|
В. "Сега" извърши подробно разследване на документите, пазещи се в Държавния архив, за да отговори на въпросите какви имоти, кога, по какъв начин и с какви пари е придобила династията Сакскобургготски. В няколко поредни броя ще ви представим резултатите от това проучване.
---------------
Безспорен е фактът, че
царските имоти са придобити с парите на българската държава,
тоест на данъкоплатците. Двамата бивши царе Фердинанд и Борис III харчат пари на воля от държавната хазна, за тяхната издръжка се отпускат милиони, никой в нищо не ги ограничава, нито пък някой контролира парите, които харчат. Ето защо:
"Търновска конституция, Глава VIII
За обдържането на Царя и Царския дом
Член 35
Народното събрание определя за обдържане на княза и неговия двор 600 000 франка на година. Това количество не може да бъде нито уголемено без съгласието на Народното събрание, нито намалено без съизволението на княза.
На 11 юли 1911 г. Този член е изменен така: Народното събрание с особен закон определя на Царя и неговия двор цивилна листа.
Член 36
Народното събрание определя обдържането на наследника на престола, откак той достигне пълнолетието си."
Няма случай, в който "обдържането" на цивилната листа на Фердинанд и Борис да е намалявано по тяхно желание. Българският цар Фердинанд от самото си качване на престола започва да иска извънредни кредити, които Народното събрание му отпуска. И това трае 31 години. През тях той придобива голяма част от имотите, които сега са собственост на Симеон. Останалото довършва Борис III. През всичките години на царуването на двамата техните имоти са били повод за скандали, разправии, искане и отпускане на допълнителни кредити от Народното събрание.
Фердинанд се захваща да се обезпечи с имоти след 1894 г. -
т.е. след падането от власт на Стамболов. Дотогава нещата са ясни - при този министър-председател царят прави твърде малко самостоятелни стъпки.
В тези години Фердинанд няма кой знае какви претенции - усилено се ремонтира дворецът му в София, подарен му е дворецът на княз Ал. Батенберг в Русе, който, странно защо, Фердинанд почти избягва да ползва, строи двореца в Евксиноград. Всичко това е държавна собственост.
Първата собственост на Фердинанд в България е къщата на д-р Иван Касабов в София, закупена през 1896 г. Две години по-късно по доста съмнителен начин той придобива и чифлика "Чардаклий", принадлежал на хаджи Боне Петров.
Хаджи Боне Петров е една от легендарните личности на възрожденска София
Приятел и почти връстник на Левски (роден е през 1836 г. в село Герман), той е бил председател на тайния революционен комитет в София. Занимавал се с търговия със земи и храни. След Освобождението станал помощник-кмет на София при кметуването на Никола Сукнаров. После е председател на Софийската окръжна постоянна комисия, училищен и църковен настоятел. Издал е две стихосбирки, написал е романите "Огледало" и "По модата". Доста състоятелен човек за времето си, хаджи Боне е собственик на два чифлика - единия в с. Герман от около 800 декара, а другия "Чардаклий", преименуван от Фердинанд на "Врана".
Хаджи Боне купува този чифлик още през 1878 г. от Осман паша. Легендата донася, че това станало срещу 500 златни лири. Хаджи Боне работи усърдно на имота си - от него добива жито и зеленчуци, които продава на софийския пазар, получава стабилни доходи и решава, че този имот трябва да се развие. С тази мисъл той има, както се оказва после, неблагоразумието да тегли от БНБ заем срещу ипотека на имуществото за 36 500 златни лева през 1892 г. За да получи парите, Горнолозенското общинско управление му издава документ за собственост, в което описва имота му - двуетажна къща с 6 стаи и изби, три от тях в яхъра за добитък, хамбар за жито, кухня с 2 стаи, воденица и машина за биене на мляко на вода - всичко това оградено с вековен турски зид. Описани са и земите в чифлика: празно място 16 декара, бахча 40 декара, езеро за риба 3 декара, ливада около чифлика 400 декара, гора 200 декара, бостани 60 декара и ниви от 1200 декара - общо 1919 декара. Най-отдолу стои подписът на тогавашния кмет на село Горни Лозен Иван Маджаров.
В договора, който хаджи Боне сключва с БНБ, в отделна клауза е подчертано, че
само част от тези имоти са ипотекирани
Собственикът взема кредита, започва да развива чифлика и довършва ръкописите на книгите си "По модата" и "Огледало". Всеки ден в дневника си отбелязва колко пари е изхарчил - за чай, за листи за писане, за хляб, за лекарства (когато през януари 1895 г. се разболял от грип). Понякога дневните му разходи са едва 60 стотинки. Влиятелен, уважаван и държащ на думата си, хаджи Боне е бил състоятелен човек и редовно е погасявал вноските по кредита. Не щеш лиq на 12 май 1895 година неочаквано, ненавършил 59 години, хаджи Боне умира.
И тук се намесва Фердинанд, който решава, че на всяка цена трябва да има този чифлик. Приживе на хаджи Боне князът на два пъти иска да го купи, но собственикът му отказва. Днес, когато се пише за придобиването на чифлика "Чардаклий" от бившия български цар, се споменава, че го е спечелил на карти. Далеч от историческата истина - хаджи Боне не е играел карти. Наследниците му твърдят по-късно пред съда и в писмо до Народното събрание, че Фердинанд е въздействал върху БНБ да им отнеме чифлика, защото много искал да го притежава.
На 14 май 1896 г. Софийското градско общинско управление удостоверява, че единствени наследници на хаджи Боне Петров са съпругата му Стоянка, на 56 г., и синът му Георги Хаджибонев, на 29 години. На 17 май идва предупреждение от БНБ наследниците да заплатят сумата от 36 500 лева и лихвата от по 12 на сто годишно, "начиная от 7 август 1895 г.". Ако не го сторят, "ще секвестират имотите им". Срещу мъртвия хаджи Боне БНБ е спечелила вече две дела - изпълнително дело N398 от 1896 г., с което го обявява в несъстоятелност, и изпълнително дело N411 от 1896 г., с което се отнемат имотите му.
Това е първото нарушение на тогавашните закони
По-нататък около придобиването на чифлика "Чардаклий" от Фердинанд те се увеличават.
На 10 юли управителният съвет на банката праща пак писмо, в което предупреждава Стоянка и Георги, че квесторите започват действия по продажбата на имотите им.
На 3 септември 1896 г. е направен опис на имуществото. Тук трябва да отбележим, че от момента на теглене за заема до смъртта си - повече от 3 години, хаджи Боне Петров е изплащал задълженията си към БНБ. Възниква и първият спор - дали са ипотекирани 997 декара имоти, или те са 1175. Минават още две години в спорове, предупреждения и заплахи и на 16 ноември 1898 е насрочен първият търг за чифлика на хаджи Боне Петров. При това се продава не частта, която е ипотекирана, а целият чифлик.
Първоначалната сума е 40 000 лева.
Участват няколко видни столични търговци
и представителят на БНБ Христо Чавдаров. Братя Ешкенази наддават с 50 лева, колкото да се тръгне от някъде. 40 450 лева дава евреинът Аврам Исак Леви . Христо Чавдаров е по-смел - 41 500. Търгът спира на 49 000 лева и печелят братя Ешкенази.
Според тогавашния закон за търговете "продажбата е неокончателна и ще трае още 24 часа". На следващия ден, 17 ноември, се явява нов играч - д-р Никола Странски, личен зъболекар и аптекар на Фердинанд. Сумата продължава да се вдига - този път началната цена е 51 452 лева. Чак на 55 250 лева за първи път наддава д-р Странски. На финала остават той, Христо Чавдаров от БНБ и братя Ешкенази. Д-р Странски печели с 56 500 лева целия имот. Той внася сумата на 29 декември, а законният срок, в който трябва да внесе парите, е изтекъл още на 18 декември. Приставът Цикалов обаче официално потвърждава, че парите са внесени в срок. Впоследствие се оказва, че придворният аптекар е играл на търга, без да внесе законните 10 на сто от стойността на имота.
Става ясно, че д-р Странски е изпълнявал поръчка, когато година след търга
прехвърля имота на Фердинанд и получава 5000 лева
- наградата за това, че съвестно е изпълнил поръчката свише. Ясен е и мотивът на д-р Странски - да припечели малко пари.
Той между другото също затъва в дългове, но към него БНБ е доста по-благосклонна, отколкото към наследниците на хаджи Боне.
През 1901 г. Странски иска да ипотекира едно празно място в София срещу 8000 лева. Със заема се занимава управителният съвет на БНБ, защото преди тази ипотека той дължи други 37 475 лева. Съди се със свои кредитори, те искат да го обявят в несъстоятелност, но БНБ се противопоставя, защото "ще загуби много пари", както пише в протокола от 1 март 1901 г. Та така цар Фердинанд се сдобива с "Врана" - с целия имот, а не само с частите, които хаджи Боне е ипотекирал.
(Следва)
---------------------
Б. а.: За написването на този текст са използвани документи от Държавния архив - фонд 3к, опис 1, 4, 5, 8, 12, както и архивът на хаджи Боне Петров.
|
|
