|
По поръчка на баща си Фердинанд младият цар Борис III трябва да продаде къщата на улица "6 септември" N4. Крепостният акт е с номер 638 и е издаден на 30 октомври 1896 г.
За тази продажба Борис отново прибягва до услугите на съветника си Иванчев. Адвокатът успокоява царя, че трябва да се работи и след възбраната, наложена от чл. 5 на Закона за народните катастрофи. С подобаващо на професията му красноречие Иванчев обяснява, че "тя вероятно е само една мъртва буква от закона, никога неприлагана и неприложима, защото ако знаеше за тази възбрана, щеше да каже, че подобно прехвърляне, отчуждаване от истинския собственик върху Интендантството не може да стане. Дори и при възбраната може да придобиваме имот. Моето мнение е крепостните актове да се извадят на името на истинския собственик, защото възможно е тая възбрана да почне да се прилага по някакъв начин. Зер у нас със законите се вършат всякакви партизански игри -
защо тогава да губим тия имоти"
Адвокатът казва и: "Не е възможно тоя закон да се прилага по ред юридически и политически причини, но ако все пак това стане, ще има достатъчно време да се парира подобен удар."
В анализа си как да се узаконяват царските имоти той акцентира на това, че възможността да се прехвърля собственост върху Интендантството на цивилната листа на царя вече е загубена. Затова Иванчев повтаря, че най-добрата и неатакуема позиция е да се извадят крепостни актове на името на истинския собственик, на чието име са и неоформените документи. След това при удобен случай "може да се настъпи към друга позиция - да се оформи недействителността на тая възбрана".
Заслужава си да бъде цитирано дословно и друго изявление на Иванчев: "За къщата на "6 септември", която притежаваме - отговорено е на купувача, че по формални причини продажбата не може да се състои - обаче тя трябва да се състои, защото тя не интересува никого освен нас (б. а. - формалните причини очевидно са Законът за съдене на виновниците за народните катастрофи). Иначе не може да се отговори заради престижа на института. Все пак предвид времената, които преживяваме,
не е лошо да се ликвидира с тоя въпрос и да се приберат парите"
Борис прави всичко възможно да осъществи продажбата на къщата на улица "6 септември". Пълномощник на Фердинанд се явява не собственият му син, а Иван Ватев, шеф на Интендантството, който не само съгласно завереното пълномощно от Виена, а и от постановление на Министерския съвет, заверено на 24. II. 1924 г., представлява интересите на бившия български цар.
От страната на купувача се явява Александър Балабанов, който купува една част от вътрешния двор. Мястото е 394 кв. м, за което Балабанов брои общо 312 000 лева, или по 800 лева квадратният метър. Негови съседи са Стоян Джансъзов, Мордаис Аврамов Фархи, инженер Кожухаров, Стоян Милушев, Д. Съселов, Паул Кауфман, Христо Терзиев и Христо Павлов. Продажбата е извършена в началото на август.
На 1 септември пак Иван Ватев продава и жилищния етаж от къщата - застроената му площ е 387,5 кв. м. Тук трябва да добавим, че тази къща е застрахована в букурещкото осигурително дружество "Дачия Романия" чрез клона й в Русе. Купувач на този имот е тютюневата кооперация "Асенова крепост". Заплащането става на два транша - 1 000 000 при покупката и 1 000 000 с падеж на 1 март 1925 г., като за втория милион е направена ипотека. При тази сделка Борис срещу дадени 50 000 златни лева през 1896 г. печели 2 312 000 лева през 1924.
Не без участието на Борис III Стамболийски е свален от власт
с преврата на 9 юни 1923 г. И едно от първите неща, с които се заема царят, е оправянето на собствените си имоти. През есента на 1924 г. се отменя чл. 5 (за възбраната на имотите на бившия цар) от закона за съдене на виновниците за народните катастрофи. Борис отново прибягва до услугите на юридическия си съветник Сава Иванчев за узаконяване на всичките си владения.
На 1 януари 1933 г. вече е готов списъкът с нотариалните актове на царските имоти.
Първият раздел от тази класификация е "Имоти, които са напълно (и мястото, и постройката) собственост на Негово величество царя (Интендантството)". Както е видно, и на самият цар Борис е изгодно да не прави разлика между Интендантство и лична собственост. Интендантството по Търновската конституция е създадено като държавна организация.
Тук попада дворецът "Врана" с нотариален акт от 12. IХ. 1928 г. (б. а. - едва по това време делата с наследниците на Хаджи Боне вече са решени) с площ от 2650 декара (адвокатът Иванчев добре се е "помъчил" "нотариусът да не знае за гранични белези"). В нотариалния акт за "Врана" са вписани още конюшнята, жилищата за обслужващия персонал, млекарницата, краварникът, цветарникът, гаражът за коли, електроцентралата, че дори и "кокошарникът при краварника". Втори в този списък е дворецът "Царска Бистрица". Срещу документи за собственост е записано "Нотариален акт от 17. IХ. 1900 г. за 12 000 декара планина.
За постройките на "Царска Бистрица" няма нотариален акт
За хижа "Соколец" нотариалният акт е N144 от 17 IХ. 1930 г. за 22 дка място и отново забележка "без постройките". В този раздел е и сградата на Интендантството на цивилната листа, както и къща на улица "Раковски" N70 с двор и място, която Борис е купил през 1928 г. Нотариалният акт за нея е N32 с дата 20. III. 1928 г. Последна в този списък на имоти е къщата в село Баня, Карловско, но срещу документи за собственост няма номер и дата на издаване на нотариалния акт. Забележката е: "Акта в Н.В. Царя."
Във втория раздел "Имоти, в които само постройките принадлежат на Н.В. Царя (Интендантството), а мястото е държавно или общинско" попадат дворецът Кричим с кафеза за птици, жилище за градинарите, електрическата централа, конюшнята, къщата на ловеца и резервоарът за вода.
В графата "Документи за собственост" стои: нот. акт N109 от 26. IV. 1930 г., издаден отново на името на Интендантство на цивилната листа (по давностно владение за изброените насреща постройки, но не и за мястото, което е държавно. Нотариален акт N110 от същата дата за 29 декара ниви в местността
Зелени град, Куртово-Конарско, нот. акт N111 за 260 декара ниви в местността Липата, Личева поляна, Петкова ливада, нот. акт N108 за 86,5 декара ниви в местността Стария яхър.
Странно защо в тази графа попада и дворецът Евксиноград, след като още на Фердинанд е ясно, че той е държавен. За него надлежно е отбелязано, че постройката е собственост на Интендантството на цивилната листа, а срещу документи за собственост е написано 16 декара лозя на името на А. Георгиев, управител на двореца. И това е една мистификация - Евксиноград, както и софийският дворец винаги са били държавни. Борис се е опитал да го узакони като личен. Днес Симеон и Мария-Луиза претендират за едно лозе в местността Ваклар от 6.090 декара. Това е част от лозето, което през 1933 г. е вписано на името на управителя на двореца А. Георгиев.
Както добре се забелязва от описа,
няма нотариален акт лично на името на цар Фердинанд и цар Борис
Няма и да се открие. Всички нотариални актове са на името на Интендантството на цивилната листа.
Ходът с регистрацията на царските имоти е много добре пресметнат, при това направен точно навреме. В началото на 1933 г. цар Борис III нарежда на Вергил Димов, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, да направи единен регистър на всички сгради.
И министерството на 11. III. 1933 г. пуска Окръжно: "От Освобождението ни до днес в страната е извършен голям и разнообразен строеж, обаче картина за направеното нямаме. В изпълнение на своя дълг министерството си поставя за задача за непродължително време да събере нужните сведения за построеното от държавата, държавните постоянни комисии, от общинските и училищни настоятелства, от частни лица, корпоративни и обществени сдружения. Затова вменяваме в дълг на окръжните инженери и постоянни комисии до края на месец април настоящата година да предадат в министерството сведения в цифри, история и снимки на построеното от Освобождението до днес.
Това Окръжно дава възможност да се узаконят и доста незаконни строежи. Борис вече е узаконил имотите, построени с парите на българската държава, но ще продължава да го прави до смъртта си на 28 август 1943 г.
На 25 май 1946 г. министър-председателят Кимон Георгиев назначава комисии, които описват всички царски имущества. Въз основа на нейните заключения е изготвен следният
"Опис на личните имоти, притежание на бившия цар". Той препокрива описа, направен от Борис на 1 януари 1933 г. В него обаче изрично е подчертано, че под дворците "Ситняково", "Саръгьол", хижите "Овнарско" и "Среден нос" мястото е на Говедарската община. Днес Симеон и Мария-Луиза като наследници имат претенции и за тях. Как ще решат юридическия казус "частна постройка върху държавно място?"
И в този опис не се прави разлика между лични и имоти на Интендантството на цивилната листа.
В утрешния брой четете "Скандали, бунтове и смърт заради царските гори"
-------------
Б. а.: За написването на този текст са използвани документи от Държавния архив, фонд 3к, опис 1, 4, 5, 8, 12.
|