Ако имаше някаква новина на конгреса на социалистите, тя е, че партията не се занимаваше със себе си. За първи път на своя най-висш форум БСП не обсъждаше вътрешните си конфликти, не се разправяше със своите членове (въпреки критиките на Станишев към местните заради паралелните кандидатури), нито с битието си на опозиция и мераците си за властта. Вярно, че конгресът не бе отчетно-изборен. Но въпреки това изненадващо бе как 8 часа червените делегати ударно работиха само по една тема - регионалната политика. И говориха само едно - как да спечелим местните избори. Затова повикаха на форума и близо 170 свои кандидат-кметове. Но програмата можеше да бъде написана и без да бъде свикван конгресът. Подготовката за местния вот си върви така или иначе по места. Каква бе целта тогава?
Явно БСП се опитва
да излезе от амплоато си на ретропартия
и да влезе в нова роля - тази на модерна европейска лява партия. За това говореше и организацията на конгреса - не в НДК, а в спортна зала в Габрово, където хората се движеха свободно, имаше изказвания само по темата и повече работа. Липсваха и каквито и да било речи от типа "Долу НАТО" (такива винаги присъстват на конгресите на БСП).
Политическата заявка, че соцпартията се опитва да се промени, даде самият лидер Сергей Станишев. Вместо обикновените критики към управлението на НДСВ и ДПС Станишев се превърна за малко от партиен лидер в експерт и сложи на масата на избирателите офертата на БСП за алтернативна регионална политика. Направи го два пъти. Веднъж в доклада си на конгреса и втори път на Бузлуджа.
В Габрово соцлидерът даде заявка, че БСП вече не иска днес да стане вчера, т.е. за първи път никъде не се говореше за хубавото старо време преди 1989 г., когато заплатите били еди-колко си и т. н. Нещо повече, в доклада си Станишев излезе извън рамките на познатото ни досега ляво. Той описа диспропорциите между развитието на регионите в България, нарече опасна дясната политика в тази област, но предупреди, че
левият модел не може да се основава на остарялото разбиране
за лявото като механично разпределение. Това е антисоциалистическо по своя смисъл. Станишев всъщност каза, че няма как БСП вече да си въобразява, че държавата ще е майка, която взима дрехите от едното си дете и ги дава на другото, т.е. че не може да се спира развитието на успешните региони, за да се подпомагат изоставащите.
Втората заявка за промяната лидерът на социалистите направи на Бузлуджа, където за разлика от друг път той не поиска властта, не критикува остро управлението на царя, не се възползва от еуфорията на тълпата, която позволява на политиците да говорят каквото си искат. Не. Придържаше се плътно към целта - представи и пред избирателите алтернативата на БСП за регионалната политика, похвали кандидат-кметовете, но и ги предупреди да не излъжат надеждите на хората. Дори изявлението му: "България заслужава по-добро управление и нашите общини, и страната като цяло вече е жадна, очаква лявата алтернатива, ляв модел на управлението", бе свързано именно с местния вот.
Защо?
Първо, самочувствието на БСП, придобито от факта, че непрекъснато й предричат скоро да управлява страната, няма как да бъде покрито, ако най-накрая не поработи върху тази
алтернатива, за която от 2 години приказва
Второ, тези избори наистина ще са трудни за левицата. Защото са местни, тоест на тях всичко е възможно, колкото и да има проблеми в дясното пространство. И миналата година имаше, но БСП загуби Русе, Благоевград и Невестино. А и сега не липсват паралелни леви кандидатури, които правят все по-възможна перспективата БСП да загуби от себе си. И трето, очевидно някои в БСП си дават сметка, че макар и да са първата политическа сила в социологическите прогнози по хорско одобрение, тези 20-25% няма да стигнат нито за мнозинство в следващия парламент, нито пък са гаранция, че вземайки властта, левицата може да изкара цял един мандат. А БСП иска цял мандат.
Ето затова всичко бе съсредоточено върху алтернативата и местния вот.
Разбира се, фактът, че БСП се опита да изглежда по-различно, по-непопулистки и по-земно, да излезе извън рамките на голите критики и да покаже някаква програма, не е доказателство, че тя се е превърнала в модерната лява партия по европейски образец. Столетницата има още много да работи, докато убеди електората, че наистина гледа напред и е скъсала с носталгията по соцвремето. Че не страда от властови грип и само затова пише като луда програми.
Този конгрес обаче бе добър опит.
Прави каквото си требе, па викай после на хората: Ами то така трябва, бе...ами че това е ЛЯВО. К'во разбираш и ти от политика. Слушай к'во ти казваме и трай.
Много малко вероятно ( все пак те са познати като рецедивисти ) но току виж пък онова което трябва да се направи (добрите тенденции от предишните правителства продължени, лошите изкоренени ) бъде започнато от ЛЯВОНАРЕЧЕНИ.
В края на краищата икономиката** е същественното, а кой ще вее кърпата на хорото...много важно. Дали този или онзи ще ръфа коматя - за обикновените хорица - все тая. Важното е да се реже бюрокрацията, да се поощрява малкия и средния бизнес ( как ще стане това не ми е много ясно, тъй като те са единственните пълнещи хазната и на техен гръб чакат и пенсионерите и майките и дечицата, па да не говорим за служителите...) и да се изрязват всичките метастази на "връзкарщината". Проблемът е по-скоро ЕТИЧЕН, отколкото политически.
_________________________________________ __________________________
*то техният електорат бъка от хора готови да козируват на всичко което партията иска от тях и сигурно някои разумни идеи с десен привкус биха били храносмлени далече по-безболезнено облечени в лява фразеология.
** като казах икономиката, та се сетих: Ами къде е Емо Хърсев днес? Да не сте "резнали" още един от колосите си? Ей!













