|
Не че няма основание за печал и плач пред стените на "Раковски". През последните 3-4 седмици сините партийни шефове в София се надпреварваха да дават примери за лошата перспектива пред съюза. Както всеки нормален човек можеше да се досети, една ненормална стъпка - деноминирането на Пламен Орешарски, повлече след себе си серия от други ненормални стъпки в СДС - оставките в щаба, черните списъци срещу хората на Антоан Николов, кризата сред сините общинари, писмото на Филип Димитров, бунтът в младежката организация и оставката на Мирослав Боршош, призивите за извънредна национална конференция, скандалите в софийската организация, опитите на някой в СДС да се скара с медиите. И не на последно място - случаят с Никола Николов, който представлява класическо обявяване на война от една част на синята парламентарна група срещу друга част от нея. Война, която
през есента ще вземе жертви,
тъй като няма как да свърши с примирие.
Ключов проблем, който обединява всички седесарски драми, които се разиграват през последния месец в София, е реденето на листата с кандидатите за общински съветници.
Всички тези действия на "Раковски" 134 за пореден път показаха, че Съюзът на демократичните сили отдавна не е нито съюз, нито е сила, а напоследък и демокрацията му куца.
Що им куца демокрацията ли? Примери бол - софийските седесари, които един ден си говорят лежерно за евентуален кандидат-кмет, а на другия ден пишат бързо подписка срещу лидера си Евдокия Манева; сините младежи, които една седмица се обявяват срещу корупцията по върховете на СДС, а през следващата тихомълком си сменят ръководството; депутатите, които волно си летят из света, а на другия нападат само тези, които са били на сафари. Всичко това не говори за демократично, спокойно и перспективно състояние на партията.
Очевидно е, че напоследък никой на "Раковски" 134 няма желание да предотвратява, да се намесва или да обяснява текущите конфликти, които по едно време бяха толкова интензивни, че даже се застъпваха. Както си му е редът в една "нормална и творческа" предизборна обстановка, СДС също пусна ваканционно кепенците на централата и лидерите му се изнесоха към морета и планини. Казваха, че ще обикалят по график страната и сигурно ще направят това. Ваньо Шарков ще мине през Свищов, Динко Тонев ще посети Димитровград, Ергин Емин ще се срещне с хората в Разград и Кубрат. Кой от където е родом. А Ники Младенов и Надежда Михайлова вероятно ще отидат чак до Бургас. Да поздравят новата кандидат-кметица Нешева.
В началото Надежда Михайлова и ръководството на партията се опитваха да
обезвреждат бомбите, които вече бяха избухнали
После обаче им мина. Оставиха проблемите в партията си без решение, с което показаха, че не са лидери, които биха могли да водят отбора си уверено напред.
За разлика от Надежда, добрите шефове на партии винаги знаят накъде водят отбора и са наясно какво трябва да се случи. Те решават конфликтите бързо, ефикасно, справедливо и крайно демократично, защото знаят, че иначе конфликтите ще погубват отбора. Ако един лидер е неуверен, групата бързо намира начин да го смени. Хората следват добрите лидери, дори когато те грешат.
Какво прави Надежда и назначеното от нея ръководство на партията? Те вдигнаха ръце и оставиха отбора да се оправя сам. Да се самоорганизира. Нещо ставало в СДС-София - о, те ще се разберат. Имало вълнение в МСДС - ще се оправят. Имало проблеми в Благоевград, Бургас, Силистра, Разград, Търговище - здраве да е, всичко ще е наред. Така правят сега в СДС. Костов действаше по друг начин. Той водеше отбора уверено. Към пропаст, но уверено. Затова и до днес го обичат в СДС. Защото знаеше какво иска. Е, за разлика от Костов, Надежда Михайлова още не е седнала да плаче на пътя, да темерутничи и да чака народа си, но кой знае - и това може да стане.
Засега тя само се вайка, цупи и обяснява колко е неразбрана.
Не само Надежда, всички знакови фигури на партията, а такива никога не са липсвали, напоследък
приличат на китове, които ненадейно са се метнали към брега
Чули са зова на сърцето си и са се метнали на плиткото.
Въпреки синьото безвремие, налегнало "Раковски" 134, СДС все още има шанс да излезе от кризата и всякакъв преждевременен плач за загиващата партия май е излишен. Да, очертава се позор в София, при който неизвестният син кандидат-камикадзе ще се бори с мъка за бронзовите медали, а основният му съперник - червеният Стоян Александров, още отсега е най-сигурният участник в балотажа.
Но въпреки това СДС има шанс да се представи добре на местните избори и да върне част от загубените позиции. Не бива да се забравя, че СДС има добри кандидатури, които бяха издигнати овреме и не бяха свалени заради нерегламентирани връзки или нещо подобно. Шансовете на Елеонора Николова и Иван Чомаков да станат отново кметове на Русе и Пловдив са повече от добри. Месеци наред БСП не успява да извади кандидат срещу Веселин Златев в Шумен, защото няма кой да се представи достойно срещу него. Един от най-сигурните победители в местните избори наесен е сегашният син кмет на Монтана Златко Живков. Твърде е възможно "изненадата" на местните избори да бъде Ванухи Аракелян - синята кандидат-кметица на Варна. Сините основателно могат да се надяват на добро представяне във Видин, Плевен, Пазарджик, Стара Загора. Ако всички тези амбициозни кандидати на СДС се докажат на местните избори, партията няма как да загине. Ще загуби изборите, но няма да загине.
Ако можеше да извади силен кандидат-кмет и в София... Но не може. Единственият печеливш кандидат за СДС би могъл да бъде Иван Костов. Това е толкова ясно, колкото и невъзможността той да се кандидатира. Я си представете Костов, който обяснява на журналисти тънкостите от програмата си за управление на града!? Та това е научна фантастика. Друг кандидат като Костов партията не може да измисли. Не бива да се забравя, че Стефан Софиянския все още е най-популярният политик според седесарите. Всички агенции, добри или лоши, ще ви кажат това - Софиянски има по-висок рейтинг сред сините симпатизанти дори и от Надежда Михайлова.
---каре---
Дори и да загубят катастрофално кметските избори в София, сините вероятно ще останат с най-голямата група в 61-членния столичен общински съвет. Ще останат, ако до изборите не извършат още някоя поредна глупост със столичната си организация. Не бива да се забравя, че последната криза в СДС започна не с отстраняването на Орешарски, а с отхвърлянето на синята кандидат-общинарска листа в София. Онази, която трябваше да бъде водена от Петър Стоянович, но бе заклеймена, защото в нея преобладавали хора на Антоан Николов.
Сега ситуацията около тази листа все още е неясна. Ако бъде запазено правото на районните организации в София да вкарват хора в листата за общински съветници, то твърде е възможно тя да бъде съставена предимно от хора на напусналия СДС Антоан Николов. Ясно е, че все-още председателят на СОС има стабилни позиции в районите - Студентски, Витоша, Младост, Подуене, Сердика. В "списъка на послушниците на Антоан Николов в Областния съвет на СДС-София" бяха изброени цели 35 имена.
Но проблемът е, че на миналите избори сините вкараха в общинския съвет 38 души от 61 възможни. 11 от тях- хората на Бакърджиев, впоследствие се отделиха. Сред останалите 27 общинари има трима, които са за партията на Софиянски, но все още не са напуснали групата на сините съветници. На предстоящите избори СДС може да спечели най-много гласове за листата, но няма начин да вкара в съвета повече от 20 души. С две думи - бройката е орязана, апетитите за място в СОС остават, а конците все още се държат от Антоан Николов.
Сините могат да задълбочат кризата в най-голямата си организация - софийската, ако нищо не направят през следващите седмици. Ако не решат проблема, който гори там точно от една година. През юни м.г. Евдокия Манева получи 29 гласа повече от конкурента си Иван Сотиров и стана лидер на СДС-София. След серия от преговори с ръководството на партията тя се сдоби с един куп заместници, които очевидно не искаха да работят с нея. Примерно, Петър Стоянович не искаше да работи в ръководството на СДС-София, но Надежда го накара. Така си беше. И една година нищо не ставаше в СДС-София - щото хората не можеха да се гледат, камо ли да работят заедно. Защо някой сега се учудва, че месеци наред Евдокия Манева не свиква заседание на Областния съвет? За какво да го свиква - то и без това НИС на СДС се занимава еднолично с кметската кандидатура в София. Какво друго да правят - да се изпокарат ли?
Ако запразнилият НИС не реши проблема със софийската организация - било чрез отстраняването на Манева, било чрез махането на заместниците й или чрез чисто ново служебно ръководство - нещата в синя София няма да се оправят. Дори и Костов да е кандидат-кмет.
----
Засега синята провинция се държи много по-адекватно от умните глави в София. Скандалите като този около Спас Гърневски или алтернативната кандидатура на Раденко Пресолски в Перник, са епизодични и несъществени. Фактът, че десетина от областните структури успяха да постигнат предизборни местни коалиции с основните малки десноцентристки партии, докато в София играят пиеската: "Сам съм, други няма", е повече от красноречив. Провинцията на СДС действа по-мъдро и, ако няма трусове в структурите, тя може да спаси партията.