|
- Това е статут, с който се легитимираш и у нас, и в чужбина. Това са местата в централната и общинските избирателни комисии. Това е правото да имаш офиси. Тоест това са условия за елементарна политическа дейност. Държавната субсидия също се разпределя на база на този статут.
А сега имаме една норма, прокарана от мнозинството, която връща България 10 години назад и която може да бъде квалифицирана като обикновен болшевизъм. Един конфликт в управляващата коалиция се решава със закон. Всеки гражданин трябва да има чувството, че е представен по някакъв адекватен начин в парламента, след като е гласувал или е член на някоя политическа формация. В този смисъл промяната в закона за местните избори пряко се отразява върху целия механизъм, по който функционира демокрацията.
- Но и досега според закона за избор на депутати малките партии не бяха парламентарно представени...
- С промяната в закона за местните избори се определя статутът на партиите в този парламент. Излиза, че спрямо коалиционния договор, който ние сме подписали в Коалиция за България, влизаме в този парламент, придобиваме статута на парламентарно представени, което е съвсем логично, а след влизането в сила на такава норма изведнъж променяме своя статут, понеже с обратна сила се въвежда правилото, че след като нямаме 10 души депутати, не сме парламентарно представени.
- И досега беше така.
- Не е така. Бройката от 10 души се определяше от правилника на парламента, а не от закона. А изискването в закона за избор на народни представители, че парламентарни са тези партии, които са имали необходимия брой депутати за парламентарна група, се отнася за тези партии, които самостоятелно участват на избори и прескачат 4%. А ние сме участвали с подписано коалиционно споразумение. Говорим за коалиции, за партии, участнички в коалициите, които изведнъж престават да бъдат парламентарно представени.
- Искате да кажете, че досега сте били парламентарно представена партия?
- Досега никога не е възниквал въпросът за статута на партиите, които са участвали в коалициите, независимо от броя на техните депутати. Това сравнение с предишни норми не е уместно. Освен това тази материя не трябва да се урежда в закона за местните избори, а в закона за политическите партии.
- Предлагате парламентарна да е тази партия, която има депутат. Тогава и партията на Стефан Софиянски трябва да е парламентарно представена, щом Диляна Грозданова е депутат.
- Такава партия не е участвала във вота и следователно тя не може да бъде парламентарно представена. Давам ви пример с Коалиция за България. Ние сключваме коалиционно споразумение, уреждаме въпроса за това кой в листите на кое място да бъде вътрешно. Трудно е да се каже колко е делът на всяка една от партиите в общия резултат, който е постигнала Коалиция за България. В нашата коалиция става дума за 6 партии, които засяга тази промяна.
Между другото много показателна е реакцията на Коалиция за България с декларацията, която прие по този повод в наша полза. В нашата коалиция няма проблем. Нищо в нашите отношения не се променя.
- Говореше се за тълкувателно решение на парламента, според което малките партии да станат реални парламентарни субекти. Нищо такова не последва. Имаме само споразумение за Централната комисия за местните избори (ЦКМИ).
- Решение на парламента не би променило нормата. Декларацията е морален акт, който спасява положението, но не променя закона. Текстът трябва да бъде променен. Даже да бъде назначена ЦКМИ, разглеждането на поправката в закона през септември позволява в общинските избирателни комисии да се защитят интересите на по-малките формации. Но какво значи малка партия? 19 000 членове на НДСВ могат да бъдат сравнени с всяка една от нашите партии. Да, спрямо БСП, която има 250 000 души, ние сме малки, но има партии с по 30 000-50 000 членове. Те са много по-големи от управляващата партия.
- Добре, президентът не наложи вето както искахте. Какво следва?
- Трябва да призная, че аргументите на президента за неналагане на вето са изключително силни. Той е поставен в изключително деликатно положение. От една страна, споделя напълно нашите аргументи и има всички основания да упражни правото си на вето. От друга страна, би блокирал себе си с ветото, като не изпълни конституционните си правомощия - да насрочи изборите и да определи състава на ЦКМИ.
Текстът в закона може да бъде променен. Ако СДС остане на позицията си и ако Коалиция за България този път следва официалната си политика и ако съвестта на депутатите от НДСВ се пробуди, ще мине поправката. Въпросът е принципен. Той засяга принципи, поради което с него не може да се търгува.
Ако не сега, надявам се тази наша позиция да бъде прокарана през следващото Народно събрание.
- Пейков и Драганова вече казаха, че ще сезират Конституционния съд за закона. Вие ще се присъедините ли?
- Нямаме точна експертиза дали има правно основание за сезиране на КС. Защото ако такова няма, по-добре да не се занимава съдът с това. Защото има риск да се постигне обратен ефект.