Любителите на изтънчения стил и на превъзходната кухня със сигурност са го срещали. Той е човекът, който посреща и изпраща гостите на ресторант "Крим" в София с усмивка. Това е Любомир Мъжкаров. Управителят на "Крим" отскоро е и собственик на кокетния хотел МЕГ в сърцето на София, срещу хотел "Хемус". Човекът с толкова мъжко име живее в женско царство. Трите принцеси са Милена, Елена и Гергана, трите дъщери, първите букви от чиито имена са дали името на хотела.

Амбициозният бизнесмен, зодия Лъв, е в бранша от години. "Бил съм сервитьор, барман, пиколо и накрая управител", проследява кариерата си Любо. От началото до днес се ръководил от най-важния си принцип - да бъде честен.

Когато през 1991 г. става управител на ресторант "Крим", е изумен от нежеланието, с което персоналът обслужва гостите. "Нужни бяха доста усилия, за да науча хората, че клиентът е винаги прав", твърди Мъжкаров.

Не без основателна гордост той споделя, че



на него се дължи новата визия на "Крим".



Разнообразието в менюто и перфектното обслужване са плод на денонощните усилия на екипа на Любомир. "Аз съм избухлив, лесно се паля, но и бързо ми минава", разказва за себе си Любо. Затова не се притеснява, когато допусне грешка да се извинява. "Добрият мениджър трябва да мотивира хората си", споделя тайната на успеха си бизнесменът. Затова предпочита да отделя много внимание на екипа, с който работи. "Възрастта и полът не са от значение, има само можещи и неможещи", категоричен е Мъжкаров.

Екипът е от първостепенна важност за успеха на всяко начинание, научил е той от дългогодишната си практика в ресторанти и хотели. Убеден е, че нищо хубаво човек не може да направи сам. И разказва следната случка от посещението на германския канцлер Хелмут Кол в София преди години. "Обаждат ми се от пилотната кола една вечер към 22.30 ч. и ми нареждат за 2 минути да създам организация, защото в "Крим" идва Хелмут Кол - просто след официалната вечеря в "Бояна" поискал да посети и софийски ресторант. Отговорих на шега, че ако я няма с него и Маргарет Тачър, няма да създам организация, но отсреща ме увериха, че говорят съвсем сериозно. Дойде след малко Кол, влезе в градината и всичките 120-130 гости станаха и го аплодираха поне 5-10 минути. След което той се ръкува едва ли не с всички и седна сред другите клиенти, а не в предложеното му сепаре."

"Много ресторанти от нашата младост изчезнаха, но "Крим" остана, а и дори се развива", гордее се Мъжкаров. И разказва как в ресторанта му са вземани важни за държавата решения. "Срещата между Желю Желев и Ахмед Доган за свалянето на правителството на Филип Димитров беше в ресторанта." Случката с изчезналата чанта на бившата ръководителка на мисията на МВФ Ан Макгърк също станала в ресторанта, връща назад историята Любо. "Страхотна реклама за нас", залива се в смях бизнесменът. Той



е посрещал в ресторанта и Франсоа Митеран.



"Тази седмица на вечеря пък беше кувейтски принц", разказва за гостите си собственикът.

Преди да поеме "Руския клуб", Мъжкаров имал десетгодишен опит като управител на бар "Хавана". Там научава много за бизнеса. Огромна роля в живота му изиграва по-възрастен колега, барман. "Той ме научи не само на занаят, беше ми като духовен баща", споделя Любо. Според него е много важно да има някой, който да те напътства и да ти подаде ръка, когато си в трудна ситуация.

"Професията учи да бъдеш общителен, търпелив и дисциплиниран", казва бизнесменът. Да бъде дисциплиниран се научил, след като излязъл от казармата и трябвало да се издържа сам. Днес 49-годишният мъж е улегнал. Ври и кипи само в работата.

"Обичам професията си, всеки ден се срещаш с най-различни хора и непрекъснато импровизираш." Според него ресторантьорската професия е една от малкото, които никога не омръзват. Освен това може да се печели добре, а и не се взема заплата на 15-то или 30-то число, което не е без значение. Разбира се, професията има и негативна страна, като например фактът, че в нея няма нормиран работен ден.

Затова никак не е изненадващо, че абсолютният работохолик, както сам се определя той, години наред



прекарвал по 18 часа на работното си място.



Сега обаче иска да бъде повече време с трите си дъщери - и трите зодия Козирог, и се прибира по-рано вкъщи. "С голямата имам най-малко проблеми, много е зряла и самостоятелна", хвали я таткото. 17-годишната Милена вече проявява желание да помага на баща си при управлението на финансите. Интересът й е чисто професионален - момичето учи в частна финансова гимназия. Най-малката, 10-годишната Елена, е миловидно и любвеобилно дете с най-засмените очи на света. А с 1 г. по-голямата Гергана има заразителен смях, но и силен, доминиращ характер. Иначе



като всички тийнейджърки са много палави



и държат много на своята самостоятелност. "Само малката си облича, каквото аз й избера. Останалите държат сами да определят облеклото си", споделя бащата. И допълва, че не се меси нито по отношение на музиката, нито в избора на приятели или занимания, а се старае да се държи като приятел.

Любомир Мъжкаров твърди, че прекараното време в разговори с децата е безценно за него и му помага истински да релаксира.

После бащата демонстрира познанията си в областта на тийнейджърската музика. "Първо слушаха рап, после техно, сега май пак са на рап", смее се той.



Иначе Мъжкаров е страстен почитател на джаза.



Често може да бъде видян в петък вечер да разпуска в някое от най-добрите софийски заведения с жива музика. В колата си пък непрекъснато слуша джаз. "Е, май това не са чисти джазмени, но слушам "Би Би Кинг", Ерик Клептън, Хърби Хенкок", разкрива музикалните си предпочитания хотелиерът. И казва, че това е най-добрият начин да изгони напрежението след тежък работен ден.

Възприема хотел МЕГ като покорен връх, последният, който му оставал след дългогодишния опит в бранша. Според него в хотелиерството е естествено, когато натрупаш достатъчно опит, да се опиташ да създадеш нещо свое, което да управляваш. Идеята да построи собствен хотел и ресторант управителят на "Крим" имал отдавна, но трябвало дълго време да проучва пазара. "Или теренът не ми харесваше, или условията бяха неизгодни", споделя проблемите си бизнесменът.

След дълго търсене той намерил парцел и за седем месеца там израснал кокетният хотел. "Това е типичен семеен хотел със 17 стаи. Аз съм домошар и се опитах да пренеса семейния уют и в хотела", разкрива стратегията си Любомир Мъжкаров. Затова и в трите звезди на хотела той вижда не друго, а трите си дъщери.