Какво е българският парламент - законодателен орган или трибуна за партийна пропаганда? Колкото и да не сме се съмнявали, че бие по към второто, вчера получихме категорично потвърждение. Повече от два часа депутатите изслушваха министъра на регионалното развитие Николай Нанков. Темата бе за "успехите на управляващите в пътното строителство". Изслушването мина по сценарий, с подготвени от депутатите от управляващата коалиция въпроси и отработени лустросани отговори. И за да не остане българското общество неинформирано за постиженията, по предложение на ГЕРБ предварително режисираният рекламен спектакъл бе излъчван пряко по БНР и БНТ. За цената на това излъчване никой не спомена. Дори от опозицията.

Вярно, днес става една година от встъпването в длъжност на сегашния коалиционен кабинет, воден от ГЕРБ. Вярно, управляващите са шамаросвани в различни чужди анализи по всякакви поводи - от свободата на медиите, през нереформираната съдебна система, корупцията, до предупрежденията, че сме далеч и от Шенген, и от еврозоната. Вярно, и министрите, и коалиционните партньори очевидно са получили опорни точки и указания в чест на юбилея да рекламират както европредседателството, така и напредъка във всички сфери, който води до "все по-голямо нарастване на благосъстоянието на народа" и до засилване на вярата му в "светлото бъдеще". Но е арогантно и нагло да правиш това на фона на текущи скандали в здравеопазването. На фона на отказа от спазване на екологичните норми и на опитите да превърнеш в строителни площадки оцелелите досега атрактивни природни зони. На фона на протестите по всички краища на страната срещу лошите пътища и все по-отдалечаващата се надежда проблемите на хората, особено в по-малките населени места, да бъдат решени. Вчерашното изслушване на министър Нанков



бе връх на нахалството



На самодоволството. На самовлюбеността. На самозабравата. На безочието.

От 5 май миналата година до сега Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е стартирала пътни проекти за приблизително 1.4 млрд. лева и са сключени договори за строително-монтажни дейности за почти 500 млн. лева, каза Николай Нанков. "Наистина България прилича на една открита строителна площадка, на която се изграждат магистрали, ремонтират се първокласни, второкласни, третокласни, а и общински пътища, мостови съоръжения, тунели", похвали се той. Зад приспивните числа и фрази не бива да остава незабелязано, че привикването на министъра е в отговор на обвиненията от опозицията за некачествено строителство. "Всички обществени поръчки са публични, прозрачни и в пълно съответствие с нормативната уредба. Големият брой кандидати за обществените поръчки е доказателство, че се работи на светло и под прожекторите", допълни Нанков. Тази режисирана фраза всъщност е своеобразен отговор на президента Румен Радев, който миналия месец направи сравнението, че "България прилича на една строителна площадка", която е на тъмно, "и е крайно време да включим прожекторите".

Но министърът отиде по-далеч от актуалните политически замервания. Според него излезе, че всички несгоди по пътищата



са плод на некадърно управление на предходни правителства,



преди да се появи ГЕРБ. Рушат се участъци от магистрали, завършени преди тяхното възшествие. Хората, макар и с право, протестират в райони, където пътищата не са пипани от десетилетия. За непрекъснатите ремонти по любимата на премиера Бойко Борисов магистрала "Люлин", завършена при първия мандат на ГЕРБ, виновни пак са предишните управници, защото сключили некадърен договор. За забавянето на "Струма" са виновни еколозите и последният служебен кабинет, който не предвидил укрепване на свлачищата. За пропадащите нови магистрали като "Марица", която се пука периодично, не се спомена. Нито за "Тракия" която в някои участъци при дъжд и най-вече при сняг е непроходима.

Само че първото правителство на ГЕРБ бе съставено през 2009 г. и тази партия в различни коалиции управлява през повечето от това време. През него се засили усещането на бизнеса, че обществените поръчки в пътното строителство също са предварително раздадени. Неслучайно големи чужди компании се въздържат да участват в търгове в България или го правят по правило с местни партньори. А и едва ли някой е забравил скандалите и отменените търгове за магистрала "Хемус", да речем, заради усещането, че в тях има нещо нагласено. След което същите съмнителни кандидати бяха отново посочени за строители.

Чухме още много добри думи за бъдещето. Магистрала "Хемус", отново се закле министърът на регионалното развитие, ще е готова до 2024 г. За онези, които не знаят - това е точно



половин век след първата копка



на нейното строителство. Заради протестите на хората от Северозапада ще се прави предпроектно проучване на тунел под прохода Петрохан. Обещаха ни отсечката София-Калотина да не е единствената "тапа" без магистрала по трасето от Осло до Анкара. Заради протести на много други места чухме обещания, че и там ще се работи. Кога? Щом заработи станалата вече митична тол система. От нея щели да влизат над милиард лева. Какъв ще е обхватът й, какви ще са точно таксите - ще разберем от Световната банка, която е наета за консултант. Никой не зададе на министъра въпроса защо Световната банка за втори път в последната петилетка е наета да консултира тол системата. Предния път тя вече предложи и варианти на цени, и възможни приходи, и възможен обхват...

Само че



обещанията дупки не пълнят



8000 от 20 000 км републикански пътища са в лошо или много лошо състояние. Същото важи и за над 12 000 от 20 000 км общинска пътна мрежа. Данните изнесе неотдавна пред bТV също регионалният министър Николай Нанков. Тогава се роди и крилатата фраза, че до всяка дупка ще има чиновник. Така и не се разбра защо - да предупреждава пътуващите или да следи за запълването й. Министърът пропусна да сметне, че ако оправянето на съсипаните пътища върви със сегашните темпове по няколкостотин километра годишно, ще ни трябва още половин век.

Шоуто се изроди в гротеска в момента, когато регионалният министър декларира, че в България строим едва ли не най-евтините магистрали в Европа. "Средната цена у нас е 3 милиона и 100 хиляди евро на километър. В Сърбия е 5.5 милиона евро, в Румъния - 6.3 милиона евро, в Гърция - 10.28 милиона, в Словакия - 13 милиона евро на километър. По принцип не трябва да сме сиромахомили и да се сравняваме, че строим евтино, това никога не трябва да е за сметка на качеството, но дори в една Македония средната цена на километър магистрала е 5.5 милиона евро. Най-скъпата магистрала, възложена през 2006 г., е магистрала "Люлин". Цена на линеен километър - 8.1 милиона евро", изрецитира Николай Нанков. Само че



да сравняваш круши с ягоди е нелепо



Забравяме разликите в заплащането на труда. Само може да се припомни, че последните магистрални трасета, строени у нас, са в равнинни и сравнително несложни терени. Затова регионалният министър би могъл да си вземе отпуск и да пошофира сам из споменатите от него страни. Примерно от Верия до Игуменица по гръцката "Виа Егнатия" - сложен, тежък планински терен, далеч по-тежък дори от Стара планина, с десетки километри тунели и виадукти. Може да мине само между Димитровград и Ниш в Сърбия и да сравни трасето с това от Стара Загора до Бургас примерно. Към планините и магистралите през тях в държавите край Алпите не ми се иска да го пращам.

Но и ми се иска никой да не си позволява да използва парламентарната трибуна за пошла пропаганда. Която плащаме всички с парите, отделяни от бюджета за БНТ и БНР. Макар че управляващите като че ли приемат работата на парламента единствено като рекламен клип.