Ситуацията с корупцията в Италия в момента е още по-тежка в сравнение с 90-те години, когато скандалите за политическата корупция доведоха до промяна в политическото статукво. Разликата между 1992 г. и сега е, че корупцията и злоупотребите са същите, но чувството за безнаказаност е по-силно. Това заяви в края на октомври Антонио ди Пиетро.

Магистратът, повел битката с политическата корупция през 90-те години, сега е лидер на партия "Италия на ценностите". Тогава миланският съдия даде старт на операция "Чисти ръце", която трябваше да прочисти италианската политическа система и партиите от кражбите, търговията с влияние, измамите и арогантността на политиците, които се въртяха за по няколко месеца във властта, за да могат всички да се облажат от нея. Сега онзи Антонио ди Пиетро вече не е в съдебната система, а в политиката. И дни след като постави диагнозата за състоянието на корупцията в Италия днес, той бе уличен, че сам като партиен лидер върши същото, срещу което безмилостно се сражаваше преди 20 г.

В предаването "Репорт" на тв РАИ разследващата журналистка Милена Габанели показа, че



бившият магистрат днес е собственик на 45 имота - апартаменти, гаражи, мазета, терени



Други 11 имота пък се водят на името на жена му и на 3-те му деца, две от които са непълнолетни. Експерт по недвижимо имущество оценява стойността им на 5.2 млн. евро. Предаването твърди още, че 67% от имотите са закупени след 2001 г., т.е. след като партията на Ди Пиетро получава държавни пари, които се полагат по закон като партийна субсидия. Ди Пиетро обаче твърди, че част от стойността, или 1.08 млн. евро, е била платена с банкови заеми. Останалото пък го платил с обезщетението за милиони, което е получил след спечелването на водени от него дела за клевета. Предаването обаче доведе до разкол в партията "Италия на ценностите" и водещи фигури започнаха да подават оставка. Те останали изумени, че жилището в Рим на Ди Пиетро било представено като партийна централа и затова луксозния му ремонт бил платен с пари от партийната каса. А ковчежник на партията е съпругата на Ди Пиетро.



Безконтролното разходване за лични цели на партийни пари,



които идват не само от дарения, а и от държавната субсидия за партиите, бе в основата и на скандала "Тангентополи", разразил се в Италия през 90-те години и довел до краха на традиционните партии в страната като тази на християндемократите. Разплитането на сложните връзки и вериги на взаимодействие в партийните върхове изстреля Антонио ди Пиетро начело на народната любов, а през 1995 г. той създаде партия. Тя трябваше да е една от новите формации, която да даде нова надежда и нова перспектива на италианците. Сега тя е в същата ситуация, в която неотдавна изпадна и далеч по-могъщата като членска маса и влияние Северна лига - най-популярната партия в Северна Италия. Тя винаги е изтъквала, че е партията, която се бори срещу корупцията и централизираната партийна система. Лидерът на партията Умберто Боси бе принуден да подаде оставка от ръководството на Северна лига след 22 г., когато се оказа, че синовете и съпругата на Боси заедно с ковчежника на партията използвали публичните средства, влизащи в сметките на партията, не за политическа дейност, а за лични харчове. Боси излезе от ръководството на партията и поне за момента е напълно извън политиката. Вицепредседателката на Сената и секретар на профсъюза Синдакато дел ла Падания, пряко свързан със Северна лига Роси Мауро бе изключена от партията, защото е злоупотребявала с обществени средства.

Дни преди сътресенията в Северна лига още една италианска политическа партия бе поразена от скандал със същите очертания, добре познати още от времето на Тангентополи. Ковчежникът на центристката партия "Маргерита" до 2007 г. и сенатор от Демократическата партия Луиджи Луси бе обвинен, че е взел за лични нужди 13 млн. евро от касата на "Маргерита".



Антонио ди Пиетро отрича обвиненията в злоупотреба с партийни и обществени фондове



И поне засега не смята да подаде оставка. Всъщност преди разкритията на разследващата журналистка по РАИ от началото на месеца самият Ди Пиетро призна, че в редовете на собствената му партия има злоупотреби и той не се колебае да ги громи. "Опитахме се да вкараме нова кръв в партията, а първото, което тези хора правеха, бе да се научат как да крадат", казва Ди Пиетро в края на октомври. Бившият регионален координатор на "Италия на ценностите" за района на Лацио - Доменико Маруцио, бе обвинен в присвояване на 700 000 евро партийна пари. И той е само един от поредицата политици в Лацио, Ломбардия и Кампания, които са следствени за кражба от публичните партийни средства.

Срещу мен се води мръсна медийна война, убеден е Ди Пиетро. Всъщност подобни неща са практика в Италия, самият Ди Пиетро е бил атакуван с разкрития за стари събития дни преди решаващи избори. Както и повечето останали политици. Медиите в страната по традиция са обвързани с политиците и партиите. Медийният крал Силвио Берлускони, който слезе от трона в партията си преди месеци и в момента е обвиняем по множество дела за корупция и дори вече бе осъден, контролира ключов дял от електронните и печатните издания в Италия. Разнебитената от кризата страна е на прага на парламентарни избори догодина, а в момента правителството на технократа и бивш еврокомисар Марио Монти прокарва антикорупционно законодателство в парламента. То бе яростно критикувано от Ди Пиетро, според когото то не криминализира двойното счетоводство. Легализирано през 2003 г., то позволява на компаниите да крият разходи за подкупи, твърди Ди Пиетро.

Италианците искат прозрачен мениджмънт на партийните бюджети, които досега не се контролират от външен одитор, твърди в сайта "Технократи" авторът Микеле Трабуко. 500 млн. евро получават годишно италианските партии от държавата и това прави хазната най-щедрата в Европа по отношение на партийното финансиране.

Народът се произнесе на референдум за премахване на публичното финансиране на политическите партии, но политиците намериха друга форма да събират и харчат обществени средства безконтролно, добавя авторът. "Чл. 49 от конституцията казва, че партиите трябва да бъдат ръководени по демократичен и прозрачен начин, те трябва да служат на гражданите и демокрацията. Днес, 20 г. след първия голям политически корупционен скандал, италианските партии не са научили нищо и въпреки че вземат едни от най-високите заплати в Европа, политиците продължават да се разпореждат с личните средства на гражданите без каквато и да е отчетност и без да плащат за грешките си."