:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,470,271
Активни 118
Страници 10,513
За един ден 1,302,066

И по гражданско образование българчетата са последни в ЕС

Само 42% от нашите осмокласници смятат, че трябва винаги да спазват законите, за да бъдат добри граждани
Българските осмокласници са на последно място в ЕС по граждански компетентности. Освен това само 42% от тях смятат, че трябва винаги да спазват законите, за да бъдат добри граждани, а едва 35% категорично не са съгласни, че жените не бива да се занимават с политика. Това показват резултатите от участието ни във 2-то международно изследване на гражданското образование ICCS 2016.

Първото издание на изследването, което цели да установи как училището подготвя младите хора за ролята им на активни граждани, е проведено през 2009 г. Във 2-то издание са взели участие 94 хил. ученици от 24 държави и административни региони - 16 от Европа, 3 от Азия и 5 от Латинска Америка. У нас изследването е проведено между 7 март и 20 април 2016 г., като в него са участвали 2966 ученици от 8-и клас от 147 училища. Всеки от тях е отговарял на индивидуална комбинация от около 20 въпроса (с 4 степени на трудност), измерващи знанията по гражданско образование. Задача от най-лесната категория Г например е била учениците да напишат защо министър, хванат да шофира с превишена скорост, трябва да плати глоба. Верният отговор "пред закона всички са равни" е бил посочен от 82% от родните младежи. На въпрос от най-сложната категория А обаче, изискващ от учениците да кажат защо са нужни законите, изискващи политическите партии да осигурят обществен достъп до информацията за направените им дарения, правилно са отговорили доста по-малко деца - едва 38% са посочили, че тези закони пречат на партиите да облагодетелстват хората, които правят дарения.

Средният резултат на българските осмокласници е с 19 точки по-добър от първото изследване, но остава под средното ниво - 485 точки от максимални 1000 т. Това ни нарежда на опашката сред държавите от ЕС и на 16-та позиция от общо 24-те страни. Най-висок резултат са показали учениците от Дания - 586 т., следвани от тези от Китайски Тайбей - 581 т. и Швеция - 579 т. На дъното по граждански компетентности са тийнейджърите от Мексико (467 т.), Перу (438 т.) и Доминиканската република (381 т). Средният резултат на българските момичета, които са показали доста по-добри умения за мислене от момчетата, е 505 т., докато съучениците им от мъжки пол са постигнали средно 468 т.

"Съществени различия между нагласите на българските ученици и тези от ЕС няма, освен в единични случаи, които могат да се обяснят с родните традиции и особеностите на историята. Резултатите не бива да се тълкуват непременно в отрицателен аспект", коментира експертът Светла Петрова от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. Според нея класацията не бива да се възприема като ранглиста на държавите, а по-скоро да се гледа къде сме ние спрямо средното ниво. "В изследването не участват всички държави от ЕС, т.е. то не е абсолютно представително", изтъкна още тя. По думите й целта на подобни проучвания е да диагностицират проблемите, след което всяко правителство следва да набележи мерки.

Извън познавателните въпроси изследването регистрира и нагласите на учениците по важни обществени въпроси. Тук нашите ученици отново се открояват в няколко области. 60% от тях са посочили изучаването на историята на страната си като характеристика на добрия гражданин, докато този процент при връстниците им от другите страни е 38 на сто. Докато у нас 25% от учениците смятат, че трябва да показват уважение към представителите на правителството, в другите държави този процент средно е 35%. Само 19% от запитаните у нас смятат, че трябва да следят политическите събития в медиите или в интернет, докато в другите 24 държави средно 29% от учениците са на мнение, че трябва да бъдат осведомени.

Почти навсякъде участието в партии не е популярно в тази възрастова група - 8% от българските ученици посочват партийното членство като част от представата им за добро гражданство, срещу 9% в останалите страни. Близо до средното ниво пък сме по отношение на показателя гласуване на всички национални избори - у нас 37% от учениците са казали, че това е важно, при 40% средно в другите държави. 79% от българските младежи са заявили готовност да гласуват, когато достигнат съответната възраст, на национални избори, а 84% - на местни.

В две от характеристиките на добрия гражданин от гледна точна на индивидуалното поведение родните осмокласници изпъкват пред връстниците си. У нас 53% от младежите са посочили, че той трябва да се труди упорито (срещу 42% средно за ICCS), а 50% - че трябва да полага усилия, за да запази природните ресурси (срещу 49% средно за ICCS). "Българските осмокласници са на първо място по участие в граждански инициативи, свързани с опазването на околната среда и кампании в подкрепа на различни каузи", посочват от МОН. Около 54% от учениците у нас (при 30% средно за ICCS) са участвали в дейности на екологични групи през последната година. Доста по-нисък е процентът на родните тийнейджъри, според които винаги трябва да се спазват законите - 42% (при близо 60% за останалите държави), както и на тези, които смятат, че следва да се уважава правото на другите да имат лично мнение - 55% у нас, срещу 62% в ICCS. Както у нас, така и в останалите 23 държави само 35% от младежите са на мнение, че трябва да участват в дейности в помощ на хората в по-слабо развитите страни.

Тревожни са резултатите на нашите ученици и по отношение на равенството между половете. Само 35% са отговорили, че изобщо не са съгласни с твърдението, че жените не трябва да се занимават с политика (срещу 55% за ICCS). Едва 26% от българските ученици са посочили, че не смятат мъжете за по-подготвени да бъдат политически лидери, отколкото дамите (46% за ICCS). Докато у нас 59% от ученици смятат, че мъжете и жените трябва да имат еднакви права във всичко, в ICCS средният процент е 72%.

ГЛОБАЛНО

74% от осмокласниците ни са посочили като най-голяма заплаха за човечеството замърсяването на околната среда (76% средно за ICCS), на второ място е тероризмът, избран от 67% от българските ученици (при средно за останалите 66%), а на трето - недостигът на вода, посочен от 65% както от нашите, така и от чуждите младежи. Прави впечатление по-големият процент у нас на децата, които са припознали като големи заплахи бедността, престъпността, безработицата и глобалните финансови кризи. Нашите ученици са по-песимистично настроени и по отношение на бъдещето на Европа. 2/3 от тях смятат, че ще има ръст на бедността и безработицата, докато в останалите страни на това мнение са 1/2 от запитаните. Най-силно чувство за европейска идентичност са показали учениците във Финландия, Хърватия, Норвегия, Словения, Литва, Малта и Италия, а най-ниско - в Латвия.



ОБУЧЕНИЕ

У нас в момента няма учебен предмет гражданско образование. От 2002 г. теми, съответстващи на този профил, се изучават в 12-и клас по предмета "свят и личност". Освен това такива теми има интегрирани към други предмети - история, география, философия. По новия училищен закон предметът гражданско образование е предвиден за учениците от 11-и и 12-и клас, но чак през учебната 2020/21 г.
9
1222
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
09 Ноември 2017 20:47
Звучи, като че ли авторът на изследването има проблеми с гражданската компетентност. Може да е и със събирането и изваждането на двуцифрени числа, разбира се.
10 Ноември 2017 10:37
Ако това допитване бъде направено в Парламента, какви ли ще бъдат резултатите?! Според мен по въпроса със спазването на законите надали ще има и 10% положителен отговор за "задължително и от всички".
10 Ноември 2017 12:36
У нас в момента няма учебен предмет гражданско образование. От 2002 г. теми, съответстващи на този профил, се изучават в 12-и клас по предмета "свят и личност".


Абе имаше нещо.. Миналата година мой Мишо зубреше колко комисии и колко комисари ся трудили в Брюксел, и от каква народност били.. Па и за Съвета на Европа и т.н.

Много знаеше граждански, пък не можал да сметне изгодно ли му е да купи телефон с бърз кредит, къде взел 600 лева, ще връща 1080, но с 0 процента лихва.
Сложна лихва, проста лихва, банкови, магазински уловки не са в образованието. Важно е ширината, дължината, дълбочината на Европейския Парламен да знаят..


Както и да е!
10 Ноември 2017 14:22
Ще помоля уважаемата афторка Георгиева за малко повече информация относно
Китайски Тайбей


Благодаря предварително!


ПП. Преди години съм бил в Китайско Тайпе, но може и да бъркам...
10 Ноември 2017 15:36
Само 42% от нашите осмокласници смятат, че трябва винаги да спазват законите, за да бъдат добри граждани
Личния пример преди всичко! Нали така?
А за пример са Парламент, Той, Държавна и Общинска администрация, МВР, съд прокуратура...
10 Ноември 2017 19:42
Задача от най-лесната категория Г например е била учениците да напишат защо министър, хванат да шофира с превишена скорост, трябва да плати глоба. Верният отговор "пред закона всички са равни" е бил посочен от 82% от родните младежи.

Верният отговор се съдържа във въпроса - защото е хванат. Равенството пред закона има отношение само по "хващането" (Тия, които са над закона или извън закона, не ги хващат), а не в глобата. Едно, че глобата може да бъде и 20 лв., може да бъде и 1000 лв. или компромат до живот от опозицията. Второ, глобата трябва да се плати, когато има изадеден редовен админитративен акт. Иначе е произвол. На око на някого му се е сторило, че скоростта е превишена, а то да няма ограничение.


На въпрос от най-сложната категория А обаче, изискващ от учениците да кажат защо са нужни законите, изискващи политическите партии да осигурят обществен достъп до информацията за направените им дарения, правилно са отговорили доста по-малко деца - едва 38% са посочили, че тези закони пречат на партиите да облагодетелстват хората, които правят дарения.

Кой ги казва тия "верни" отговори!? Отчетите на партиите ( и другите грантаджии) трябва да са публични за да е ясно на данъчните какво трябва да се обложи с данък и кое ползва данъчно облекчение (а не като Орешарси на "четири очи" да дава данъчни облекчения на Валентин Захариев). А също и дарителите да бъдат почетени пред обществото. Ако някой "умник" си мисли, че с "обществен достъп до информация" ще предотврати "мафиотското" поведение на партии с цел нарушаване на закона, просто му е бедно въображението (партиите ще приемат закона със задна дата). Да припомня, че Кредитният регистър се води "публичен", сиреч с обществен достъп до информация. Но това не попречи на прокуратурата за затрие избрани кредитни досието в КТБ, нито вълните на разграбването й да следват една подир друга.
12 Ноември 2017 05:15
Кво туй "гражданско образование"
-нещо кат научен комунизъм с обратен знак?
-хранилка за неолиберасто-толерантно-пазарско-грантаджийски индивиди?
Някой може ли да ми цитира автор на учебник по "гражданско образование", който не папка от USAID, сиреч от АзБ, Знание за всички и останалите дъщерни фирми, от Дойче веле, Конрад Аденауер и Ко.?
12 Ноември 2017 05:19
vance, , и на нас преди три години ни губиха времето с някакви неопропагандни светове и личности.
Няма да споменавам имената на конкретните личности, написали учебника, щото някои от тях често се явяват аФтори по тия места.
12 Ноември 2017 05:24
ПОДМЯНАТА на названията на традиционните учебни предмети (химия, физика, философия, история и прочее с човеци и общества, светове и личности, биологии с екологии и пр., хеле пък изтриването на родинознанието) е част от сайънтисизма, който агресивно избутва науката и истината от главиците. Част от стратегията за биороботизиране, зомбиране, деградиране, видиотиране...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД