Канибализъм. За това напомня необяснимото удоволствие, с което всяка година обществото се присмива над собствения си провал - ученическите бисери. Безумията из кандидатстудентските работи се радват на завидно търсене и предлагане. Обобщенията, до които обикновено водят - "може ли да са толкова тъпи", - сякаш се отнасят до друга, паралелна вселена, за която кикотещото се общество не носи отговорност.
Още по-циничен изглежда присмехулният блясък в очите на преподавателите. Все едно лекар да зарази здрав, да го принуди да ходи на частни прегледи, а после да му напише диагнозата, заливайки се от смях.
И тази година веселбата не ни подмина - из вестниците се заредиха страници с бисери, услужливо предложени от преподаватели (срещу хонорар). И тази година по традиция двойките в СУ чукнаха 50% - нищо че Ботев бил близко до младите.
Обществото приема това като нещо най-нормално. Стигна се до парадокса (включително и математически) в Алма матер да обясняват, че броят на кандидатите не е от голямо значение (бяха с 1200 повече на изпита по литература), защото двойките са постоянна величина.
Действително е нормално не всеки да влиза в университет. Но съвсем не е задължително 50% от българските кандидат-студенти да не могат да свържат три внятни изречения и да изкарат поне тройка, независимо на кой изпит. И колкото и да сатанизираме младото поколение като виртуално, нечетящо и т. н., резултатите надали се дължат на особеностите на пубертета в XXI век. Особено когато двойките се раждат в
изобилстваща от управленски бисери просветна реформа
Вече N-та година средното ни образование би трябвало да се подобрява (каквото е значението на думата реформа). При повече смелост може дори да се твърди, че в гимназиален етап реформата почти е приключила. Въведоха се куп общи стандарти, за да се изравнят разликите между училищата. Написаха се нови учебни програми, които да срещнат теорията с практиката. Отпечатаха се нови учебници. Толкова много промени - и нищо. А може би и още по-зле.
Наскоро обявените резултати от сравнителни международни изследвания показват, че
качеството пада именно в горните етапи на образование
Според проучване на Международната асоциация за оценка на резултатите от обучението, проведено в общо 35 държави, българските четвъртокласници са на трето място по грамотност след Швеция и Холандия. При 15-годишните обаче България слиза почти до дъното на класацията (проучване по проекта Pisa+ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). От 41 държави, включени в изследването, ние сме на 33-о място по литературна грамотност, като след нас са само Мексико, Аржентина, Чили, Бразилия, Македония, Индонезия, Албания, Перу. Същото е положението и при показателя математическа грамотност - 33-о място.
И двете изследвания използват сходни методи, които целят да проверят доколко децата могат да прилагат на практика усвоените знания. Оказва се, че в 4-и клас българското дете умее това и е изключително грамотно, а в 9-и - точно обратното. Бисерите са феномен именно на тази практическа инвалидност - неспособност да се мисли и пише върху прочетеното.
Дали въпросните умения са били налице, преди да започнем да реформираме - и оттам да съсипваме - образованието, е спорно. Вярно е и че промените изискват време. Тези деца обаче учат и се дипломират сега - те не могат да чакат. Въпрос на елементарно възпитание е, ако не можем да им помогнем, поне да не им се присмиваме.
|
|
|
26 Юли 2003
