Трима затворници, излежаващи солидни присъди за митническа далавера, осъдиха вчера България в Страсбург. 2 години преди това техен авер стори същото, без да се налага да напуска килията, и държавата му плати яко обезщетение, което ще му стигне за цигари и други дребни нужди зад решетките за целия 13-годишен период на престоя му на хладно. И четиримата се оплакаха от едно и също: разтакавали ги по арести и съдилища повече от 3 години, преди да им прочетат присъдите.

Какво ли толкова са се разбързали? Нима са били нетърпеливи да влязат в затвора за по 10-13 години? Едва ли. Просто групичката е напипала най-слабото място на родната съдебна система и се е възползвала. Все пак и това си е далавера - защо да не изкарат някое евро? Нали всеки има човешки права? Включително и престъпниците.

От години Страсбург съди България за едни и същи слабости, като



най-често държавата плаща за мудно правосъдие



Проблемът е хроничен и ако се приложи юридическа терминология, може да се каже, че нашият съд е рецидивист. Правителствените агенти, които бранят честта на държавата, се явяват с един и същ репертоар, който не съдържа извинителни думи за основния проблем, а търси вратички за измъкване: тъжителите не били изчерпали всички възможности на родното правосъдие, не били подали жалбите си до евросъда в пределния 6-месечен срок и пр. И нито дума за съдебната парализа у нас, която перфектно се съчетава с вече популярния образ на България като бандитска държава.

Отказът на съдебната система да работи бързо и ефикасно е тежко нарушение по смисъла на Европейската конвенция на правата на човека. Той е нарушение преди всичко по отношение на правата на милионите честни българи, които при нужда не смеят дори да си помислят за съд, защото знаят, че там ще затънат в безизходица и разходи, които ще ги довършат.

От двете злини - престъпност и правосъдие - хората избират по-малката. И предпочитат сами да си лекуват раните от издевателствата на престъпниците, вместо да се подлагат на инквизицията на съда.



Сега обаче се очертава ново явление



Престъпниците надвиха правозащитната система не само на улицата, но и в международния съд. Те вече й се подиграват. На 27 юли председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров се похвали на пресконференция в обновената Съдебна палата: Страсбург отхвърли като недопустима жалба по гражданско дело, обвиняващо държавата в мудно правосъдие.

С други думи, какво ни корите, нали Европа признава, че работим? Горкият. Толкова ли не е съобразил да провери каква плесница му готви Страсбург? Още на 25 юли пресслужбата на Съвета на Европа разгласи, че на 31 юли предстоят присъди по четири дела срещу България.

Ако нашите висши магистрати действително са се интересували от работата на съда в Страсбург, щяха да внимават да не фокусират медийното внимание върху себе си и да не бързат със самохвалството.



Проблемите са в съда, но присъдите са срещу държавата



Съдебната ни система разтакава жертви и престъпници, мести преписки от един рафт на друг, прахосва силите и парите на много хора, а накрая друг плаща за нейната несвършена или зле свършена работа. Защото Страсбург не наказва виновните съдии, нито държавата, а направо данъкоплатците, т.е. почтените хора, които трябва да плащат за греховете на родното правосъдие. Така народът става двойна жертва на престъпността - веднъж пряко от бандитизма и втори път косвено чрез съда.

Какво да се прави? Знае се, че българинът се стряска само като му бръкнат в джоба. Правоохранителите не се колебаят да прилагат този принцип към населението, за да го дисциплинират. Но ако наистина предстои реформа на съдебната система и паднат имунитетите, не е ли редно да се помисли и за финансова санкция на следователи, прокурори и съдии, заради чиято лоша работа глобяват държавата? Защото преките виновници си имат имена, а в републиката не бива да има свещени крави, поставени над народа.