Поклонението ни пред великите чуждоземни избавители стигна онази степен, дето отдавна сме за посмешище и на себе си, и за тях. Трудно ще откриете голяма сделка или инфраструктурен проект, които да не са паднали



жертва на откровен дъмпинг,



при това от пладнешкия тип, който в международната търговия експлодира, бе пресечен и остана в историята на 60-те години. На "развиващи се пазари" като нашия обаче изтърканите номера на "черната търговия" минават с пълна сила. Главно защото държавни поръчки за милиони се управляват от (бавно)развиващи се мозъци, които буквално и безкритично сричат първите читанки по "прокюрмънт" (купешката дума за "доставка") и с лъскав поглед гледат чуждестранните батковци, които им обясняват, че първа и единствена цел на администрацията е покупката на най-ниска цена от честен=чуждестранен продавач. Така пътят за осмукване на хазната с дъмпинг е широко открит. Впрочем



какво представлява дъмпингът?



Коренът на тази дума - dump, е бунище, сметище; като глагол означава стоварвам, изтърсвам, хвърлям на бунището. Световната търговска организация определя дъмпинга като "продажба на нечестно ниска цена". Навремето, преди да се въведе антидъмпингово законодателство, практиката се е ползвала за заемане на дребни до средни национални пазари от мултинационалните производители чрез масиран внос в страната - цел на евтини, далеч под производствената цена стоки. Ако цената на сиренцето е, да речем, 5 лева в цял свят, на набелязания пазар то се стоварва по левче. Държи се безумно ниската цена година-две, докато местните производители измрат, тогава местните мощности една по една се затварят и цените вече свободно се вдигат, например до 7-8 лева. У нас даже няма нужда да се внасят стоки и услуги на дъмпингови цени. По българския модел



ние с радост се самоизяждаме



под вещото ръководство на чуждестранния дъмпер. Много е просто. Обявява се търг за шосе например. По цял свят строят шосета и цените са що-годе ясни. В Гърция километър магистрала излиза към 6 милиона. В Чехия и Унгария успяват да я построят за три. У нас се явява чужд предприемач и оферира един. Разбира се, печели търга. После хуква да търси местни "подизпълнители" да построят обекта за 800-900 хиляди. Търгът е факт, местният строител няма къде да ходи, цената е фиксирана, победителят - избран. Работи на безумна цена или мри без работа. И



почват строителните измами



Шосето се "поевтинява" с всички възможни средства. Дето са нужни три пласта чакъл - турят един. Ако трябват пет кубика бетон, слагат два. На тон асфалт крадат половината. Търсенето на най-нискокачествени материали е драматично, свестните никой не ще. ДДС-то анихилира чрез неотчетени обороти. Заплатите за робския труд са оглозгани до кокал. Пестят се социални осигуровки, работно облекло - откъдето не се сетиш, и оттам се краде. Ако пипнат некачествената работа - българският изпълнител е измамник и виновен, чуждият дъмпер - вода ненапита. И защо ни е цялата игра? За да може да направи чуждестранният предприемач сигурна печалба, кажи-речи, без лев разходи. А



когато не мине номерът,



когато въпреки всички номера обектът просто не може да бъде завършен на безумно ниската цена, тогава на мястото на строителните идват правните трикове. "Предприемачът" си обира крушите и изчезва в родния край. По съдилища и ведомства плъзват тукашните му адвокати. Доказват, че чужденецът бил подведен, че икономическите условия се изменили, че сделката е непоносимо тежка. Изобщо, че трябва да му се дадат още пари, ако ще се завършва обектът. Междувременно обектът стои, докъдето е докаран с вече похарчените пари (минус печалбата, която се прибира първа). "Предприемачът" е "във владение" на площадката и никой не смее да го прогони, защото търг е спечелил и ще ни осъди, ако му нарушим харизаните права.



А дъмпингът се спира лесно



Достатъчно е в тръжните процедури да се въведе правилото за стоп-цена: още преди търга държавата възлага на свой оценител да калкулира минималната възможна цена. Всички оферти под нея трябва да се хвърлят незабавно в коша. На второ място, понеже минимум 20% от цената на всеки търг чуждестранният "предприемач" бездруго касира в своя полза, преди да е боднал и пирон срещу получените пари, за да се еманципират нашите фирми, е редно да се въведе бонус за насърчаване на местната индустрия - на фирми, изцяло собственост на местни лица, тръжните цени се приемат с 20% отбив. При цена на чужденеца 90 печели българинът, поискал 100, защото с националния бонус коригираната му цена е 80 (тази практика уж е забранена в Европа, пък всъщност в почти всички страни я прилагат безотказно!). И накрая най-лесната да се каже и най-трудна да се прокара мярка: не работете без пари. Ако чуждият дъмпер и тръжен победител не намери местни подизпълнители да вършат работата, да крадат, мамят и да поемат вината в негова полза, на тръжния дъмпинг скоро ще лъсне опашатата лъжа.