|
32-годишната ромка никога досега не е работила. "Няма работа", отсича тя. Заедно с мъжа си получават от социални помощи общо 120 лв. плюс 64 лв. детски за 4-мата си наследници. Ако не бяха отказали да работят по програмата, щяха да взимат месечно около 220 лв. от заплати плюс детските. Явно обаче и така се оправят. Родителите на Лидия й помагали с храна. Имали лично стопанство и й изпращали плодове и зеленчуци.
Пловдивска област е рекордьор по социално слаби, отказали да работят по програмата "Шулева". От общо 6456 непожелали да минат от подпомагане на заплата 1345 са от Пловдивско. По-голяма част от тях - 849, са представили документ от лекар, че им е противопоказно да се трудят. Съгласно регламента на програмата те продължават да получават социални помощи. Тези, които приемат да се трудят, взимат по една минимална заплата - 110 лв. в момента. Програмата по принцип е насочена към хора в трудоспособна възраст, които от години са без препитание и преживяват от социални помощи. Затова наетите по нея са почти само роми.
"Още в началото започнаха да представят болнични. Други се заключваха по къщите си, когато ги търсеха хората от бюрото по труда", разказва пловдивският зам.-кмет по социалната дейност Видьо Видев. Добре било, че наскоро решили за работещите по тази програма първите 3 дни от болничните да не се плащат от работодателя. Според Видев има нещо добро в това хората да си отработят парите, вместо да ги взимат наготово. Друг бил въпросът дали това е най-удачната форма. "А може би проблемът е в манталитета на българина - когато няма работа - иска, като му намерят - почва много да избира", разсъждава по темата Видев.
"Хората не искат да работят по програмата, защото заплатите са ниски, а пък трябва да работят на открито. Те искат да са в предприятия и с по-високо заплащане", обяснява Антон Карагьозов, младши сътрудник във филиала на пловдивското бюро по труда в кв. "Столипиново".
Друг случай на отказал да мете улици по програмата "Шулева" е на 28-годишния Кочо Иванов, също от "Столипиново". Той работил 3 дни, 10 дни бил в болнични и накрая напуснал. "Исках от личен състав да ме премести на друг обект, защото този ми беше далеч. Като дам пари за билетче, за цигари, за храна и от заплатата нищо не остава. Те обаче не искаха да ме преместят", жалва се ромът. Той е напуснал работа този месец и все още не знае дали са му спрели социалните помощи. Ако му ги спрат, щял пак да се върне да работи, но ще настоява да го преместят на друг обект.
Кочо е работил за фирма "Екоглобал", която заедно с "Чистота"-Пловдив се грижи за чистотата на града. Холдингът е спечелил конкурс за наемане на 240 души по програмата на Шулева. В момента обаче от 330, насочени от бюрото по труда, при тях се трудят 210, а 30 места стоят свободни.
120 социално слаби, предимно роми, са напуснали
"Почти непрекъснато са в болнични, не са дисциплинирани, закъсняват за работа, но когато свършва работният ден, бързат първи да си тръгнат", оплаква се Елена Мерджанова, завеждаща личен състав във фирмата. Другият номер, който им погаждали ромите, бил да работят няколко дни, после да изчезнат без предупреждение и да се появят чак накрая на месеца за заплата. В крайна сметка не получават пари за дните, в които не са се трудили, но пък фирмата страда от това, че е разчитала на работна ръка, която не се е появила.
"Ние не можем да ги уволняваме без разрешение на бюрото по труда дори и да не се явяват на работа" твърди Ангел Драгов, завеждащ охрана на труда и отговарящ за отчетната част на програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" във фирма "Екоглобал". Ако липсват повече от 2 дни без уважителни причини, съгласно Кодекса на труда имаме право да ги уволним и от бюрото не могат да им помогнат. Те обаче ни убеждават да ги държим и да ги превъзпитаваме", допълни той. Според Драгов така се целяло повече хора да са заети, за да се отчита намалена безработица.
Той дори подозира, че наетите от тях 210 души ще трябва да бъдат освободени в края на тази година и после да бъдат наети отново догодина, за да отчете социално министерство 420 наети.
Изпълнителният директор на "Екоглобал" Любомир Мутафчиев пък е доволен от програмата и се надява тя да продължи. Според него
ангажирането на тези хора в чистотата рязко се е почувствало
и Пловдив вече е много по-чист. Даже столичният кмет Стефан Софиянски наскоро бил на гости в Града на тепетата и им завидял за чистите улици и паркове. Полезно било и от гледна точка на това, че хората си възвръщали трудовите навици. Мутафчиев апелира обаче да се промени системата на отчитане на труда и да се намали бумащината. Проблемът бил в това, че се изисква отчитане като в строителството, а при комуналните дейности тази система била трудно приложима.
Въпросът с възвръщането на трудовите навици е спорен, защото в повечето случаи се касае за хора, които никога през живота си не са работили, особено по-младите. За 27-годишния Милко Митков и жена му Радие Джемалова, на 25 г., това е първата работа. Метат улици по програмата "Шулева" от два месеца и все още им е трудно да свикнат с факта, че трябва всеки ден да идват на работа в 6,30 ч. и да се трудят до 15 ч. следобед. Посядат често-често, но като видят отговорничката за района Запрянка Гайдарова, стават много чевръсти. "Ако не си свършат работата и не почистят терена, за който отговарят, трябва да останат след работно време и те го знаят много добре", обясни Гайдарова.
"Работата е много, парите са малко",
оплаква се Радие. Засега обаче нямали намерение да се отказват от работата.
Засега няма намерение да се отказва и 26-годишната Гюрлю Пашева, която също се грижи за чистотата на Пловдив по програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". "Тежко - леко, ще работим, иначе ще спрат помощите. Тези, дето се отказват, сигурно имат пари", твърди тя. Като самотна майка на дете до 3 годинки тя е взимала 114 лв. социална помощ без детските. Това ще рече, че в момента взима по-малко пари като трудеща се - 110 лв.
Нерядко при социално слабите се получавало така, че доходът им от помощи е по-голям, отколкото ако започнат работа по програмата. Другата причина да напускат масово работните си места бил фактът, че през по-топлите месеци обработват ниви, събират метал и хартия или припечелват по какви ли не други начини. Затова и често прибягвали до вадене на болнични, за да се спасят от работа по програмата на Шулева за известно време или на експертни лекарски решения за хронични болежки, които да ги отърват по принцип от "непривлекателния" труд.
В община Пазарджик даже са направили справка на база данните от юни какви болнични листове и решения на ТЕЛК най-често представят социално слабите, за да отърват работата.
От началото на годината там са наети 583-ма души, 390 от които са ползвали болнични и са представили общо 495 болнични листа. Оказва са, че те страдат предимно от заболявания на опорно-двигателната система - като дископатия, камъни в бъбреците, язва, бронхопневмония и сърдечни заболявания. За временно отсъствие от работа пък редовно представяли болнични за остра вирусна инфекция.
С помощта на дирекция "Социално подпомагане" в Пазарджик наскоро от бюрото по труда са изловили работник, който уж е бил в болнични от 19 до 28 май, като болничният е издаден на 28 май, а има документ от "Граничен контрол", който доказва, че въпросният човек е бил зад граница между 9 май и 6 юни. Освен това е пуснат в платен отпуск от 30 май, а за някои от дните, в които със сигурност е бил зад граница, има негов подпис за присъствие. В момента проверяваме случая, уточни шефът на местното бюро по труда Атанас Чарнаев. Той предупреждава, че ще има все по-масирани проверки кой как си върши работата по програмата.
Над 3500 души са уволнени дисциплинарно
от началото на годината и 1 година няма да получават нито заплата, нито социални помощи, отчетоха наскоро от социалното министерство.
|
|
|
