Българските осмокласници са на последно място в ЕС по граждански компетентности. Освен това само 42% от тях смятат, че трябва винаги да спазват законите, за да бъдат добри граждани, а едва 35% категорично не са съгласни, че жените не бива да се занимават с политика. Това показват резултатите от участието ни във 2-то международно изследване на гражданското образование ICCS 2016.

Първото издание на изследването, което цели да установи как училището подготвя младите хора за ролята им на активни граждани, е проведено през 2009 г. Във 2-то издание са взели участие 94 хил. ученици от 24 държави и административни региони - 16 от Европа, 3 от Азия и 5 от Латинска Америка. У нас изследването е проведено между 7 март и 20 април 2016 г., като в него са участвали 2966 ученици от 8-и клас от 147 училища. Всеки от тях е отговарял на индивидуална комбинация от около 20 въпроса (с 4 степени на трудност), измерващи знанията по гражданско образование. Задача от най-лесната категория Г например е била учениците да напишат защо министър, хванат да шофира с превишена скорост, трябва да плати глоба. Верният отговор "пред закона всички са равни" е бил посочен от 82% от родните младежи. На въпрос от най-сложната категория А обаче, изискващ от учениците да кажат защо са нужни законите, изискващи политическите партии да осигурят обществен достъп до информацията за направените им дарения, правилно са отговорили доста по-малко деца - едва 38% са посочили, че тези закони пречат на партиите да облагодетелстват хората, които правят дарения.

Средният резултат на българските осмокласници е с 19 точки по-добър от първото изследване, но остава под средното ниво - 485 точки от максимални 1000 т. Това ни нарежда на опашката сред държавите от ЕС и на 16-та позиция от общо 24-те страни. Най-висок резултат са показали учениците от Дания - 586 т., следвани от тези от Китайски Тайбей - 581 т. и Швеция - 579 т. На дъното по граждански компетентности са тийнейджърите от Мексико (467 т.), Перу (438 т.) и Доминиканската република (381 т). Средният резултат на българските момичета, които са показали доста по-добри умения за мислене от момчетата, е 505 т., докато съучениците им от мъжки пол са постигнали средно 468 т.

"Съществени различия между нагласите на българските ученици и тези от ЕС няма, освен в единични случаи, които могат да се обяснят с родните традиции и особеностите на историята. Резултатите не бива да се тълкуват непременно в отрицателен аспект", коментира експертът Светла Петрова от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. Според нея класацията не бива да се възприема като ранглиста на държавите, а по-скоро да се гледа къде сме ние спрямо средното ниво. "В изследването не участват всички държави от ЕС, т.е. то не е абсолютно представително", изтъкна още тя. По думите й целта на подобни проучвания е да диагностицират проблемите, след което всяко правителство следва да набележи мерки.

Извън познавателните въпроси изследването регистрира и нагласите на учениците по важни обществени въпроси. Тук нашите ученици отново се открояват в няколко области. 60% от тях са посочили изучаването на историята на страната си като характеристика на добрия гражданин, докато този процент при връстниците им от другите страни е 38 на сто. Докато у нас 25% от учениците смятат, че трябва да показват уважение към представителите на правителството, в другите държави този процент средно е 35%. Само 19% от запитаните у нас смятат, че трябва да следят политическите събития в медиите или в интернет, докато в другите 24 държави средно 29% от учениците са на мнение, че трябва да бъдат осведомени.

Почти навсякъде участието в партии не е популярно в тази възрастова група - 8% от българските ученици посочват партийното членство като част от представата им за добро гражданство, срещу 9% в останалите страни. Близо до средното ниво пък сме по отношение на показателя гласуване на всички национални избори - у нас 37% от учениците са казали, че това е важно, при 40% средно в другите държави. 79% от българските младежи са заявили готовност да гласуват, когато достигнат съответната възраст, на национални избори, а 84% - на местни.

В две от характеристиките на добрия гражданин от гледна точна на индивидуалното поведение родните осмокласници изпъкват пред връстниците си. У нас 53% от младежите са посочили, че той трябва да се труди упорито (срещу 42% средно за ICCS), а 50% - че трябва да полага усилия, за да запази природните ресурси (срещу 49% средно за ICCS). "Българските осмокласници са на първо място по участие в граждански инициативи, свързани с опазването на околната среда и кампании в подкрепа на различни каузи", посочват от МОН. Около 54% от учениците у нас (при 30% средно за ICCS) са участвали в дейности на екологични групи през последната година. Доста по-нисък е процентът на родните тийнейджъри, според които винаги трябва да се спазват законите - 42% (при близо 60% за останалите държави), както и на тези, които смятат, че следва да се уважава правото на другите да имат лично мнение - 55% у нас, срещу 62% в ICCS. Както у нас, така и в останалите 23 държави само 35% от младежите са на мнение, че трябва да участват в дейности в помощ на хората в по-слабо развитите страни.

Тревожни са резултатите на нашите ученици и по отношение на равенството между половете. Само 35% са отговорили, че изобщо не са съгласни с твърдението, че жените не трябва да се занимават с политика (срещу 55% за ICCS). Едва 26% от българските ученици са посочили, че не смятат мъжете за по-подготвени да бъдат политически лидери, отколкото дамите (46% за ICCS). Докато у нас 59% от ученици смятат, че мъжете и жените трябва да имат еднакви права във всичко, в ICCS средният процент е 72%.

ГЛОБАЛНО

74% от осмокласниците ни са посочили като най-голяма заплаха за човечеството замърсяването на околната среда (76% средно за ICCS), на второ място е тероризмът, избран от 67% от българските ученици (при средно за останалите 66%), а на трето - недостигът на вода, посочен от 65% както от нашите, така и от чуждите младежи. Прави впечатление по-големият процент у нас на децата, които са припознали като големи заплахи бедността, престъпността, безработицата и глобалните финансови кризи. Нашите ученици са по-песимистично настроени и по отношение на бъдещето на Европа. 2/3 от тях смятат, че ще има ръст на бедността и безработицата, докато в останалите страни на това мнение са 1/2 от запитаните. Най-силно чувство за европейска идентичност са показали учениците във Финландия, Хърватия, Норвегия, Словения, Литва, Малта и Италия, а най-ниско - в Латвия.



ОБУЧЕНИЕ

У нас в момента няма учебен предмет гражданско образование. От 2002 г. теми, съответстващи на този профил, се изучават в 12-и клас по предмета "свят и личност". Освен това такива теми има интегрирани към други предмети - история, география, философия. По новия училищен закон предметът гражданско образование е предвиден за учениците от 11-и и 12-и клас, но чак през учебната 2020/21 г.