|
"Ако вече имахме европейски рефлекс, би трябвало да се направят замервания, и след като контролните органи установят, че няма вредности, работниците да бъдат преместени в трета категория труд", обясни Дикран Тебеян от Българска стопанска камара.
Това обаче няма как да стане в България. Според нормативната уредба колкото и пари да потроши чуждестранният инвеститор за модерни западни технологии, за да намалите рисковете на работното място, те му се броят като руски.
И така работодателят плаща двойно
Соцмисленето е най-сигурното доказателство за това, че евроинтеграцията ни сериозно буксува. Затваряме глави и уж синхронизираме законодателство, но не го прилагаме на практика. Правим брилянтни европейски закони като този за здравословни и безопасни условия на труд, но те не се изпълняват.
Това соцмислене може да ни създаде доста проблеми в следващите 3-4 години, предупреждават специалистите. През 2007 г., когато станем членове на ЕС, вече ще има строги критерии за условия на труд, на които трябва да отговаряме.
В момента в ЕС се пише наръчник с най-добрите технологии за производство на даден продукт. След одобрението му от страните-членки той ще стане задължителен и за България. В този документ ще бъде описано коя технология е най-безвредна за производството на определена стока, така че да не се замърсяват въздухът, водата и да не се уврежда здравето на работника. Ако не се подготвим за всичко това, членството ни ще стартира доста болезнено. Може да се стигне до масово затваряне на предприятия или на части от тях, предупредиха от работодателските организации. А това означава сериозен трус за икономиката ни и заетостта.
Около 10 млрд. лв. трябва да инвестира българският бизнес
за подобряване условията на работното място, така че те да отговарят на европейските критерии. И тъй като тези пари трудно ще се извадят накуп, нужно е да има гъвкава стратегия как да се посрещнат предизвикателствата. Ето защо е толкова важно да се поощрява всеки работодател, който влага пари в очистващи технологии. От БСК настояват от следващата година да има диференциация на вноската за трудова злополука и професионална болест. В момента тя е 0,7%, но за някои отрасли с по-голям риск ще стане по-висока. "Всяко предприятие трябва да може да поиска замервания и, ако се установи, че условията на труд са по-добри и рискът е по-малък, да му се намали диференцираната вноска в сравнение със средната за съответния отрасъл", смята Дикран Тебеян.
Така ще се поощрят и малкото предприятия, които правят нещо. Част от 15-те предприятия от химическата промишленост, участващи в световната инициатива "Отговорност и грижа", вече са заменили някои вредни вещества в производството си с по-безвредни. Прахообразните сажди, основна суровина в "Зебра", са заменени с гранулат, съобщиха от българската камара на химическата промишленост. Вулказила, суровина в "Каумет"-Силистра, е заменен с по-малко разпрашаващи се бели пълнители, а перхлоретилена - един силно токсичен обезмаслител - с по-малко токсични или нетоксични химикали.
Преди малко повече от месец Европарламентът реши да стартира
кампания за намаляване на рисковете за здравето
на работниците поради наличието на опасни вещества на работните им места. Смята се, че около 32 милиона европейци са изложени на заплахата от токсични химикали на работните си места. От над 100 000 химикала, регистрирани и продавани в ЕС, повече от 30 000 се намират в работни помещения.
Политиката на Евросъюза е да се инвестира в безопасни условия на труд, а не да се дават компенсации за нанесени вреди. Компенсациите са доказателство за това, че признаваме инвалидизацията на работниците. В ЕС този принцип е недопустим. Там целта е да се работи в максимално безвредна среда.
Българите обаче предпочитат да продължат да работят във вредна среда, за да получават надбавки към нищожните си заплати. У нас все още важи циничният принцип, че ще получиш процент върху заплатата, кофичка кисело мляко или други други облаги, само ако концентрацията на вредните вещества на работното място е над пределно допустимите норми. "Затова работниците затварят прозорците и не проветряват работните помещения само и само за да докарат нужната концентрация при замерването, която ще им осигури допълнителните стотинки," разказват специалисти по трудова медицина.
Към 2001 г. общият брой на българите, които контактуват с различни рискови фактори на работното място, е около 1,9 милиона души, сочат данните на клиниката по професионални заболявания към университетска болница "Св. Иван Рилски". Около 320 хиляди души са подложени на особено рискови производствени фактори. Значителна
част от професионалните болести водят до тежка трайна инвалидизация
и до финансови последици както за самия заболял, така и за работодателя и държавата.
В ЕС отчитат бум на рака, астмата и кожните заболявания, придобити по време на работа. У нас картината е малко по-различна. "На първо място се подреждат заболяванията на нервната система, на опорно-двигателния апарат и болестите, предизвикани от шумови въздействия. След тях идват белодробните заболявания, а ракът заема по-задни позиции," обясни доц. Елисавета Петрова, началник на клиниката по професионални заболявания.
Значими за България са и праховите заболявания. Уврежданията, предизвикани от употребата на азбест, които се считат за европейски проблем, под натиска на ЕС вече намериха законова регламентация и у нас. През февруари е приета наредба на здравното министерство за азбеста, а преди дни стана ясно, че в представения проект на закон за здравето има специален раздел за това. Той регламентира начина за получаване на специално разрешение за разрушаване или демонтаж на азбест и азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации и кораби. Този, който ще руши, трябва да представи план как ще защити персонала и ще отстрани замърсяването с азбестов прах. Азбестовият прах предизвиква заболявания на дихателната система - азбестоза на белия дроб и дори рак на белите дробове. У нас азбесто експонирани са около 27 хиляди души, а прахово експонирани около 70 хиляди подземни миньори.
Броят на азбестовите заболявания не е голям, но тепърва очакваме увеличение заради късното проявление на заболяването, обясниха от клиниката. Обикновено ефектите се появяват около 40 години след началото на контакта с азбеста.
В списъка с професионални заболявания сериозно място заемат и предизвиканите в резултат на работа с химически вещества. От една страна са йонизиращите лъчения, от друга - хроничните интоксикации в резултат на въздействие с органични разтворители, работа с дразнещи газове и пестициди, алергичните заболявания.
Бронхиалната астма например е сериозен проблем
за работещите в хлебната промишленост и мелничарството, при работещите с текстилни прахове, в селското стопанство, в химическата, фармацевтичната, хранително-вкусовата индустрия. И макар че според последните законодателни промени работодателите са длъжни да поискат експертиза за оценка на риска на работната среда и да спазват направените им предписания от специалистите, оказва се, че не са предвидени достатъчно механизми за ефикасен контрол. В момента се умува дали да не се позволи на лекари да продължат да контролират спазват ли се препоръките им.
"С всеки нов технологичен процес
се появяват нови рискови фактори",
твърди доц. Елисавета Петрова. И дава пример с азбеста, което е забранен за употреба в ЕС. От 20-ина години в страните от ЕС като заместител въвеждат синтетичните минерални влакна. Оказва се, че те също са вредни за човешкия организъм, тъй като е открито канцерогенно действие и е доказано, че предизвикват различни злокачествени заболявания. "Допреди 7-8 години професионалният конюнктивит в резултат на работа с компютър не ни беше известен", казва още доц. Петрова. От болницата "Св. Иван Рилски" настояват професионалните болести да бъдат включени в специален раздел към закона за здравето, а здравното заведение да може да се финансира с приходите от фонд "Трудова злополука и професионална болест" към НОИ за диагностика и лечение на вече заболелите.
Когато България се готви за реално членство в ЕС трябва да отчита и факта, че близо с една пета е нараснал броя на българите с влошено здраве и се е удвоил броят на децата и младежите, които имат здравословни проблеми или трайни физически увреждания. Това означава по-лошо качество на работната ръка, което прави пазара на работна ръка у нас макар и по-евтин, по-малко атрактивен, защото работодателите също поемат тежестта от временната нетрудоспособност. Ето защо писането и приемането на брилянтни европейски закони трябва да е обвързано с реалната ситуация у нас. Защото ако законите са привнесени механично, а не са част от една обща и мащабна стратегия за политиката на държавата до влизането и след влизането ни в ЕС, напразно се надяваме, че ни очакват светли дни.
|