:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 357
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Доларът гледа ли към Лувъра?

Какво става с този долар? От една година насам това е основен въпрос за всеки, включително българите, противно на бодряшките изводи на икономистите във и около властта: как доларът имал все по-малко значение за вързания с борда евро-лев, колко печели държавата от инфлацията на външния дълг и как това въобще не засяга пренасочения към европейски пазари български износ. Макар да не е чел много книжки, българският бизнес има вярно усещане, че



сривът на долара буди тревога.



За износителите, продавали в долари, това си беше чиста загуба, срещу изнесените през 2002 г. стоки те получиха 15% по-малко левове от планираното. Спрямо връхната точка на долара през 2001 спестителите загубиха 19.32% от левовата равностойност на скатаните долари. Какво да се прави - пазар, курсът и на най-твърдата валута може не само да се качва, но и да пада. Опасна за нашата обвързана с еврото икономика не е текущата загуба на спестители, износители и рентиери с наемни договори в долари; опасен е фактът, че



слабият долар вещае рецесия



в икономиките, базирани върху евро, йени и всичките други поскъпващи валути. На техните пазари вносителите от страни в доларовата зона - САЩ, Канада, Китай, Латинска Америка, Близкия Изток и Азия, - получават допълнително конкурентно предимство. Обратно, европейският износ към доларовите региони става неизгоден и се свива. Расте тежестта на недоларовия дълг. Мнозина фалират. Спадът на цените на масовите борсови стоки - енергоносители и суровини води до аномалията, позната като "ефект на Пребиш-Зингер". Това е изместване в структурата на относителните цени в полза на стоките, изискващи високи вложения на капитал и интелект. Съответно поевтиняват първичните суровини, продукти с ниска степен на преработка и трудоемките стоки. Намалява потенциалът за растеж на слабо развитите икономики. Това, което за едни е загуба, за други е печалба и може би затова се заговори за



отмъщението на САЩ



за петте години доларова дефлация (1997-2001 г.), когато конюнктурата бе точно огледална и американската икономика бе под рецесионната преса на силния долар. Благодарение на ниските доларови лихви, нарасналия бюджетен дефицит и най-вече на намаления данък върху капиталовите печалби, тенденцията се обърна и вече две години американската икономика изпитва облекчение от омекналата си национална валута. В крайна сметка обаче



трайните курсови отклонения вредят



на международната търговия и световната финансова система. Опитът да се получи предимството на слабата валута води до едно състезание по неразумни действия на световните сили. Всеки от трите големи центъра се стреми да поддържа ниски лихви (ако вървят в същата посока, скоро ще станат практика отрицателните лихви, рушащи основите на финансовата система). Всеки се изкушава да надува сапунения мехур на "анти-дефлационната" политика на лесния и изгоден кредит, уж с благородна цел харчи повече от все по-дефицитни бюджети. Оптимални за световните пазари са стабилните валутни курсове и в миналото неведнъж сме били свидетели на координирани мерки за валутна стабилизация. Например



споразумението "Плаза",



което през септември 1985 г. събра в едноименния парижки хотел петте най-мощни държави с идеята да спрат продължаващото от 1980 г. почти непрекъснато поскъпване на долара. Това беше успешна интервенция, която за по-малко от две години свали курса на долара до нивата от 1979 г. Не толкова удачно се справиха министрите на финансите и шефовете на централните банки на Г-7 с обратната задача, която си поставиха с



Лувърското споразумение,



подписано на 22.02.1987 г., за да сложи края на обезценката на долара и да стабилизира трайно курсовете на основните валути. "Управляваното плаване" на курсовете така и не успя да задържи трайно долара, интервалът "плюс-минус 5%" си остана само пожелание, но тъй и не бе приет за съвместна цел. Днес доларът е отново на ниските си нива от онези години. И пак в света на финансите се говори за "Нов Лувър", мнозина са възторжени проповедници на "паритетната мечта" един долар да се разменя точно за едно евро. Дали разумът на паритета ще надделее над изкушението на омекващите валути?
1485
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД