Само ден след промените в кабинета мистериозният замисъл на Симеон Сакскобургготски, разместил двама вицепремиери по шахматната дъска на властта, се изясни. В петък към 22 ч. дойде отговорът на въпроса защо един от най-одумваните министри - Николай Василев, не само не изпадна от правителството, но запази вицепремиерския пост и получи тежкото транспортно-съобщително министерство. В края на първия си работен ден на новия пост Василев парафира с турския консорциум "Тюрк телеком-Коч" новия устав на БТК, новото акционерно споразумение и договора за управление. АП пък парафира приватизационния договор.

По това се разбира



защо Пламен Петров си отиде, а Николай Василев остана



БТК бе конфликтна точка между двете юпита от старта на раздържавяването. Петров от началото не хареса кандидатите и до края опонираше на продажбата. Василев пък след провала с продажбата на "Булгартабак" много искаше като вицепремиер, координиращ приватизацията, да запише червена точка, пласирайки поне телекома на добър инвеститор. Ентусиазмът му бе спънат от опърничавостта на първоначално избрания купувач, от съпротивата на опозицията, от лобизма на ДПС и в крайна сметка от личните договорки на премиера. Сакскобургготски умело се възползва от амбициите на Василев да сключи поне една голяма приватизационна сделка в България, дори преглъщайки "Тюрк-Коч". И откровено свали картите:



подписваш за БТК - оставаш, не подписваш - отиваш си



Дали такъв разговор се е провел, или залогът се е подразбрал, няма значение. Въпросът е, че сценарият се изпълнява.

Сделката за телекома се отпуши скорострелно. След като в петък по обед Агенцията за приватизация разпространи съобщение, че отлага подписването на договора, за да се изчака решението на Върховния административен съд, вечерта стана точно обратното - парафите бяха сложени. Въпреки че магистратите имат цял месец, за да вземат решението си. Въпреки че адвокатът на отхвърления купувач "Вива венчърс" предупреди за намерението си да оспори в съда евентуален договор с турците.

Оправданието на вицепремиера е, че парафите са поставени под документи, които вече много по-добре гарантират държавния интерес. Чудесно, че той изпълни ангажимента си към премиера и ДПС, постигайки екстри. Но така или иначе резултатът е "пито - платено" за сделката около промените в кабинета.

А за сделката с БТК



развръзката е още далече



Всъщност подписите от петък още нищо не значат. Те и всички документи с "Вива венчърс" бяха парафирани надлежно в последния ден на срока за водене на преговори. Въпреки това надзорният съвет единодушно гласува против окончателното подписване на приватизационния договор с този кандидат. Кабинетът препоръча на АП да подхване преговори с турския консорциум. После тричленният състав на ВАС отхвърли решението на надзорниците като незаконосъобразно. Сега се чака тежката дума на последната инстанция.

Василев отлично знае това и първото му изявление като съобщителен министър бе застраховка - че няма да носи отговорност, ако по независещи от изпълнителната власт причини сделката за БТК не стане. Той има горчивия опит и от продажбата на "Булгартабак", която броди из дебрите на съдебната система дори след като процедурата официално бе прекратена.

Затова на среднощните петъчни парафи за телекома трябва да се гледа като на политически акт. А и коментарите след тях за пореден път ясно показаха политическите интереси. ДПС, откровено лобиращо за "Тюрк-Коч", веднага обяви, че Василев просто си е свършил работата и не бива да бъде критикуван. Опозицията пък веднага поиска спиране на процедурата.

Шефът на Агенцията за приватизация Илия Василев, главното действащо лице, човекът, чийто подпис ще стои под окончателния приватизационен договор, три дни мълчи. Но какво да каже? Той ще направи онова, което му сведат отгоре. Това е цената да си във властта.