|
По всичко личи, че тактиката на финансовия министър Милен Велчев е печеливша и той ще излезе победител от ситуацията. Поне засега всички конфликтни въпроси, които той постави на масата, са на път да се разрешат в негова полза (ако приемем тезата, че точно те са в основата на радикалната стъпка).
Финансовият министър подаде оставка по три причини - съпротивата срещу водената от него консервативна бюджетна политика, несъгласието на депутатите да се закрият безмитните магазини и бездействието на МВР по яхтения скандал, лепнал петно върху името му. И трите конфликта са
резултат от сблъсък на различните лобита
в управляващото мнозинство и развитието на ситуацията оттук нататък ще покаже какво е съотношението на силите там.
Срещу консервативната бюджетна политика скачат ДПС, чиито избиратели са с ниски доходи и работят главно в дотирани от държавата отрасли като тютюнопроизводството, и част от депутатите и министрите с ресори, свързани със социалната и здравната политика. Това е най-вече вицепремиерът Лидия Шулева, чийто успех като социален министър се дължи до голяма степен на бюджетните инжекции в програмите за социално слаби и безработни, а бъдещето й на икономически министър пък зависи от това доколко държавата ще развърже кесията си за различни инвестиционни фондове за стимулиране на бизнеса. В прекия сблъсък с Велчев Шулева успя да се наложи. Тя извоюва единствената промяна в макрорамката на бюджета за догодина, засягаща тавана на пенсиите. Не случайно в четвъртък Шулева изглеждаше шокирана и видимо раздразнена от оставката. Още същия ден тя излезе с пространно изявление в подкрепа на Велчев, в което изразяваше готовност да преговаря за промяната на акцентите в бюджета за 2004 г.
Едва ли обаче Шулева е личността, вбесила Велчев. Приетото от правителството решение за пенсиите е по-скоро компромис. Велчев искаше таванът на пенсиите да остане, Шулева - да падне, а се взе взаимноизгодно решение - да има междинно ограничение от 500 лв. А и нужните за това пари са само 85 млн. лв., които не би трябвало да са някакъв проблем за хазната.
Оставката на Велчев е по-скоро
насочена към битката за бюджета, която ще се води наесен
През септември ще се гледат основните разчети по министерства, а месец по-късно бюджетът трябва да мине през парламента. Миналата година под натиска на различните лобита сметките в хазната трябваше няколко пъти да се преправят. Може със сигурност да се прогнозира, че ситуацията ще се повтори и тази година. Затова и някои депутати направо обвиниха Велчев, че им извива ръцете.
От друга страна, заради забавянето на преструктурирането на икономиката и неясната съдба на големите приватизационни сделки очакваните приходи в хазната за догодина въобще не са оптимистични. Така че резерви за социални и инвестиционни "разхищения" почти няма. Финансовото министерство не крие това и вече преразгледа някои от планираните мерки, които биха намалили приходите в хазната още повече - примерно намалението на данък печалба от догодина ще е по-малко от обещаното.
Ако обаче Велчев иска да стресне депутатите, малко е странно, че подава оставка точно в началото на лятната им ваканция. Докато народните избраници се върнат от море, шоковият ефект от оставката отдавна ще е отминал. По-скоро целта на Велчев е
премиерът да вземе отношение по конфликтните моменти
още преди битката да се разразила.
Не е тайна, че именно мудността на Сакскобургготски при вземането на решения е една от причините за драматичните и протяжни сблъсъци между отделните лобита в управляващата коалиция. Ако премиерът не приеме оставката и демонстрира пълна подкрепа за министъра си, преди правителството и парламентът да са започнали да гледат бюджета, много от споровете могат да бъдат избегнати, а и самият Велчев ще преговаря с опонентите си от доста по-стабилни позиции.
Тактиката на министъра в това отношение може би ще е успешна. Повечето депутати от мнозинството, а и от опозицията подкрепиха водената досега политика. Даже
ДПС смекчи тона и даде знак, че е готово на отстъпки
За разлика от позицията на Велчев по бюджета, която изглежда преждевременна, ултиматумът по яхтения скандал е някак закъснял. Все пак апогеят на конфликта бе през април. Тогава в центъра на София бе взривен мерцедесът на почти неизвестния до този момент бизнесмен Иван Тодоров-Доктора. Два дни след това главният секретар на МВР Бойко Борисов обяви, че МВР има снимки на политици с хора от подземния свят. Медиите пък описаха как на фотосите са запечатани министрите Пламен Петров и Милен Велчев, депутатът Мирослав Севлиевски в компанията на царския приятел Спас Русев и взривеният Иван Тодоров-Доктора на яхта в Монако. Участниците в случката не отрекоха, но дадоха различни интерпретации как са се оказали в опасната компания. След разразилия се скандал снимките отпаднаха от доклада за връзките на политиците с организираната престъпност, който бе основно редактиран от МВР шефа Георги Петканов. Бойко Борисов подаде оставка, след няколко дни размисъл премиерът не я прие. Към правителството бе създаден съвет за борба с контрабандата, в който влязоха и Петканов, и Велчев. Тогава всички решиха, че историята е приключила. Но явно не е.
Отговор на въпроса
защо Велчев пак се сети за яхтения скандал
може да бъде намерен в събитията от последната седмица. Преди няколко дни Георги Петканов обяви Иван Тодоров-Доктора за контрабандист N1 в България. После Доктора бе свързан и с разбития голям международен канал за наркотици от Боливия към Европа. Това пряко удря авторитета на Велчев в международен план и е сериозна заплаха за кариерата му оттук нататък. Иван Тодоров-Доктора вече не е поредният съмнителен бизнесмен, взривен по родните пътища, а международен престъпник, разследван от няколко чужди спецслужби. Както отбелязаха експерти, в големите инвестиционни банки не биха погледнали с добро око на човек, засечен в компанията на хора от международния подземен свят. И ако Велчев има намерение да се върне в тези среди, задължително трябва да премахне всяко съмнение около себе си.
В този конфликт също се върви по-скоро към помирение. МВР шефът Георги Петканов отиде на крака при Велчев, публично го оневини и му приписа заслуги в битката срещу контрабандист N1. Още преди да се разрази яхтеният скандал, МФ наредило на Агенцията за финансово разузнаване да се заеме с фирмите на Доктора, обяви Петканов. Това обаче не попречи на Велчев да повтори, че не Петканов, а други са го оклепали, и пак да поиска наказание за тях. Визираният Бойко Борисов, както винаги, първо реагира емоционално: "Какво да направя, да скъсам снимките ли?", после сви знамената: "За мен случаят е приключил преди три месеца. Към този момент специалните служби не разполагат със сведения министърът на финансите Милен Велчев да е злоупотребявал със служебното си положение в полза на сочения за контрабандист Иван Тодоров-Доктора." Явно на този етап това публично оневиняване е максималното, на което може да разчита Велчев. Премиерът едва ли ще уволни Бойко Борисов сега, щом не го направи през април. Това би означавало Симеон да признае, че тогава е сбъркал и че се поддава на натиск. Две неща, които той никога не би направил.
Най-непредсказуемо е развитието по скандала с безмитните магазини. Само по него засега не се очертава примирие, а
играчите са агресивно настроени и се готвят за сблъсък
До събота ситуацията изобщо не бе в полза на Велчев. В края на юли депутатите от бюджетната и икономическата комисия отхвърлиха предложената от финансовото министерство поправка в Закона за акцизите, която предвижда безмитните магазини да бъдат закрити от 1. I. 2004 г. На 1 август Велчев даде лицензи на три от основните фирми в бранша - на "Трансимпекс", която се свързва с хазартния бос Васил Божков, на "Кореком" на турския бизнесмен Суди Озкан и на "Денеб". След оставката на Велчев пък безмитните търговци и техните привърженици в парламента в лицето на ДПС и някои депутати от НДСВ като Камен Влахов не скриха задоволството си и ехидно отбелязаха, че незаменими хора няма.
В събота обаче настъпи обрат. Велчев отне издадените вече лицензи, докато парламентът не се произнесе по съдбата на безмитните магазини. Той едва ли би се решил на такъв ход, ако нямаше подкрепата на премиера. Още повече че първоначалното му решение да даде лицензи въпреки волята си показва, че е склонен да се поддаде на натиск. Явно сега Велчев има нов коз в ръката си, за да предприеме контраатака.
Всичко до този момент показва, че финансовият министър не само ще запази поста си, но и ще излезе с доста по-силни позиции от кризата. И макар че от премиера винаги може да се очакват изненади, ситуацията около Велчев е по-скоро оптимистична, отколкото песимистична.
Всъщност
Симеон няма кой знае какъв избор
Той не може да не се съобразява с факта, че Велчев е най-авторитетният му министър, особено в чужбина. Би било недалновидно да се раздели с него точно в момент, когато се готви бюджетът за следващата година, когато БНБ е без шеф, а и самото финансово министерство е оголено откъм кадри. При очевидния кадрови дефицит, нестабилната ситуация в НДСВ и сложните отношения с партньорите от ДПС един трус в правителството и евентуален избор на нов финансов министър може да доведе до криза с непредвидими последици. И не на последно място Велчев явно още се ползва с подкрепата на сина на премиера принц Кирил - не случайно именно той е бил един от първите, научили за намеренията му.
Въпросът оттук нататък е доколко подкрепата на царя ще е достатъчна Велчев да спечели не само битката, но и войната. Все пак и бюджетът, и съдбата на безмитните търговци ще се решат от парламента, където авторитетът на Симеон вече не е безспорен. Гласуването и по двата проблема ще бъде своеобразен вот на доверие не само на финансовия министър, но и на премиера.
