ЖИВ КОНТРАСТ



Несъвместим бях със своето време.

Все наопаки. Все на терсене.

На сериозно кой можеше да ме вземе

поне някога или малко поне.



Като чужденец. Като чуждо тяло,

закарфичен за своето време бях аз.

Черна белка. Жълто кокиче. Врана бяла.

Сред красивите хора оставах без глас.



В дните се движех като нощна птица.

По-буден нощем, отколкото денем бях.

Борех се за илюзиите си като рицар.

Радостите ...

Беше като всяка нощ... Въртеше се в усуканите си чаршафи, изтормозен от редовното безсъние, от което нямаше спасение. Очите му уж се затваряха, но той знаеше, че в мига, в който наистина отпусне клепачите си, светкавично ще се разсъни. Пак си беше намерил някаква забутана кабелна телевизия, където по това време обезателно пущаха филм - ужасна останка от годините на гаражното видео, с ония отвратителни гъгнещи гласове на отдавна похабените ...

Две жени от о. Крит. 1964 ...