо по-важно в икономиката и финансите от това нашите пари да бъдат стабилни, да не се обезценяват.

- Не се ли опорочи обаче изборът на нов управител, след като се използва за политически пазарлъци?

- Да. Не вярвам обаче всичко да бъде само търговия. Първо, човека, който бъде сложен начело на БНБ, неговия заместник и неговия екип въобще ги чака много работа. "Мързелуването" е характерно за валутния борд. При него няма кой знае какво да се прави в централната банка по най-съществената работа - управлението на парите, на лихвите, на валутния курс, т.е. по паричната политика. В централната банка обаче не мързелуват в други области. Ето сега се развива платежната система, банковият надзор работи, има мощни звена, които се занимават с финансирането в държавата, бюджета и държавния дълг, с информационната и статистическата работа, емисията на банкноти и монети. Всичко това е много сериозна и важна работа, тя продължава, но най-същественото - паричната политика, е блокирана. Тя трябва да се възстанови. Мисля, че някои даже не си дават сметка каква отговорност е това.

-------------------------

Работа чака тези хора, това не е синекурна длъжност.

Второто важно нещо е надеждата на някои влиятелни хора, политици, които ще гласуват, че нещо може да се краде. Не може да се краде в централната банка. Тя вече има развитие от десетина и повече години по новото законодателство, има достатъчно надеждни механизми за контрол, за отчетност и прозрачност. Не може нито златото да се продаде и някой да спечели от това, нито валутният резерв, нито да се спечели, като се дадат пари някому, да кажем, на кредит с добра лихва...

--------------------

- Т.е. няма далавера в БНБ?

- Няма далавера. Много ще се изложи някой, ако си мисли обратното. Ако там попадне политическа фигура, много бързо ще трябва този член на партия да се деполитизира. Аз съм убеден, че той даже ще направи това по своя воля. Работата ще го наложи. Ако има влияние, бързо ще проличи в евентуални опити, които управителят би направил, въпреки че сега БНБ е в един много стегнат корсет на валутния борд. Но когато това отмине и ние като член на Европейския съюз започнем да провеждаме парична политика, ще има възможности за някакво пренасочване на пари. Но това все пак не е някаква напоителна система, където тези потоци да могат произволно да се направляват.

- Т.е. тогава може да има повишен интерес за влияние върху БНБ?

- Ами в момента какво да стане? Някакъв злонамерен човек, а никой от кандидатите не е такъв, да отиде да краде пари, да носи чували някъде зад граница или да нарежда преводи? Но преводът е документ, от който винаги остават следи. Това е изключено. Може би наистина не си дават сметка някои политици и мислят, че като има някъде банка, финансова институция, там е торбата с пари - отиваш и вземаш.

Най-важното, което би било спирачка, е, че БНБ има 7-членен управителен съвет. Той готви 2 пъти в годината отчети за дейността на банката. Народното събрание и комисиите могат по всяко време да извикат тези хора от ръководството да докладват по някакви въпроси. Не е мястото БНБ, откъдето може да се краде.

----------------------

За да може обаче една централна банка да работи за доверието на хората в парите, да поддържа стабилността на парите и да ги пази, тя трябва да има много добро партньорство с държавата в лицето на Министерството на финансите. Даже в "мирно" време, каквото е сега - когато няма кризи и напрежение, - това е много важно. Ако се провежда парична политика и възникнат валутни кризи, лихвите започнат да се колебаят, финансовите инструменти не намират пазар или др., партньорството тогава трябва да неутрализира такива процеси.

----------------------

- Възможно ли е забавянето на избора на нов управител да доведе до сътресения в БНБ?

- Пресилено е това опасение. Вече наблюдаваме забавяне и нищо не става. Единствено правно трябва да се види как стои този въпрос. Не би трябвало да има някакво неблагоприятно въздействие, въпреки че сигурно има висящи въпроси, по които трябва да работи управителният съвет, и това междуцарствие ще ги забави.

- Как оценявате двамата кандидати за поста - Светослав Гаврийски и Иван Искров?

- Хубава бе идеята да има повече кандидати. Видях програмите им. Но централната банка е коловоз, по който животът си върви. Не може да има програми, които да измъкнат централната банка от това, което прави. Това са тежки механизми, консервативни, те работят по правила, установени от международните стандарти и от нашето законодателство. В централните банки не могат да се правят революции. Но все пак е важно кой е командирът, кой е диригентът.

Изборът на управител е почти ясен. За мен лично не е ясно кой ще бъде новият подуправител.

- Там ли е голямата интрига?

----------------------

- Като че ли е там. Няма имена за този пост. Подуправителят по валутния борд, лицето, което е с въпросителна сега, е най-важният след управителя. В неговия ресор е управлението на валутния резерв. Онази част от валутния резерв, която представлява собственост на държавата, на Министерството на финансите - т. нар. фискален резерв, който е излишък, формиран, разпределян и използван по определен начин. Затова този подуправител е добре да бъде още по-голям специалист и по-малко политик от управителя.

--------------------------

- Необходимо ли е по-активно управление на валутните резерви? Някои експерти препоръчват това.

- Консервативно се управлява валутният резерв на една държава, за да не се загуби. Още от първите екипи в централната банка след 1991 г. има достатъчно възможности да се печели повече в рамките на тези ограничения, които се наричат консервативно управление. Смятам, че никой не се съмнява, че това е правилният подход. Какво означава консерватизъм? Означава да има сигурност, тези пари да са ликвидни, да не се загуби главницата, капиталът, а в рамките на тези ограничения може да се потърсят възможности да се спечели нещо повече.

Например тук идва въпросът за използване и управление на златото. Златото е стратегически резерв на всяка държава. То може да носи доход. Хората са чувствителни обаче към него, т.е. то не би трябвало да се загуби, а да се търсят начини да се припечели нещо от него, защото иначе ще изисква само разходи по съхранението му.

- Трябва ли по-активно да се използва фискалният резерв?

- Идеите на правителството в тази посока се конкретизираха и не става дума за рисково използване на тези пари. Едва ли колегите от Министерството на финансите биха си позволили това. Но в бедна държава трябва да се търсят всички възможности един бездействащ актив да влезе в употреба, без обаче той да се рискува. Има минимум, който е необходимо да се поддържа заради валутния борд, но собственикът - държавата, може да използва тези пари за добри цели.

- Появи се идея с пари от резерва държавата да субсидира лихвите по жилищни кредити. Как я оценявате?

- Не знам кой измисли това, доколко е сериозно и консултирано с банките, които ще бъдат колелото на този механизъм. Най-лесно е да платиш разликата в цената на някой. Но има в света по-различни механизми - когато държавата чрез специализирани институции, за да се ограничи рискът, гарантира нещо. У нас сега се развиват ипотечни облигации. Това е дълг, който банките поемат при кредитите за жилища главно, но срещу него лежи сериозно покритие - има обезпечение. Те имат по-кратки срокове. За да се отиде на по-дълги срокове, държавата може да потърси начини да се намеси в тази област.

---------------

Това за мен ще е по-добре, отколкото да плаща разликата в цената на някой, за да хапне той по-добре. Една гаранция върши същата работа, без тя да ангажира непременно пари.

-------------------

- Лихвите по кредити все още изглеждат твърде високи за населението и фирмите.

- Онова, което безпокои наблюдатели и експерти, е, че докато лихвите по операции, когато банките привличат пари, са твърде ниски, лихвите по кредитите остават на по-високо ниво. Те постепенно спадат, но за много дългите срокове се натрупва немалък лихвен товар. По света тези кредити са с по-ниски лихви, но те са резултат на пазара. И у нас пазарът вече наложи по-ниско ниво. Имаше кредити при над 20% лихви, сега някои банки слизат под 10%. Това е резултат на конкуренция.

- Как оценявате състоянието на банковата ни система?

- Добре е, че банките се управляват разумно. Банковият мениджмънт много се развива. Надзорът върху банките е стабилен. Но и банките, и всички финансови институции са зависими в крайна сметка от състоянието на икономиката. Следователно напредъкът в реалния сектор, икономическият растеж, общата обстановка са важни за здравината на банките и на парите.

- Българинът все още спестява предимно в чужда валута. Нормално ли е това?

- Населението държи над 60% от спестяванията си в чужда валута. Доверието на хората към банките и към парите е нещо много чувствително. Естествено е да се търси уют на по-спокойно място, т.е. да се предпочитат чужди валути като убежище за такива държавици на кръстопът. Не трябва да се правят апели - спестявайте в левове. Тези неща стават от само себе си. Когато има стабилност, доверие към управляващите, тогава ще се предпочете националната валута.