Възможно ли е да има някаква дълбока символна връзка между чесъна, бизнеса и политиката? Изглежда, при малко по-сериозно взиране тя може да бъде открита. В представите на повечето народи от района на Средиземноморието този древен зеленчук, който произхожда от Централна Азия и бил едно от първите култивирани растения, имал магическата сила да отблъсква злите сили. Той винаги е смятан за мощен апотропей, поради което често се среща в различни етнографски обичаи. На Бъдни вечер задължително на трапезата трябва да има чесън. Нестинарите понякога танцуват върху жарава с нанизи чесън в ръка. Вярвало се е, че ако човек носи скилидки в пазвата си, няма да го закачат караконджоли. В различни средновековни лековници той се препоръчва против атеросклероза, бронхит, астма, треска, глисти, а също против краста, косопад, ревматизъм и други болести.

Неговите глави и стръкове често се срещат в средновековната християнска иконография - факт, който може да се тълкува в две посоки - чесънът е храна на простолюдието, но той е също така чиста и почтена храна, поради което художниците не се свенят да го поставят пред Христос на трапезата в изображенията на Тайната вечеря.

Сигурно е, че чесънът бил широко употребяван още от древността, но отношението към него е било сложно и динамично. Според Херодот старите египтяни дори прекалявали с него. Странно е, че при разкопки на древноегипетски паметници не са намерени негови изображения. Според някои етнолози това е така, защото жреците в страната на фараоните го смятали за нечиста храна. Иначе казано, още от древността той се е превърнал в етичен проблем - хем бил харесван и желан, хем бил смятан за някак непристоен. Подобни душевни терзания в наши дни се забелязват в отношението на отделни политици към бизнеса - те ту го харесват и желаят за партньор, ту го обявяват за непристоен и нравствено зловонен като чеснов дъх.

Гърците и римляните също ядели доста чесън, но това не им пречело да се отнасят високомерно и подигравателно към околните народи тъкмо заради употребата на този зарзават. Според гръцки автори траките ядели много чесън, защото в страната им било студено. Впрочем латинското му име Аllium произхожда от келтското all, което означава топъл, горещ. Не трябва обаче да се забравя, че когато древните автори пишат за вида Allium sativum (културен чесън), невинаги е ясно дали не става дума за лук (Allium cepa). И двете растения са от семейство Кремови (Liliacae), към което принадлежат също кокичето, нарцисът, лалето и други луковични цветя.

В Гърция не допускали в храмовете на Афродита лица с дъх на чесън, но в същото време вярвали, че той пропъжда зли духове и често поставяли скилидки в муски против уроки и разни болести.

В Рим достъпът до храма на Кибела бил забранен за всеки, който малко преди това е ял чесън. Според Плиний Стари той имал силата да пропъжда змии и да предпазва от лудост. В един от еподите на Хораций чесънът е споменат като най-злотворна храна, замесена в някои мрачни събития от гръцката митология - като магиите на Медея и смъртта на Херкулес. Накрая като последен аргумент поетът риторично пита:

"Ще ли ти се, Меценате шеговит,

да вкусиш от подобен пир,

любимата целувката ти да възпре

и да се дръпне в ложето?"

Не напомнят ли тези стихове за едно неотдавнашно отдръпване на политиката от зловонната целувка на бизнеса?

Известно обяснение за това двойствено отношение към чесъна може да се открие в химическия му състав. В него има различни серни съединения (меркаптани), на които се дължи специфичната му остра миризма. Но на сяра, както е известно, мирише и подземният свят, пъкълът. В същото време чесновите скилидки имат силно бактерицидно действие и убиват болестотворните микроби. Затова хората още от древността са били раздвоени в отношението си към него - хем го носят в пазвите си срещу болести, хем се смущават от серния му дъх. Явно още тогава са били познати принципите на хомеопатията - да се отблъсква подобното с подобно, т.е. срещу серния дъх на пъкъла да се предложи острата миризма на чесън. Преведено на езика на съвременната политика, това означава да отблъснеш един бизнес, за да приютиш в пазвата си друг.

Разумно решение за тази сложна душевна драма, която през миналата седмица разтресе част от българското политическо пространство, може да се намери в кухнята. В изисканата кулинария обикновено чесънът леко се обажда в ястията, колкото да ги зареди със страст и да прогони злите духове, но без да напомня за серното зловоние на ада. В балканската кухня обаче никога не е било така. По нашите земи чесънът в яденето е категоричен като мутра-рекетьор и безпринципен като дискретна договореност между партиен бос и застраховател. А истината е проста - и чесънът, и бизнесът трябва да се употребяват с мярка.





Задушено пиле с чесън

Продукти: 1 пиле (около 900 г), 50 мл олио, 2 глави лук, 1 с. л. брашно, 5 домата, 10 скилидки чесън, 60 мл червено вино, червен пипер, черен пипер, сол.

В мазнината се задушава до златисто ситно нарязаният лук, а след това се прибавят брашното, нарязаните на ситно домати и скилидките чесън. Сместа се поръсва с червения и черния пипер, посолява се и се разбърква. Пилето се нарязва на парчета, посолява се, поставя се в тенджера, покрива се със задушените продукти, залива се с една чаена чаша топла вода и виното и се вари на тих огън до омекване.



Пиле с чесън по родопски

Продукти: 1 пиле, 100 г краве масло, сол, оцет, чесън на вкус.

Почистеното и измито пиле се нарязва на четири парчета, посолява се и се пържи до зачервяване в мазнината, след което се захлупва с капак и се задушава на тих огън, като се прибавя по малко топла вода. Сервира се със счукания чесън, подправен със сол и оцет.



Чорба от пресен чесън

Продукти: 3 връзки пресен чесън, 50 мл олио, 1 с. л. брашно, 1 връзка копър, сол.

Чесънът, обелен и нарязан на ситно, се вари в подсолена вода. Прибавя се леко препеченото и разбъркано със затоплената мазнина брашно. След десетина минути чорбата се сваля от огъня и се поръсва със ситно нарязания копър.



Хайвер от орехови ядки и чесън

Продукти: 2 глави чесън, ядки от 20 ореха, 2 филии сух бял хляб, 50 мл олио, 50 мл кисело мляко, сол, оцет.

Обелените скилидки чесън се счукват със солта. Прибавят се счуканите орехови ядки и накиснатият във вода и изстискан хляб. Сместа се разбива, като внимателно се сипва по малко олио. Накрая се прибавя киселото мляко. Хайверът се подправя със сол и оцет и се разбърква.



Пълнени картофи с чесън

Продукти: 10 скилидки чесън, 1 връзка пресен лук, 4 големи картофа, 200 г сметана, 2 с. л. брашно, 80 г масло, черен пипер.

Картофите се измиват много внимателно и се пекат заедно с люспите. В същото време скилидките чесън се задушават в половината от маслото и малко вода на слаб огън пет минути. Поръсват се с брашното и се пържат още няколко минути, след което се заливат със сметаната. Сместа се подправя със сол и черен пипер и се бърка до сгъстяване. Пасира се, за да се получи гладък крем. Изпечените картофи се срязват на половинки. Вътрешността се изважда с лъжица и се смесва с чесновия крем, останалото масло и ситно нарязаният пресен лук. Издълбаните картофи се пълнят отново, поливат се със сметана и се запичат за няколко минути в гореща фурна.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текст към илюстрациите:

1. Фестивал на чесъна в Америка.