|
И неговият пряк роднина - българският чиновник - също не я обича тая работа.
... В началото на онова, което по абсолютно неразбираеми причини наричаме "демокрация", първото нещо, което тия два човешки вида - политикът и чиновникът - съсипаха, беше идеята за достъпността на книгата. Хем много лесно го направиха! С демократичен шут ликвидираха Държавното предприятие "Книгоразпространение" (и всъщност това беше първото, което зачеркнаха в победния си разгром). С това те зачеркнаха не просто "тоталитарната" структура "Книгоразпространение"; зачеркнаха самата идея за КНИГОРАЗПРОСТРАНЯВАНЕТО, тоест възможността за това - книгата да намери своя единствен адрес: читателя. Веднага след това за по-сигурно изхвърлиха книгата на тротоара, а на нейно място в някогашните книжарници изпонастаниха гащи от Турция, фланелки и анцузи от Китай и автомобили с абсолютно неясен произход. Сергията, разбира се, е едно много романтично място, но е противопоказна на книгата. На сергията ти не можеш да се поровиш по рафтовете като в книжарницата, да прелистиш интересуващото се издание..., а те отгоре на всичко продавачите хитро напъхаха книгите в найлони, зад които единственото, което можеш да разбереш за дадена книга, е цената й.
А цената ставаше все по-непоносима, понеже чиновникът и политикът единодушно облагаха книгата с всички данъци, които им хрумнеха; правеха всичко възможно да оскъпят нейното производство, тъй че продажната й цена да расте правопропорционално на обедняването на четящия човек.
И накрая победоносно рекоха: "Ами на! Книгите не се продават, защото не се купуват! Никой не ви ще книгите! Тука сега ние правим пазарна икономика, пък ето, книгите ви не са стока, какво само пищите?!..."
Много подла работа
Унищожаването на книжарниците, естествено, беше крайно недостатъчно за политика и чиновника, защото тоя заинатен народ все пак ходеше да чете в библиотеките.
И те подхванаха и библиотеките.
Много бързо и много лесно им намериха цаката: клъцнаха им парите! Колкото повече поскъпваха книгите, толкова по-малко пари се даваха на библиотекарите за попълване на фондовете. С всяка финансова година - по-малко. И библиотекарите престанаха да купуват книги: чакаха някой да се направи на интересен и да им подари някой и друг том.
И понеже все пак се намираха хора, институции и организации, които да го правят това нещо - да подаряват книги на изнемогващите и агонизиращи библиотеки - чиновникът и политикът обърнаха другия край.
Започнаха да обявяват сградите на библиотеките за еди-каква си публична собственост и като такава да я отдават я под наем, я направо да я предоставят на същите онези малоумни продавачи на турски гащи и китайски потници.
За още по-сигурно - на съдържателите на бинго-зали и кафенета...
Впрочем войната на целокупното войнство на неизтребимия български чиновник с библиотеките като свърталище на съмнителни индивиди, (които четат), изобщо не е от днес.
По тъй нареченото Татово време същата
тази война си се водеше без нито миг примирие:
библиотеките ту се обединяваха под нечия "шапка", (чиновническа, естествено), ту им се налагаха някакви си обединени счетоводства, които преценяваха по-добре от библиотекарите какви книги са нужни и какви книги да се закупуват, ту се разкарваха от естественото им местонаходище - читалищата - ту се закриваха и се превръщаха в квартални клубове на ОФ, а фондовете им се стопяваха в неизвестна посока. Още по-преди това същите тия фондове бяха периодично проверявани, за да се махнат от лавиците некои книги: хората от моето поколение помнят зловещите печати "1962" или "1974", праснати върху последната страница, които откровено посочваха годините, в които е вилняла поредната идеологическа (чиновническа де, чиновническа!!!) чистка на книги.
Обяснението за тази неравностойна война (с предвидим и предизвестен край) е наистина просто: КНИГАТА УЧИ НА УМ И РАЗУМ! Всички други изкуства въздействат на чувствата ти, а книгата те учи! И най-малкото, на което ще те научи, е това, че тая безмозъчна тиква, дето ти се явява на екрана на телевизора и мърда уста (уж че говори нещо) е просто безмозъчна тиква. Нищо друго, освен безмозъчна тиква. Ето на - това ще те научи книгата.
Просто не е възможен житейският вариант, при който да прочетеш "Чичовци" на Иван Вазов и миг след това да отидеш да гласуваш за същата тая безмозъчна сган. Или "Бай Ганьо": да прочетеш "Бай Ганьо" и да отидеш на митингите им...
... Историята с Бургаската библиотека е повече от показателна, обаче искам да ви уверя, че тя
далеч не е най-смешният пример
Били й дали такава и такава прекрасна сграда на най-личното място на този изискан град, пък после без каквато и да било мотивировка я били шитнали от там. Хем и в двата случая стоял един и същи подпис. Хайде холан! Мога надълго и нашироко да разказвам как в Ямбол през `90-а или `91-а някогашният тукашен партиен дом беше щурмуван демократично с дрелки и чукове, за да бъде настанена там незабравимата временна управа на града, но бункерът се оказа толкоз просторен, че етажите му си останаха празни. И въпросната временна управа настани в празните помещения част от тукашната библиотека. После обаче демокрацията укрепваше, заедно с което укрепваше и местният чиновнически апарат, който от цялата тази патаклама се отърва с лека уплаха. И като укрепна - размножи се! И му потрябваха въпросните етажи. И библиотеката биде изхвърлена от там.
Тъй че когато научих, че на Бургаската библиотека й се дава едно от най-красивите и функционални здания на града, някак си не ми се вярваше да е тъй тая работа.
Заглождиха ме мрачни подозрения, сиреч
Знам например, че тази библиотека е на възраст 115 години, но знам и това, че за последните 20 години тя е местена 19 пъти.
Словом: деветнадесет пъти за двайсет години едни книги и подвързии с вестници са разнасяни насам-натам!
Въпросните книги са над 600 000 тома. Ако трябва словом - пак са толкова. От тия 600 000 поне 10 000 са уникати - няма ги в другите библиотеки. Нито в Народната, нито дори в Пловдивската. А Пловдивската от личен опит я знам - тя е една от най-богатите библиотеки в страната; тя май е първата "депозитна библиотека", защото лично Константин Величков е прокарал някакъв такъв закон, което се е случило още преди Съединението и преди да докарат на сегашния ни величествен премиер дядо му да става княз на България. И можете ли да си представите що книга,
що нещо е батардисано при всяко от тия пренасяния
И сега, когато си й го взеха същото това здание, честно да ви кажа, отдъхнах си. Укрепна още веднъж вярата ми в българския чиновник и неговата по-нежна издънка - българският политик. Той може да проговори на испански, може и изобщо да не може да говори, но си остава български политик.
И като такъв ще преследва книгата навсякъде, където тя шава и следователно има опасност тя да бъде докосната от ръката на българин.
И винаги ще я докопва.
И ще й откъсва главата.
Понеже пък то, от друга страна, нали наближават някакви избори...
)
