|
Според черногорското издание в сметка на името на Зоран Джинджич в швейцарска банка се трупат лихвите върху 167 милиона евро, а на летището в Цюрих частен самолет напразно чакал притежателя си - покойния сръбски премиер. Завод за микрочипове също бил негов. Със специално решение на белградския Първи общински съд пък госпожа Джинджич вече е собственик на имение от около 110 квадратни километра в Аржентина, апартамент в Монако и къща във Виена... Както се казва, дай, Боже, всекиму.
Въпреки силните съмнения в истинността на изнесеното в "Дан" обаче сърбите се питат как за нищо време се трупа такова богатство, пък било то и от
философа Джинджич, в чиито жили течеше кръв на изпечен бизнесмен
Излиза, че на Балканите премиерският пост е най-краткият път към богатството. Не случайно Душан Спасоевич-Шиптър, един от лидерите на Земунския клан, набеден за организатор на екзекуцията на Джинджич, имал намерение да стане министър-председател на Сърбия в политическия хаос, настанал след убийството, както писа в. "Блиц". Спасоевич бе убит при опит да бъде арестуван в края на март, така че е трудно да се узнае дали намеренията му са били точно такива. Не е тайна обаче, че по нашите географски ширини
всякакви мафиоти влязоха в политиката и здраво помпат
от държавния кладенец. Явно желанието им да отдадат силите си за благото на отечеството в този труден преходен период не ще да е едничката им цел. Примери колкото щеш.
В началото на юли политическо безпокойство в Черна гора предизвика новината, че прокуратурата в Неапол е внесла искане за задържането на премиера Мило Джуканович, тъй като имало данни, доказващи неговото участие в нелегален трафик на цигари. Джуканович получавал големи суми от мафиотската организация Камора, която купувала цигарите в САЩ, след което през Черна гора ги прехвърляла в страни от Евросъюза.
Засега сп. "Дан" не е обявило истинското имотно състояние на черногорския премиер, може би това ще стори някое сръбско издание. Но въпреки клетвите на Джуканович и уверенията на неговия политически съветник Милан Рочен, че става въпрос за познати сценарии, които никой не взема на сериозно в Черна гора, подозренията си остават. А както се знае, във всеки слух има известна доза истина. Още повече че това не е първото
обвинение срещу Джуканович за връзки с цигарената мафия
Възможно е Мило да е чист като сълза и всичко около него да е плод на политически интриги. Червеят на съмнението обаче отдавна гризе черногорците. Особено като се има предвид, че преди година прокуратурата в Бари бе разпоредила да започне разследване за евентуално участие на Джуканович в организиран от мафията канал за трафик на нелегални цигари в периода 1996-2002 година.
Твърде е вероятно и при Джинджич всичко да е чисто и публикацията в "Дан" също да не е нищо повече от политическо интригантство.
На Балканите обикновено се съобразяват с поговорката: За мъртвия или хубаво, или нищо. Когато обаче има нещо гнило, хората започват да си задават въпроси. Така бе и у нас след убийството на премиера Андрей Луканов - раздал червените пари, създал опозицията и силовите групировки... Защо при съседите да е по-различно?
Сега твърденията на "Дан" за несметните богатства на Джинджич връщат сърбите назад във времето и ги карат да си припомнят куп подробности около политическата му кариера, както и около причините за неговото убийство.
Свързан ли е бил с мафията,
възможно ли е да е отстрелян от свои?
Без съмнение Западът бе заложил на Джинджич. И не само заложил, ами и вложил - това бе най-голямата инвестиция на САЩ в района. Джинджич беше човекът, на когото се разчиташе да прокарва политика, която да заличи последиците от управлението на Милошевич - да натири Слобо в Хага, след което да поведе Сърбия по утъпкания път, по който тръгна преди това и съседката й България.
Обществена тайна е, че ЦРУ подготви Джинджич и хората около него за "революцията" през октомври 2000 г., когато сърбите защитаваха по улиците на Белград изборната победа на опозицията и в крайна сметка катурнаха режима. В специално нает от агенти на американското разузнаване хотел в Будапеща Зоран наизусти сценария и, най-важното, блестящо го реализира в Белград. За което бе възнаграден не само с премиерския пост, а може би и със свободата сам да се погрижи са собственото си благополучие.
За да се натрупа такова баснословно богатство, за каквото пише в. "Дан", обаче няма как да се мине без връзки с мафията.
Дали Джинджич действително е имал връзка с мафията?
Да, категорично е имал, ако приемем, че бившият шеф на сръбските "Червени барети" Милорад Лукович-Легия принадлежи към мафията. Знае се, че през есента на 2000 г. бъдещият премиер на Сърбия е имал разговор на четири очи с издирвания сега от Интерпол Легия, за когото по едно време се твърдеше, че намерил подслон в България. Разговорът е воден в бронирания му джип на една белградска улица непосредствено преди падането на Милошевич от власт. Двамата с Джинджич постигнали договореност "Червените барети" да не се намесват в протестите. Тази уговорка стана факт - хората на Легия, които са обучени да се справят тъкмо с такива ситуации, не си мръднаха и малкия пръст по време на протестите на 5 октомври и щурма на Скупщината.
Безплатен обяд, както е знайно, няма, така че Легия със сигурност е получил от Джинджич онова, за което са се разбрали - може би да бъде покровителстван Земунският клан, срещу пасуване по време на "революцията" и вероятно срещу съответния процент от бъдещи печалби.
Логично обаче възниква въпросът: защо тогава й трябваше на мафията да убива Джинджич, вместо да го пази, за да й служи? Реакцията на властите в Белград след екзекуцията му бе предвидима - извънредно положение, акция по разкриването на тайните сметки и незаконно натрупаните капитали, въобще удар по мафията.
Така е, но защо задължително мафията трябва да е премахнала Джинджич?
Сега сръбските медии, политици и експерти се питат:
Къде са парите на мафията?
Въпросът едва ли ще получи отговор - мафията за това е мафия - за да не се узнае нито истинската й структура, нито финансовите й възможности. И ако някой си мисли, че операция "Сабя", развъртяна след убийството на Джинджич, е успяла да съсече пипалата й, след като бяха срутените няколко сгради в Земун и арестувани дребни бандити, просто е наивник.
Бизнесът на организираната престъпност в Сърбия е съсредоточен главно в производство и търговия с наркотици, както и в пране на пари. Тежко е да се проследи пътят на мръсните пари, а още по-трудно е да се докаже, че някоя банка е учредена с такива пари, категорични са експертите. Освен това една голяма част от капиталите на мафията се намират в банкови сметки в чужбина и е почти невъзможно да се влезе в дирите на собствениците на такива сметки, когато те са открити в Швейцария, Кипър, Монако или в други държави, където има офшорни компании.
Все пак, ако приемем за достоверни сметките на директора на Института за криминалистични изследвания Добривое Радованович, мафията в Сърбия разполага с 20 милиарда долара капитал. Какво са тогава някакви си 167 милиона евро, няколко къщи и един самолет? Особено ако се приеме, че от притежателя им е зависело функционирането на мафията.
Макар че в Сърбия заловиха екзекуторите на Джинджич, такива убийства като неговото са обречени никога да не бъдат разкрити действителните им поръчители. А докато това не стане, едва ли ще се узнае истината и за наследството, което Ружица получи от покойния си съпруг Зоран Джинджич.
|
|
