В НДСВ се беше създала някаква традиция на противоборството. Беше на следните оси: панайотки или юристи срещу нововремци или юпита. Какъвто и конфликт да се случеше сред управляващите, априори се знаеше, че двата враждуващи лагера са горните. Без изключения. Оказа се обаче, че ендесевейци са по-изобретателни, отколкото публиката предполага. Те успяха да се разделят и на териториален признак и това местно противоборство едва не съкрати рязко живота на правителството им.

Най-тежки са отношенията между две от най-големите групи - варненската и пловдивската. И двете имат силно представителство в НДСВ и непрекъснато мерят мускули, за да докажат влиянието си. 7 депутати има царската група, влезли от Варна. Бяха 8, но Иван Козовски прегърна идеите на НИЕ и напусна НДСВ. Естественият им лидер е известният във Варна адвокат Борислав Ралчев. От Пловдив царската партия е вкарала 5 депутати, предвождани от известния под тепетата Владимир Дончев и още 7 от Пловдив-окръг.

Дали защото Симеон Сакскобургготски е овладял принципа "Разделяй и владей" или защото надпреварата между двете групи не може да излъчи победител, но засега резултатът е равен. Първо Дончев беше зам.-председател на парламентарната група на НДСВ, а преди няколко месеца в ръководството влезе и Ралчев.



Всяка група има регионални проблеми



Във Варна - това е приватизацията на корабостроителницата. Преди половин година депутатите оттам вдигнаха голям скандал, защото тогавашният министър на транспорта Пламен Петров си позволил да отиде на посещение в града, без да ги извести. Те заподозряха, че Петров се кани да раздържави корабостроителницата зад гърба им. Скандалът стихна, но запознати подозират, че именно влиянието на Ралчев и компания е помогнало на Сакскобургготски да вземе решение за уволнението на Петров като транспортен министър.

Точно тази рокада в кабинета страшно разсърди пловдивското лоби. Пловдивчани имат свой спор с друг министър - Николай Свинаров относно Военно-ремонтния завод "Георги Бенковски" в града. Явно спорът е бил жесток, защото под тепетата настояваха за оставката на Свинаров.

Когато премиерът обяви промените в кабинета, пловдивчани се ядосаха, че Петров е сменен, а Свинаров - не и дори заплашиха да не гласуват в парламента предложенията на Сакскобургготски. Очевидно пазарлъкът е текъл до последния момент. Работата беше сериозна, защото групичката извади своите карти от пултовете за гласуване най-демонстративно и се наложи Мирослав Севлиевски като нов зам.-шеф на парламентарната група да умиротворява духовете. Но това е само финалът на първа част.



Едва ли пловдивчани ще си оставят магарето в калта



Все пак те още твърдят, че са вторият по големина град в България.

Разбира се, и в двете групички има по един бунтар. Във варненската - това е Анелия Атанасова, а в пловдивската - Нонка Матова. Двете дами се чувстват недооценени като политици и всячески се опитват да докажат качествата си. Удобно поле за изява им се видяха местните избори.

Докато цяла царска Варна натиска за кандидат-кмет областния управител Яни Янев, Атанасова си харесва настоящия градоначалник Кирил Йорданов и не ще да го сменя. И в Пловдивско - подобна драма. Докато Дончев реди картите така, че за кмет на града да се кандидатира или депутатката Нина Радева или съпругът й - шефът на Пловдивския панаир, генерал Матова взе нещата в ръце и почти решила да атакува кметското кресло като независим кандидат.

Но въпреки двете бойни дами - пловдивската и варненската групи са образец за колегиална работа. Силата на двете лобита се крие в единодействието на депутатите им. В останалите кътчета от родината НДСВ съвсем не може да се похвали с подобен колективизъм.



Регионалните особености на НДСВ са безкрайни



Ямболската група, например, макар и малобройна, се оказа изненадващо буйна. И тримата царски депутати, влезли оттам - Мария Гигова, Никола Николов и Пламен Кенаров, излязоха на бърза ръка от НДСВ, за да образуват НИЕ. В момента ямболии си нямат нито един управляващ депутат, ей-така за адет, както се казва.

В Бургас нещата са малко по-особени. По сведения на местните политпросветени граждани там коли и беси Соломон Паси, нищо, че вече е министър, а не е депутат. Докато външният шеф укрепва дружбата между Бургас и НАТО, останалите депутати не изглежда да милеят заедно за крайморския град. Все пак своеобразен лидер на тази териториална единица се явява Мирослав Севлиевски, който успява да обедини колегите си Илчо Дуганов, Златка Бобева и Алеко Кюркчиев.



Дебнене и бъркотия царят в Стара Загора



Някои подозират, че причината се крие в бунтовната натура на Емил Кошлуков, избран оттам. Отколешен е конфликтът между лидера на "Новото време" и далеч по-умерения Атанас Щерев, водач на листата в града. От цялата работа май само Димитър Ламбовски се оказа печеливш, защото съумя да направи скромен екип с колегите си от региона Петя Божикова и Христо Механдов, с които заедно громи икономическата политика и остава глух за обвиненията, че по този начин гласи собствения си бизнес.

В Русе и Силистра, където според Антония Първанова (или според бившия й пиар) всичко е "муци",



всъщност не всичко е муци



Русе ври и кипи - най-вече заради активността на двамата депутати Теодора Литрова и Николай Чуканов, които са членове на коалиционния партньор "Оборище" и имат своя игра в района. Май Тошо Пейков е работил здраво в Русе, тъй като първоначално там имаше още една депутатка от "Оборище" - Анели Чобанова. Тя обаче се отказа от движението и прегърна идеята на НДСВ, която също за малко да погуби, като необмислено се втурна да пише молби за напускане на партията. Та в Русе царските хора и тези от "Оборище" имаха две кандидатури на частичните местни избори и както изглежда ще имат две и на следващите.

Но нищо ново под слънцето. Хасково не отстъпва на другите градове. Там враждата между водачката на листата Милена Паунова и последната депутатка - Мима Ненкова, влязла на мястото на министър Валентин Церовски, е много популярна и даже течеше по местните вестници, докато Ненкова беше само журналист. Друг очевиден признак, че тази териториална единица буксува, е решението на депутата Господин Чонков да се кандидатира за кмет на Хасково, която новина не била посрещната с нужния ентусиазъм от останалите му колеги.

Такива са местните борби за надмощие в НДСВ. Сигурно заради тях последното проучване на Републиканския институт за подкрепата на партиите по места звучи отчайващо за царските депутати. Оказва се, че Варна е единственият град, където НДСВ би взело малко повече от 10%.