|
Това убийство
вероятно още дълго ще се води ненаказано
Най-малко докато световната организация на криминалните полиции издири и доведе у нас преките извършители на показния разстрел. Едва тогава разследването може да бъде подновено, а бившият доверен човек на покойния Иво Карамански и деен участник в гангстерските битки за територии в рекета през 1993-1994 г. Венко Агонцев и аверите му ще се разхождат на свобода.
От миналото лято показните стрелби в родината ни не спират. Напротив, забелязва се, че стават все по-често. Серията започна с опитите за убийство посред бял ден на бившия командир в отряда на баретите Алексей Петров и бившия борец и приближен в миналото личен шофьор на Илия Павлов - Димитър Джамов, който постепенно израсна в обществото до застраховател, бизнесмен и спортен деятел.
Петров бе стрелян от засада пред офисите си в столичния басейн "Спартак", а Джамов - по маниера на калабрийската и неаполитанската мафия, от мотоциклет, докато е спрял колата си на бул. "Арсеналски". Като поръчител на покушенията се спрегна името на екстрадирания от страната ни крупен мафиот от сръбски произход Сретен Йосич. Никакви доказателства и информация, за да се изгради версия в тази насока обаче не бяха намерени.
За Йосич се носят легенди за влиянието му не само на Балканите, а в цяла Европа. Без малко да го пуснат под гаранция от затвора в Холандия, където бе екстрадиран. Там го подозират във връзка с поне 3 поръчкови убийства. Искат го от родината му, от Австрия и Германия, за да го разследват за смъртта на полицаи и крупни наркотрафиканти. Преди да се озове зад решетките в страната на вятърните мелници, той живя години у нас с 11 различни паспорта. Много бизнесмени и хора от подземния свят го познаваха. С някои е имал общ бизнес, бивши мутри го определят като точен човек, който избягвал да бие на очи.
След мълвата, че Сретен отново може да е на свобода,
обаче много от хората, имали отношения с него, се оградиха с яка охрана. Други, които нямаха такава, си взеха. Един такъв бос от бивша силова групировка стигна дотам, че се движи с много по-голям ескорт от президента и премиера - сега го придружават 4 огромни еднакви мерцедеса и 2 джипа, напълнени със 100-килограмови мъже от известна охранителна фирма.
Иначе за стрелбите по Петров и Джамов бе задържана група бивши барети. Прокурор ги нарече "фабрика за убийства". Въпреки това след дълъг престой в арестите "групата на бай Добри" цялата беше пусната на свобода.
Подозрения много, доказателства малко,
направо никакви, казват разследващи.
Междувременно Илия Павлов, благодетелят на Джамов, бе показно застрелян пред офиса си на бул. "Г. М. Димитров". Големият български бизнесмен, както някои го наричаха, бе погребан с почести в любимото му село Арбанаси. Вече месеци наред не се е чуло да има напредък в разследването на неговата екзекуция. Говореше се, че наемните убийци са сърби, че причините са в съмнителни връзки в бизнеса му и т. н.
Ясно досега е само едно - че
босът на "Мултигруп" е мъртъв и няма идея кой и защо го е убил.
Колкото и да заявяваха от МВР, че са на верния път и ей сега ще го разкрият.
Такива обещания чуваме от отговорни фактори във вътрешното министерство всеки път след стрелба или атентат срещу някой значим в подземния свят или бизнеса. Но арестуваните като заподозрени за някои от атентатите престояват кратко в арестите. Просто полицейските доказателства или не издържат, или следващите звена, призвани по функция да докажат едно престъпление и да го внесат в съда, сякаш нарочно омаловажават свършеното от МВР и искат още и още нови улики. А полицията не може да им ги предостави по най-различни причини - или от престъплението е минало много време, или някой от участниците в него вече е в неизвестност или в чужбина, или полицаите просто не искат вече да работят по този случай, защото смятат, че са направили необходимото и са се подиграли с техния труд. Така разследванията постепенно се забатачват. А след последните промени в НПК делата направо ще се закриват след изтичане на определения срок.
В службите на МВР вероятно има хора, които наистина са наясно с престъпните структури и възможните поръчители и извършители на доста показни престъпления. Но какво от това, ако те не бъдат изобличени с доказателства пред обществото?
МВР явно осъзнава това, защото и то смени тактиката
То вече не обещава бързо разкриване на престъпленията, а предлага мишените сами да си кажат кой и защо ги цели. За пръв път новият подход бе артикулиран от главния секретар на МВР Бойко Борисов. При атентатите срещу обявените за първи контрабандисти у нас Иван Тодоров-Доктора и Константин Димитров-Самоковеца той публично ги призовава сами да си кажат кой може да им е сложил бомбите. Нито един от двамата не откликна на призива. Доктора се скри чак в Перу, Самоковеца литна за Лондон.
Обявеният, даже и от спецслужбите на САЩ, за изпечен наркотрафикант Кирил Киров-Японеца вероятно също знае кой е искал да го застреля посред бял ден на 12 юни в центъра на София, но предпочита да мълчи, а не да помогне на органите. Ромският бизнесмен даже устрои на МВР преди дни цигански спектакъл - едни хора по джапанки искали да го убият в дома, ама бодигардовете му обезвредили нападателите. Японеца изчака полицията в компанията на верен адвокат и предаде в плик пистолета на нашествениците. Резултатът от това разследване бе плачевен. Пищовът се оказа с неизвестен собственик, а следствието заведе дело срещу неизвестен извършител за тежкия побой над двамата "нападатели", единият от които докторите във Военна болница едва закърпиха. Всичко това стана след почти два дни разпити на преки участници в събитието в кв. "Факултето" - Японеца, верните му биячи и пострадалите.
Умилително безсилие! Очевидно и занапред ще ставаме свидетели на такива резултати при очакваните нови стрелби срещу "гениални" бизнесмени, сменили бухалката със скъп костюм и оградили се с адвокати, чакащи на повикване.
Успокоението, което ни подават от време на време - че лошите се стрелят, защото държавата се е окопитила и им диша във врата, не е никак убедително. Силната държава се усеща не по това, че престъпниците се избиват взаимно, а че повечето от тях са в затвора.
|