Голямата мечта на Стефан Вълдобрев била сцената. "Може да звучи тривиално, но аз наистина затова мечтаех. От съвсем малък родителите ми ме водеха всяка седмица на опера и театър. Сцената за мен бе някакво магическо място. Спомням си как заспивах по време на опера, защото тези спектакли бяха много дълги. Но сънувах музиката. И се вълнувах от празнично облечените хора в залата", разказва известният актьор.

Майка му Мария и баща му Костадин обаче нямат нищо общо с изкуството. И двамата са машинни инженери. Но редовно водели Стефан и по-голямата му сестра Ива на опера или театър. "Само вуйчо ми Костадин, брат на майка ми, е бил самодеен актьор във Велинград. Виждал съм негови снимки", обяснява Стефан.



Първият му артистичен опит



като малък бил пред роднини и приятели на родителите му. "Аз им играех сценки от новогодишни програми. Те много се смееха и аз смело продължавах със скечовете на Стефан Данаилов и бате Николай. После преминах на тези на Тодор Колев", припомня си той.

От 5-годишен Стефан Вълдобрев свири на пиано. Това продължило седем години, след което той заменил инструмента с друг - китара. "Много се притеснявах, когато трябваше да свиря на пиано. Виж, с китарата беше друго. Тя ми позволяваше по-свободно поведение. А пък и впечатлявах повече момичетата. С китарата пътят беше по-пряк към сърцата им", признава той.

На училищните празници като осмокласник станал звездата на гимназията, тъй като свирел рок. Тогава си дал сметка, че иска да прави точно това - да бъде на сцена и да вижда вълнението на хората от това, което прави.

Малцина знаят, че успоредно с музиката Стефан е



тренирал, и то сериозно, футбол



"Откакто се помня, съм с топка. Никога не съм тръгвал за училище без топка. Ритахме даже в малките междучасия. Спомням си какви впечатляващи резултати правехме - 7:4. Бесен рекорд, защото падаше гол почти на всеки 20 секунди. После започнах да тренирам сериозно. Но се наложи да избера едно от двете - музиката или спорта", разказва актьорът.

В Английската гимназия съученици го запалили още повече по театъра и той се записал в театралния кръжок. И досега си спомня първата си постановка - по Шекспировата пиеса "Напразните усилия на любовта". "Имах невероятния късмет да попадам все в суперактивни среди. Бяхме ядро, от което всичко тръгваше", гордее се той.

Така се стигнало до една "Аполония", на която Стефан и двама негови приятели свирили. Не в официалната програма, разбира се, а на улицата като млади ентусиасти. "Аз свирех на китара, единият приятел на две павета, а другият - на тенекиена кутия. И



събирахме по 200-300 души



На тази "Аполония" за първи път показаха първо действие на "В очакване на Годо". Гледахме идолите си на живо, а на следващия ден видяхме Весо Ранков сред хората, които ни слушат на улицата. Той взе една шапка, която бяхме оставили на земята, обиколи всички и я напълни с пари. При което ние цяла нощ празнувахме с цаца и бира. Тогава се запознах с Весо Ранков и той ме подготви за ВИТИЗ", разказва Стефан.

През 1989 г. кандидатствал в театралната академия и бил приет в класа на проф. Крикор Азарян. Успоредно с това го приели и английска филология, но не се колебал и минута кое да избере.

Първата му сериозна пиеса била като студент във втори курс в "Градът на ангелите", на която написал и музиката. Това бил и първият му опит в тази област. Последвали още много. Неотдавна Стефан събра най-доброто от театралната си музика в двоен CD. Необичайното е, че дискът е колекционерски, има само 500 бройки и се продава единствено онлайн в Интернет. С този двоен албум



Стефан празнува и юбилей



- написал е театрална музика точно за 50 представления. Нещата, които най-много си харесва обаче, са от последната година - музиката към спектаклите "Четвъртата сестра", "Метеор", "Финале гранде" и "Нощта преди горите".

Що се отнася до сцената, то ролите му са доста. Но най-скъпи на сърцето му са тези в "Евридика" и "Предградие". А първата пиеса, в която участвал като актьор в театър "Българска армия", е "Персифедрон" от Константин Павлов. Мечтата му е обаче да изиграе Хамлет.

И пак за музиката. Колекционерският "Опус театрале" е седмият албум на Стефан Вълдобрев. Актьорът истински нашумя преди години с песента "Обичам те, мила", която изпълни с Камен Донев и Мая Бежанска. "Беше толкова отдавна,



сякаш друг човек го е правил",



размисля той. После дойдоха "Революция", "Работа", "Към", "Рай", "Вълк", "Пропаганда. Хромозоми. Силикон". В последно време Стефан предпочита да пише театрална и филмова музика. Сега работи над музиката за документален филм. Но най-известната му филмова несъмнено е към "Пансион за кучета". Иначе е писал и за две американски продукции.

От толкова много работа на Стефан Вълдобрев почти не му остава време за семейството. Затова и най-големият подарък за съпругата му Яна и почти 5-годишната му дъщеричка Мария е, когато таткото си остане цял ден вкъщи. С Яна Стефан се познава още от ученическите години. Оттогава е и любовта им. Съпругата му обаче



няма нищо общо с театъра и музиката



Тя е адвокат.

"С Яна бяхме съученици в гимназията. Когато аз започнах да свиря на класическа китара, тя идваше в школата с нейна приятелка. Така се запознахме. Хареса ми колко е лъчезарна", казва той.

И никак не държи дъщеричката им Мария да поеме по неговия път. "Предпочитам сама да се насочи към нещо", казва таткото. Засега той се задоволява, когато има свободно време да чете заедно с нея книжки. И да гледа любимия си футбол, защото за ритане не му остава и едно малко междучасие...