|
- Новият екип на Генералния щаб, който възглавявам, поемайки ръководството на българската армия на 11 юни м. г., продължи изпълнението на реформата, започната от нашите предшественици. Изминалата година бе ключова за "План 2004" за организационното изграждане на армията. Този план в общи линии е изпълнен, което не може да не ме удовлетворява. Ние все повече се доближаваме до изискванията за членство в НАТО. Най-важното събитие за държавата ни беше поканата за членство в Северноатлантическия съюз, която получихме в Прага през ноември миналата година.
Ето защо, без да имам предвид някакви свои заслуги, определено мога да кажа, че изминалият период е успешен както за нашата страна, така и за българската армия.
- Бихте ли казали последно какви части изпращаме в Ирак и какви задачи ще изпълняват те? Взети ли са всички мерки за сигурността им?
- За изпращане в Ирак подготвяме един пехотен батальон от около 500 души. Той ще бъде в състава на полската бригада, която ще действа в Централен Ирак. Това всъщност е районът, където са разположени снабдителните пунктове за международните стабилизиращи сили и който е най-силно развит икономически и като инфраструктура. Очаква се този пехотен батальон да изпълнява задачи по охрана на важни обекти от инфраструктурата, задачи по патрулиране, ескортиране и възстановителни задачи.
Батальонът в момента води подготовка в Карлово. Той ще включва освен боен състав и състав за бойна поддръжка, състав за логистична поддръжка и елементи, осигуряващи неговото управление.
Батальонът има готовност през август да замине.
- Неотдавна бяхте на посещение в САЩ. Какви са оценките на американските висши военни за България? Възприемат ли ни вече като член на НАТО?
- По покана на председателя на Комитета на началник-щабовете на Пентагона ген. Ричард Майерс наша военна делегация, водена от мен, направи официално посещение в САЩ в началото на този месец. В програмата освен официалните разговори с ген. Майерс и с началници от различни сектори и управления на Пентагона бяха включени и посещения на бази и командвания, които имат отношение към българската армия и нашето участие в мироопазващи и мироподдържащи мисии.
Имахме разговори с ръководители от политическата част на Пентагона. Получихме много подробна информация за стратегическите виждания на САЩ относно глобалните проблеми, за начина, по който американските въоръжени сили ще участват по-нататък в поддържането на мира в света и стабилизирането на нестабилните райони.
------------------
Ласкави са оценките, които дават американските висши военни за България, за позицията й по кризата в Ирак, обстановката в Близкия изток, както и за стабилизиращата й роля на Балканите. Останах с впечатление, че все повече те ни възприемат като действителен член на НАТО.
---------------------
- Каква е истината за "бъдещите американски бази"? Има ли вече конкретни искания към България? Кои според вас са най-удачните места?
- Дискутирахме с американските колеги и по този въпрос. За евентуално разполагане на американски бази у нас решение няма. В момента както САЩ, така и НАТО извършват много сериозна преценка и преглед на своите стратегически схващания, на структурите и дислокацията на войските, на зоните на отговорност, на евентуалните бъдещи мисии и задачи, на екипировката за нормален живот и бойни действия на войските. В процеса на това проучване е съвсем естествено България да бъде обект на внимание поради своето геостратегическо разположение, заради своите природни дадености, заради възможността на държавата да предоставя инфраструктура за такива бази.
Решението за разполагане на американски бази у нас е политически въпрос, по него трябва да има решение на правителството и на парламента. До този момент официално искане за разполагане на такива бази на наша територия не е постъпвало.
- Има ли някакъв конфликт на тази тема между професионалното ръководство на армията и политическото ръководство на Министерството на отбраната? Какви са отношенията ви с министър Николай Свинаров, с неговите заместници? За какво спорите?
-----------------
- Не! Конфликт между ръководството на Генералния щаб и политическото ръководство на Министерството на отбраната не само по тази тема, но и изобщо няма! По отделни въпроси е възможно да имаме различия във вижданията, в подходите за тяхното реализиране, възможни са и спорове. В това няма нищо страшно, това е естествено. Това показва, че се мисли задълбочено по дадения въпрос и от двете страни, че се търси истината. В края на краищата тя се ражда в споровете. Но конфликти, антагонизъм не трябва да има. Това би било пагубно преди всичко за българската армия! Ето защо моят стремеж е отношенията ни с министъра на отбраната и с неговите заместници да бъдат открити и принципни.
--------------------
- Какво въоръжение е необходимо за българската армия и какви са възможностите за неговото купуване? След като България стане реален член на НАТО, ще купуваме ли оръжие само от натовски страни?
- Ако досега, изпълнявайки "План 2004", основната ни задача беше съкращаване на излишните количества въоръжение и техника, то отсега нататък усилията ни се насочват за възстановяване на ресурса и модернизация на въоръжението и бойната техника.
На българската армия е необходимо съвременно в технологично отношение въоръжение, високоефективно и надеждно при неговото бойно използване. Да бъде оперативно съвместимо с това на армиите от НАТО. Затова в дългосрочен план се предвижда превъоръжаване с нови образци въоръжение и техника, отговарящи на съвременните изисквания. Приоритет са системите за командване и управление, комуникационните и информационните системи и системите за разузнаване и наблюдение, средствата за индивидуална защита.
В този процес ние ще си сътрудничим с редица фирми от САЩ и други страни от НАТО, които предлагат най-добри условия. Но членството ни в НАТО не означава, че ние ще купуваме въоръжение и техника само от натовски страни. Ние ще разчитаме и на нашата отбранителна промишленост.
- Как виждате бъдещето на българската оръжейна промишленост?
- Ръководството на българската армия винаги е заявявало, че при превъоръжаването и снабдяването на нашата армия ние държим зад нашия гръб да стои родната отбранителна индустрия - в кооперация с водещи фирми или самостоятелно. Тогава ние се чувстваме много по-спокойни и за обучението на кадрите, които ще експлоатират тези оръжейни системи. Като българи оценяваме колко голям ефект са инвестициите в тази индустрия, защото се повдига интелектуалното ниво на нашата нация и се решават редица социални проблеми.
- Г-н генерал, как оценявате съкращението на армията? Достатъчно ли е направено за социалната адаптация на уволнените? Какво искате да кажете на тези офицери, които си отиват твърде млади от армията?
- Този процес е много болезнен. Съкращаването на армията до 45 000 души засегна много офицери, сержанти и граждански лица. В повечето случаи това са много добри специалисти. Това са човешки съдби. С всеки един съкратен са свързани още 3-4 души от семейството. Затова не може да не ме боли. Особено за съкратените млади офицери и за всички, които нямат право на пенсия. Въпреки че ръководството на Министерството на отбраната полага усилия за социалната адаптация на напускащите редовете на армията военнослужещи, аз мисля, че това е все още крайно недостатъчно. Социалната адаптация на тази категория граждани трябва да стане грижа на нашето общество, на цялата ни държава, да не бъде само задължение на Министерството на отбраната.
- Публична тайна е, че продължава да витае идеята за "свалянето" на армията под 45 000 души. Вашето мнение по този въпрос?
---------------------
- Искам категорично да кажа, че всякакво снижаване на числеността на армията под прага от 45 000 души е нецелесъобразно. То в никакъв случай няма да кореспондира с националните интереси и с конституционните и съюзническите задължения на българската армия. 45 000 души е санитарният минимум, под който просто не може да се говори за някаква нормално функционираща въоръжена сила - това всъщност ще бъдат отделни подразделения, необхванати под единно командване, в единна система на отбрана. Но в крайна сметка всичко е възможно, зависи от политическите решения.
------------------------
- Куца ли някъде реформата в българската армия?
- Реформата върви успешно по отношение на преструктуриране и редуциране. "План 2004" е изпълнен почти на 99%, а формално на 100% ще бъде изпълнен на 31. 12. 2004 г. За нас бе много важно да приключим колкото е възможно по-бързо с болезнената част на реформата и да остане тази част от армията, която има перспективи за развитие, за да могат хората да бъдат по-спокойни и мотивирани, да имат сигурност за своето бъдеще. Поради това ние ускорихме някои от мероприятията, предвидени в "План 2004". Не ни удовлетворяват темповете на модернизация.
Заедно с това ръководството на Генералния щаб среща някои трудности и проблеми, които са свързани с процеса на утилизация на някои образци въоръжение и техника, със своевременното освобождаване от грижата за съхранение на въоръжението и техниката, опазването на военните имущества и казармените райони, които се съкращават съгласно "План 2004".
- Преди няколко месеца главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обяви, че има голям проблем с откраднатото оръжие от казармите. Бе обявено, че вие сте му предоставили справка. Има ли много кражби в армията при освобождаването на толкова много бази? Установени ли са случаи на корупция?
- Да, има случаи на кражби на оръжие от складове и разформироващи се военни поделения. Те не са чак толкова много, но все пак създават много проблеми. И една открадната единица стрелково оръжие или боеприпас буди у нас сериозно безпокойство, като се има предвид, че по-нататък тя попада в ръцете на престъпни групи. Във всички случаи на кражби на оръжие и войсково имущество, както и на корупция работим съвместно с органите на Военната полиция и на Военното контраразузнаване.
- Кога смятате, че България ще има изцяло професионална армия?
- Решаването на този въпрос не зависи само от ръководствата на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. Това е въпрос и на държавата, и на обществото. Проблемът е кога държавата ще бъде готова да издържа изцяло професионална армия. Първоначалните разчети бяха за 2015 г. През февруари миналата година, поправяйки Военната доктрина, парламентът реши, че този срок е много далечен, и гласува това да стане до 2010 г. В няколко свои изказвания, след като поех длъжността началник на Генералния щаб, аз предложих и по-кратки срокове. Но отново повтарям, че всичко зависи от възможностите на държавата. Изхождайки от тези възможности, мисля, че реално към 2006-2007 г. може да имаме изцяло професионална армия. По-рано това няма да бъде реално.