Преди седмица синият депутат Никола Николов обясни пред медиите, че бил на сафари в Африка и за това не успял да гласува против промените в правителството. Те станаха възможни заради отсъствието на петима депутати от опозицията - СДС,БСП, НИЕ и един независим. Обяснението на Николов като че ли не направи особено впечатление или нека го кажем направо - не предизвика никакъв скандал. А има такъв. Колкото и да сме свикнали с нахалството на сънародниците ни, които сляпата съдба е направила политици, не можем да си затворим очите пред този случай. На пръв поглед той не е от най-фрапиращите примери за онова, в което българите се превръщат като получат малко власт, но все пак е красноречив образ за преобладаващия манталитет.
Николов е избран с гласовете на няколко хиляди души, които на 17 юни 2001 г. са си направили труда да отидат до местното училище и да пуснат бюлетина, за да имат политическо представителство в парламента. Николов е попаднал там поради волята на тези няколко хиляди души и като народен представител е обвързан с тази воля. В Народното събрание той представлява нея, а не себе си. Заради волята на тези няколко хиляди души държавата (данъкоплатците)
плаща на Николов заплата
и му осигурява различни видове екстри. Неговото задължение е да ходи редовно на работа и да отстоява интересите на хората, които са гласували за него по различни начини - чрез законопроекти, чрез парламентарни въпроси, чрез политически речи от парламентарната трибуна. За да бъде по-ефективна работата му като народен представител, той трябва да осъществява редовно срещи със своите избиратели. Разбира се - Николов би трябвало да защитава не само интересите на пряко гласувалите за него, а и интересите на обществото като цяло. Поне така пише в конституцията. Може някой да се подразни от това елементарно обяснение, но ми се струва, че то е необходимо, за да си дадем сметка за размера на депутатското нахалство. По ирония на съдбата то съвпадна с високо прокламираната от синия лидер кампания за отговорност, принципност и честност в политиката на СДС. Добре ще бъде Надежда Михайлова да обясни какво честно, принципно и отговорно има в това депутат от групата, на която тя е шеф, да си вземе шапката и да отиде
на сафари в Африка в работно време
и във важен политически момент. СДС се сдобиха със свой Пенчо Кубадински - хубав политически знак, няма що. Повтарям, че случаят с Николов е показателен за манталитета на политиците като цяло. За степента на циничното отчуждение от хората, които са ги избрали. Най-малкото чисто човешка благодарност би трябвало да има към онези, които са гласували за тях. Ако не благодарност, то поне чувство за дълг. Някаква връзка. В България това го няма. Може да се спори дали политиката е виновна, или е просто израз на българската култура на общуване с другия. Или по-точно - на борба с другия. На доказване пред другия. В крайна сметка на неговото унищожаване. Може би за това в чужбина българите нямат общност, а най-голямото зло, което може да ти се случи, е да попаднеш на сънародници, когато си побягнал точно от тях.
|
|