|
- Нека не забравяме, че г-н Доган е този, който прави мнозинството. Истината е, че НДСВ и ДПС се опитаха да решат един вътрешнопартиен проблем, който за съжаление може да има много по-сериозни политически последици. Като председател на Демократическата партия се чувствам засегнат не заради нещо друго, а защото ние присъстваме във всички парламенти от демократичните промени насам. Имали сме самостоятелна парламентарна група, имали сме председател на парламента, сега имаме присъствие. И изведнъж царското мнозинство и ДПС решиха, че със закон могат да направят една традиционна българска партия непарламентарно представена. В чисто исторически и политически смисъл това е безобразие.
- Това е морален проблем. Но на практика няма съществена промяна. И досега в закона за избор на народни представители малките партии не бяха парламентарно представени?
- По стария закон ние сме си парламентарно представена партия. Старият текст решаваше, общо взето, проблемите на всички. Щом сме регистрирани в ЦИК и сме участвали в избори, сме парламентарно представена партия. Аз не възразявам, след като НДСВ управлява страната, да има текст, който да казва, че и те са парламентарно представени. Но защо това трябва да става за сметка на други партии? В България има установени правила на демокрация и който се опитва да ги нарушава, рискува в един по-късен момент да пострада от подобни конюнктурни решения. Какво ще се случи например, ако в един следващ парламент се приеме, че бариерата за влизане в НС е 10%? Г-н Доган добре ли ще се чувства?
- Добре, но удачно ли е вашето предложение - щом има един депутат, партията да е парламентарно представена? Това означава в парламента да има към 15 партии, които сами не са прескочили 4% бариера за влизане в НС.
- Истината е, че трудно се намира вярната формулировка. Слагането на количествени критерии не е добро. Защо трябва парламентарната група да е от 10 човека, утре някой може да реши, че е 20 човека. От тази гледна точка всякакви опити за конюнктурно решаване, с налагането на някакви параметри, брой депутати извън това, което е нормалното, е неудачно.
- Кое е нормалното?
- Участвали ли сме в избори, участвали сме. Имаме ли регистрация в ЦИК, макар и като коалиция, имаме. Председател ли съм на тази партия, председател съм. Депутат ли съм, депутат съм. Е, как тогава тази партия не е парламентарно представена?
- Не сте ли доволен от подписаното споразумение между лидерите на парламентарните групи за участието на партиите в съставянето на Централната комисия за местни избори?
- Не би ме удовлетворило каквото и да е решение, защото това би уредило конкретно участието в ЦКМИ. Имаше дори идея за тълкувателно решение на парламента за статута на партиите. Но това не е най-важният въпрос. Важен е принципът. Това безобразие с промяната в закона просто трябва да бъде поправено с нова промяна в закона. Каквото и друго решение да бъде възприето, наистина нарушава сериозно политическия баланс.
- Но за момента такава промяна няма да има?
- Това още веднъж ме убеждава във факта, че това мнозинство не само не решава проблемите на страната и катастрофално я тласка надолу, а нещо повече - опитва се да пререди обществения ред по един много нескопосан начин. И показва, че това управление е изчерпало своите възможности.
- Проблемите на малките партии ли са дневният ред на обществото?
- Разбира се, че не бива да се занимава обществото с този проблем. Можеше да се намери друг начин, по който мнозинството да реши проблемите си, а не да занимаваме цялата общественост с неща, които по принцип са ясни. Но това е важен и принципен въпрос. А подобни стъпки на мнозинството тласкат нещата към предсрочни парламентарни избори. И те неизбежно ще се случат.
- Президентът не наложи вето. Какво ще последва?
- Настоях президентът да наложи вето, защото на него не би трябвало да му е безразлично нарушаването на основни принципи в политическия живот. Той не може да си замълчи. С ненамесата си той става съучастник в този процес на създаване на едно по-усложнена политическа ситуация в страната. Нали всички искаме да се проведат нормални, спокойни избори. Не налагайки вето, съзнавайки много добре, че има нарушаване на принципите, той става съучастник. Съзнавам, че мнозинството и него го постави в положение той да не може да реагира заради времето. Но времето е най-малкото оправдание. Ами няма цялата тази глутница депутати да ходят по моретата. Ще стоят и ще решат един сериозен проблем в държавата. Няма да излизаме във ваканция и ще решим закона. Не разбирам президента. Трябваше да наложи вето, с което ясно да покаже на мнозинството, че нарушават основни принципи.
Сега, след като няма вето, ще се отнесем към Конституционния съд. Но това няма да реши проблема с оглед на местните избори. Защото ясно е, че няма време да се произнесе КС до изборите. Затова най-разумното е да се промени самият закон. За това време има.